Решение № 87 от 22.03.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. гр. Д., 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500628 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „***“ ООД-гр.София,уточнена с молба вх.

№270029/14.10.2021 г. по описа на ДРС,срещу решение №260478/23.07.2021 г. по гр.д.№1316/2020 г. на Д.кия районен съд,с което е отхвърлен предявен от въззивника срещу С. Р. Г. от гр.Д. иск на основание чл.203 ал.2 предл.1 от КТ във връзка с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума от 3 730 лв,представляваща умишлено причинена вреда на работодателя при изпълнение на трудовите задължения от служителя;въззивникът е осъден да заплати на С. Р. Г. от гр.Д. сума от 566,72 лв-неизплатено обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ,дължимо поради прекратяване на трудовия договор на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ;сума от 515,20 лв-неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2018 г. в размер на 20 дни;сума от 515,20 лв-неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 20 дни;сума от 51,52 лв-неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на 2 дни,ведно със законната лихва върху горните суми,считано от датата на предявяване на насрещните искове 1

10.08.2020 г.,до окончателното им изплащане,респ. разноски за първата инстанция в размер на 1 050 лв,както и по сметка на ДРС 200 лв държавна такса по насрещните искове.Според въззивника първоинстанционното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Първоинстанционният съд неправилно приел,че липсват доказателства С. Г. да е получил паричната сума по първоначалния иск именно за заплащане поправката на лек автомобил.Неправилно било кредитирано заключението на вещото лице,което не съблюдавало наличната счетоводна документация-така РКО за предоставени от дружеството на К. и М. суми,като именно тези лица изпратили сумите на Г..Анализът на вещото лице не се подкрепял от представените доказателства.В счетоводството на дружеството се съдържала информация за посочените суми.Неправилен бил и изводът на съда,че дружеството-въззивник не представило определени документи,което дало основание за прилагане на чл.161 от ГПК.Всички документи били изпратени на експерта,но последният не ги приложил към експертизата.Документите са приложени и към въззивната жалба.Сумата за неизползван платен годишен отпуск била изплатена на Г.,за което се представя към жалбата писмено доказателство.Неправилен бил изводът и относно показанията на свидетелката И.М.,тъй като нямало лице с такива инициали,което да е работило в дружеството в края на 2019 г.От представените ведомости се установявало,че всички служители си били получили заплатите,поради което твърденията на Г. били недоказани.Настоява се за отмяна на решението и за уважаване на предявения от въззивника иск,респ. за отхвърляне насрещните искове срещу него,предявени от С. Г..

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият С.

Р. Г. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.Претендира присъждане на сторените от него разноски в настоящата инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът не е получил надлежно съобщение за изготвеното първоинстанционно решение и конкретна начална дата на срока по чл.259 2 ал.1 от ГПК не може да бъде удостоверена,поради което следва да се приеме,че жалбата е депозирана в рамките на законоустановения срок;опит за връчване е осъществен чрез адв.Б. Р.,който отказал на 13.08.2021 г. да получи съобщението с мотив,че пълномощията му са до приключване на устните състезания в първата инстанция,което действително съответства на отразеното в пълномощното на лист 70 от делото на ДРС;въпреки последното жалбата е депозирана в рамките на двуседмичен срок,считано от датата 13.08.2021 г.,а именно на 27.08.2021 г. според приложената към жалбата пощенска разписка/.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените първоначален и насрещни допустими искове.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№1316/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№10249/23.06.2020 г. /подадена първоначално по гр.д.№893/2020 г.,като със същата е предявен насрещен иск,който е отделен с разпореждане от 23.06.2020 г. по цитираното дело от ДРС в отделно самостоятелно производство/,с която е предявен иск на основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ от „***“ ООД-гр.София срещу С. Р. Г. от гр.Д. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3 730 лв,представляваща обезщетение за нанесена имуществена вреда на ищеца като работодател на ответника,съставляваща липса на парични средства,предоставени на ответника Г. в качеството му на МОЛ за заплащане ремонт на фирмен автомобил марка „Дачия“,модел „Логан“,цвят бял,с ДК №***,какъвто не е извършен,респ. горната сума не е отчетена от ответника,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане.

