Определение № 931 от 05.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 931 гр. Ловеч, 05.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500549 по описа за 2023 година съдът за да се произнесе, взе предвид:

Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.

С разпореждане №630/28.09.2023 г. постановено по ч.гр.д.№623/23 г. Троянски районен съд е отхвърлил частично подаденото заявление по чл.410 от ГПК от „Ютекредит България“ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Черковна“ №38 офис 4 представлявано от изпъл.директор Ирина Харалампиева Крайчева управител пълном.юрисконсулт Л. Х. срещу Д. Д. Ш. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Троян ул.“Ген Карцов“ №252 и настоящ адрес гр.Троян м.*** №33 в частта за сумата 455,13 лв. представляваща такса за разглеждане, поради противоречие със закона.

Подадена е частна жалба от „Ютекредит България“ЕООД ЕИК *** Чрез процесуален представител: юриск. Л. Ч. Х. срещу разпореждане №630/28.09.2023 г. постановено по ч.гр.д.№623/23 г. Троянски районен съд. Счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че таксата се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит и същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни погасителни вноски.

Подробно описва дейността на дружеството относно разглеждане на искането за кредит, както и начина на подписване електронно на договора за кредит, като изрично заявява, че все още няма сключен договор за кредит, кандидатстващия за кредит все още няма качеството на потребител, за да се ползва от изричната законова закрила по смисъла на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК във връзка с чл.10а ал.1 и ал.2 от ЗПК. Прилага начина на изчисляване на ГПР с кредитен калкулатор, съгласно който ГПР по договора е 56,43%.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане в частта досежно отхвърлена такса за разглеждане 445,13 лв. и да му присъди разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв. във връзка с обжалването в това производство.

Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното 1 ч.гр.д.№623/2023г.по описа на РС-Троян намира за установено следното:

Разпореждането е съобщено на заявителя на 9.10.2023 г., а жалбата е подадена на 12.10.2023 г. по електронен път,т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което съдът приема, че е допустима и следва да се разгледа по същество.

От приложеното ч.гр.д.№623/23 г. на Троянски РС се установява, че е подадено заявление от „Ютекредит България“ЕООД по реда на чл.410 от ГПК, с вх.

№4109/21.09.2023 г., с искане за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане срещу длъжника Д. Д. Ш. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Троян ул.“Ген Карцов“ №252 и настоящ адрес гр.Троян м.*** №33 за сумата от 1500 лв. главница, договорна лихва 71 лв. за периода от 20.05.2023 г. до 9.07.2023 г., изискуемо обезщетение за забава в размер на 331,50 лв. такси за разглеждане 445,13 лв. считано от 20.04.2023 г. и законната лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича от Договор за кредит №L320994/20.04.23 г. и рамково споразумение на Ютекредит България“ЕООД към него, сключен между заявителя и длъжника. В т.12 от заявлението подробно се поясняват параметрите на сключения договор при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Посочва се, че ГПР е 56,46%, а ГЛП 22%.

Твърди, че таксата на разглеждане се дължи от кандидатстващия за кредит, който все още няма качеството на потребител, за да се ползва от изричната законова закрила по смисъла на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК във връзка с чл.10а ал.1 и ал.2 от ЗПК. Изтъква, че кредитополучателя не е изплатил нито една от месечните погасителни вноски, и кредиторът е обявил цялото непогасено задължение по договора за кредит за предсрочно и незабавно изискуемо, считано от 9.07.2023 г. с писмо изпратено до длъжника.

Претендира се заплащане общо на сумата 2 347,63 лв., както и съдебно деловодни разноски в размер на 46,90 лв. ДТ и 180 лв. и възнаграждение за проц.представителство.

С разпореждане №630/28.09.2023 г. постановено по ч.гр.д.№623/23 г. Троянски районен съд е отхвърлил частично подаденото заявление по чл.410 от ГПК от „Ютекредит България“ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Черковна“ №38 офис 4 представлявано от изпъл.директор Ирина Харалампиева Крайчева управител пълном.юрисконсулт Л. Х. срещу Д. Д. Ш. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Троян ул.“Ген Карцов“ №252 и настоящ адрес гр.Троян м.*** №33 в частта за сумата 455,13 лв. представляваща такса за разглеждане, поради противоречие със закона, а за останалата част от претендираните вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №293/28.09.23 г.

В мотивите си РС-Троян излага съображения, че в частта, с която се иска издаване на заповед за вземане за заплащане на такса за разглеждане в размер на 455,13 лв. уговорките са нищожни поради противоречие със закона-чл.10а ал.2 ЗПК и добрите нрави- таксата е почти 1/3 от размера на кредита, а така също и не е спазена императивната норма на чл.33 ал.1 от ЗПК.

2

Като съобрази тези данни, настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и при наличие на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на „потребител”, то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. В случая се установява, че така наречената „такса за разглеждане” от 455,13 лв. е в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, тъй като е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а освен това от изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събира таксата, да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит и не е посочено какъв е характера на тази такса, доколкото не са изброени конкретно извършените дейности. Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до неоснователно обогатяване. Дейността по разглеждане са разходи, както самият заявител ги е характеризирал, следователно не попадат в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги. Относно претендираната такса за разглеждане на документи, настоящата инстанция счита, че тя противоречи на разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл е и актуалната практика по чл.290 от ГПК на ВКС, отразена в решение №345/9.01.2019 г. по т.д.№1768/18 г. Уговорена по този начин тази такса нарушава изискването за добросъвестност, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя –чл.143 от ЗЗП.Освен това дейността по предварително проучване на клиента е изцяло в правомощията на кредитора и се извършва на негов риск, затова няма основание за клиента да се създава допълнителна тежест и в тази насока.

Настоящата инстанция не споделя разбирането на частния жалбоподател, че таксата ставала дължима при оценка кредитоспособността на длъжника, която дейност предхождала сключването на договора. Дейността по оценка кредитоспособността на потребителя се извършва от кредитора именно за да се прецени дали да сключи договора или да откаже сключването му/чл.16-18 ЗПК/. Разглеждането на документите за отпускане на кредита естествено и закономерно предхожда сключването на договора и се явява предпоставка за сключването му, поради което осъществявайки тази дейност кредитодателят няма основание да я таксува и квалифицира като услуга, защото по този начин той упражнява своето право да оцени кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да сключи или не договора. Този извод за нейната недължимост се налага и от обстоятелството, че тя не се заплаща предварително преди още договорът да се сключи, а след неговото сключване и е включена задължително в потребителските вноски.

Не на последно място изрично частният жалбоподател изтъква, а това е видно и от 3 самия договор за кредит от 20.04.23 г, че ГПР е в размер на 56,30 % т.е. надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левоеа и валута, определена с ПМС съгласно разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК и съгласно чл.19 ал.5 от ЗПК клаузите на договора са нищожни на това основание.

С оглед на тези мотиви и при съвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези, на Троянски районен съд, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №630/28.09.2023 г. постановено по ч.гр.д.№623/23 г. по описа на Троянски районен съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4