В срока за отговор на първоначалната искова молба са предявени насрещни искове от С. Р. Г. от гр.Д. срещу „***“ ООД-гр.София за осъждане 3 на ответника да заплати на ищеца следните суми:сума от 566,72 лвнеизплатено обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ,дължимо поради прекратяване на трудовия договор на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ;сума от 515,20 лвнеизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2018 г. в размер на 20 дни;сума от 515,20 лв-неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 20 дни;сума от 51,52 лв-неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на 2 дни,ведно със законната лихва върху горните суми,считано от датата на предявяване на насрещните искове 10.08.2020 г.,до окончателното им изплащане.

По иска за реализиране пълна имуществена отговорност на служителя С. Р. Г.:

Изложено е в исковата молба,че С. Р. Г. е бил зает по трудово правоотношение с ищцовото дружество „***“ ООД на длъжността „***“ в офис в гр.Д..Съгласно длъжностната характеристика за длъжността Г. бил МОЛ и имал материално-отчетнически функции.Служебен автомобил на дружеството-работодател марка „Дачия“,модел „Логан“,цвят бял,с ДК №*** претърпял ПТП на 17.10.2019 г. в гр.Търговище,докато бил управляван от *** на фирмата Р. В. П..Тъй като ПТП било по вина на служителя,щетите оставали за сметка на дружеството-работодател.Във връзка с необходимия ремонт на автомобила ***ът на офиса в гр.Д. С. Г. заявил необходимите за това средства в размер на 3 730 лв.Паричната сума му била преведена на два пъти-2 550 лв на 25.11.2019 г. и 1 180 лв на 09.12.2019 г. от служители на дружеството И. К. /първи превод/ и М. М. /втори превод/.Горните суми обаче не били използвани от Г. за ремонт на автомобила,като същевременно не били отчетени и върнати обратно на дружеството.

В отговора на първоначалната искова молба ответникът С. Р. Г. оспорва основателността на иска,като твърди,че сумата от 3 730 лв му е преведена за изплащане трудовите възнаграждения на служителите в офис-Д.,а не за ремонт на служебния автомобил.При разговор с управителя на дружеството Г. разбрал,че оформянето на горните преводи с основание „ремонт на автомобил“ било по причина да не се разбира превеждането на средствата за заплати със забавяне.Процедирането по този начин се дължало на проверки от 4

Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Д. по повод жалби на работници за неизплатени трудови възнаграждения.Датите на преводите съвпадали с последния ден от дадените от Инспекцията по труда срокове за изплащане на заплатите.Въпросният служебен автомобил се намирал в гр.Търговище,като известно време след ПТП ответникът предал и ключа на автомобила на служител на дружеството в офиса в гр.Търговище.От страна на работодателя не било заявено пред застрахователя въпреки изричното искане на последния дали автомобилът ще бъде възстановяван или ще се приеме тотална щета.

На първо място следва да се посочи,че правилно първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.203 ал.2 предл.1 от КТ във връзка с чл.45 от ЗЗД,тъй като изложените от работодателя обстоятелства навеждат на умишлено причинена от служителя Г. имуществена вреда-получаване на заявени от него парични средства,които не са използвани по предназначение за ремонт на служебен автомобил,а впоследствие не са върнати на работодателя и отчетени.Дадената от ищеца по този иск правна квалификация по чл.207 ал.1 т.2 от КТ е неправилна,защото изложеното не навежда на липси,причинени от МОЛ.Липсата на парични ценности е типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане.Състои се в недостиг в касата и представлява състояние на неотчетност.Характерното за този недостиг е неустановеният му произход,невъзможността да се установят причините за състоянието на неотчетност.Установи ли се причината на това състояние,съставът на увреждането се дисквалифицира като липса.В случая се твърди,че всъщност паричната сума от 3 730 лв е получена лично от С. Г. и умишлено не е върната,т.е. се намеква присвояване от същия,а не е налице позоваване на неясен произход на щетата поради виновно небрежно неизпълнение на трудовите задължения на ответника като МОЛ.В този смисъл съставът на отчетническата отговорност по чл.207 ал.1 т.2 от КТ не е налице в настоящата хипотеза,а изложените обстоятелства сочат на иск по чл.203 ал.2 предл.1 от КТ във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Не е спорно по делото,че ответникът С. Г. е бил зает по трудово правоотношение с ищеца „***“ ООД-гр.София на длъжността „***“ с място на работа офис в гр.Д..Според трудов договор №174/25.05.2016 г. първоначално договорът е сключен на основание чл.70 ал.1 от КТ като такъв с 6-месечен срок за изпитване,уговорен в полза на работодателя.Не е спорно,че договорът не е прекратен в рамките на срока за изпитване,поради което се е 5 трансформирал в уговорения окончателен договор по чл.67 ал.1 т.1 от КТ-за неопределено време /безсрочен/.Със заповед №195/06.03.2020 г. на управителя на „***“ ООД горното трудово правоотношение е прекратено на основание чл.326 ал.1 от КТ-поради отправено от служителя до работодателя писмено предизвестие,като заповедта е връчена на Г. на 13.03.2020 г.Всъщност основанието за прекратяване е некоректно посочено в уволнителната заповед.Видно от заявление на С. Р.Г. от 03.02.2020 г.,отправено до работодателя,се касае за волеизявление на служителя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение на служителя за месец декември 2019 г.Горното волеизявление е изпратено чрез куриерска фирма „Еконт“ на 03.02.2020 г. и е достигнало до работодателя на 05.02.2020 г. /виж обратната разписка на „Еконт“ на лист 38 от делото на ДРС/.Правилното основание за прекратяване на трудовото правоотношение е чл.327 ал.1 т.2 от КТ,като трудовото правоотношение се счита прекратено по смисъла на чл.335 ал.2 т.3 от КТ още от датата 05.02.2020 г.

Не е спорно по делото,че ответникът С. Г. е получил от работодателя сумата от 3 730 лв.На 25.11.2019 г. служител на дружеството-работодател в Централен офис-гр.София И. Г.К. /в тази връзка трудов договор №097/16.05.2012 г. на лист 17 от делото на ДРС/ е превел на С. Р.Г. сума в размер на 2 250 лв при посочено основание за превода в разписка №0100010007956129/25.11.2019 г. на Easy Pay /на лист 16 от делото на ДРС/ „аванс ремонт на кола“.На 09.12.2019 г. служител на дружествотоработодател в офис в гр.София М. Ив. М. /в тази връзка трудов договор №073/30.03.2012 г. на лист 19 от делото на ДРС/ е превел на С. Р.Г. сума в размер на 1 180 лв при посочено основание за превода в разписка №0100010079051353/09.12.2019 г. на Easy Pay /на лист 15 от делото на ДРС/ „аванс автомобил 332“.При наличното оспорване от ответника Г. на горните основания за преводи на суми в тежест на работодателя е било да докаже,че сумите са били предназначени именно за ремонт на увредения при ПТП автомобил на дружеството.Настъпилото на 17.10.2019 г. ПТП с въпросния служебен автомобил е удостоверено чрез протокол за ПТП №1715716,съставен на посочената дата от мл.автоконтрольор при ОД на МВР-гр.Търговище.Наличното увреждане на автомобила е удостоверено с 6 документи по преписката на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-образувана претенция №44012511908552/25.10.2019 г. /на листи 298 и сл. от делото на ДРС/.Според уведомление за щета от 25.10.2019 г.,подадено от самия С. Р.Г. от името на застрахования „***“ ООД,автомобилът е със следните увреждания:броня предна,калник пр.десен,предно дясно окачване,фар десен,капак преден и др.По преписката обаче няма произнасяне от застрахователя,няма протокол за извършен оглед на автомобила и описание на щетите,не е ясно вкл. и към датата на депозиране на преписката в съда /24.02.2021 г./ дали е било изплатено застрахователно обезщетение.По делото липсват доказателства в насока дали автомобилът е подлежал на ремонт или е била налице тотална щета,неподлежаща на ремонт.