Решение № 58 от 27.02.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Варна, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000515 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №24/04.05.2023г. на Шуменски окръжен съд, постановено по т.д. №35/2022г. по описа на ШОС, ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, седалище град София, е осъден да заплати на ищцата Х. Ш. Е., ЕГН **********, с адрес в село Га, общ. Каолиново, област Шумен, сумата 90 000 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на ПТП, настъпило на 08.12.2020г. около 16:50 ч. на път I-7 Силистра - Шумен в района на с. Загориче, общ. Каолиново, обл. Шумен, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Шаран”, с рег. № Х ХХХХ ХХ Ф А Х, ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №2601-8-395/BG/22/120003035083 от 29.10.2020г. със срок на действие от 01.11.2020г. до 31.10.2021г., издадена от ЗК „Лев инс” АД, на основание чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2021г. (датата уведомяването на застрахователното дружество) до окончателното й плащане, на основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с 1 чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Исковете в останалите им части - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 90 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на отправената претенция - 01.03.2021г. до окончателното й плащане, са били отхвърлени като неоснователни. В съответствие с това и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Х. Ш. Е. е осъдена да заплати на ответното дружество сума в размер на 717,09 лв., представляваща сторени по делото разноски, по съразмерност с отхвърлената част на исковете, а ответният застраховател е осъден да заплати на пълномощника на ищцата, осъществил безплатна защита, адвокатско възнаграждение в размер на 6 831 лева, съответно на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата по уважения иск държавна такса в размер на 3 600 лева.

Това решение се обжалва от ищцата Х. Ш. Е. в частта му, с която са отхвърлени предявените от нея искове за разликата над уважения размер на главния иск от 90 000 лева до сумата от 150 000 лева, ведно със следващото се обезщетение за забавено плащане, с въззивна жалба вх.

№2830/01.06.2023г., подадена чрез пълномощник адвокат Р. М., САК.

Решението се обжалва и от ответника „Застрахователна компания Лев инс” АД с въззивна жалба вх. №3108/14.05.2023г. в осъдителната му част за разликата над 50 000 лева до присъдения размер на обезщетението от 90 000 лева, ведно с дължимата лихва, считано от 01.03.2021г. до окончателното му заплащане.

Основните оплаквания и в двете въззивни жалби са за неправилно приложение на закона от първоинстанционния съд - чл.52 ЗЗД, довело и до погрешния му краен извод за справедливия размер на дължимото обезщетение.

Според ищцата Х. Е. съдът не е отчел правилно и в необходимата пълнота безспорно установените по делото факти относно броя, вида и интензитета на увредите, причинени на ищцата при процесния пътен инцидент, поради което и прилагайки формално разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е достигнал и до погрешен извод, че за възмездяване на причинените й неимуществени вреди справедливо се явява обезщетение в общ размер на 90 2

000 лева. Намира, че неправилно решаващият съд е възприел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което е резултатирало в намаляване размера на справедливото обезщетение. Твърди се, че механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие и вида на получените травматични увреждания е такъв, че пострадалата би получила същите по размер и интензитет увреждания, независимо дали е била с поставен обезопасителен колан или не. При тези основни оплаквания въззивникът моли за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковата претенция до част от първоначалната претенция, а именно до сумата от 150 000 лв., като същата се присъди ведно със законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя чрез предявяване на писмена претенция до окончателното й плащане. Претендира и присъждане на разноски.

Според ответника, като се има предвид механизма на настъпване на процесната злополука обезщетение в размер на 50 000 лв. напълно ще кореспондира с настъпилите увреждания у пострадалата и ще съответства на принципа на справедливост. Изложени са доводи за необходимост от съобразяване на икономическата ситуация в страната, за да се избегне неоснователно завишаване на присъдената сума. Обосновано е и несъгласие с определения от първоинстанционния съд процент на съпричиняване на вредите от пострадалата ищца като поддържа твърдението си, че същото следва да бъде отчетено равна степен с виновното поведение на застрахования деликвент.

Моли за отмяна на решението в обжалваната от него осъдителна част и по същество отхвърляне на иска за разликата над 50 000 лв. като незаконосъобразен. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

По сходни съображения в подадените отговори всяка от страните оспорва въззивната жалба на насрещната страна като доводите на ищцата са по-подробно обосновани.

В хода на проведеното открито съдебно заседание въззивницата Х. Е. не се е явила, не е взела участие. С молба, подадена преди заседанието от пълномощника на страната адвокат Р. М., САК, заявява, че поддържа 3 подадената въззивна жалба като предлага анализ на събраните по делото доказателства, установяващи получени тежки травматични увреждания, което от своя страна обосновава нужда от завишаване на размера на обезщетението за тяхната обезвреда. Поддържа оспорването на въззивната жалба на ответника като аргументира становище за неоснователност на доводите за отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат в равна степен с деятелността на виновния водач, като счита, че с оглед сложния механизъм на настъпване на пътното произшествие и породените инерционни сили в случая не е налице принос на пострадалата.

Въззивникът „Застрахователна компания Лев инс” АД, представляван по пълномощие от адвокат С. И., ШАК, заявява, че поддържа подадената от него въззивна жалба и моли за нейното уважаване, съответно за отхвърляне на жалбата на насрещната страна.

Страните претендират насрещно присъждане на разноски, за което са представени и съответни списъци по чл.80 ГПК.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявените главни искове е претендираното право на ищцата Х. Ш. Е., ЕГН **********, с адрес в село Га, общ. Каолиново, като трето увредено лице, да получи пряко от ответното застрахователно дружество „Застрахователна компания Лев инс” АД, ЕИК 121130788, седалище град София обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 08.12.2020г. около 16:50 ч. на път 1-7 Силистра - Ямбол в района на с. Загориче, общ. Каолиново, обл. Шумен, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Шаран”, с рег. № Х ХХХХ ХХ Ф А Х, ЕГН **********. Същото сe претендира в размер на 200 000 лева.

В предмета на делото е включена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху търсеното обезщетение за вредите, считано от датата на отправената претенция до застрахователя - 01.03.2021г., до окончателното плащане.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, 4 т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.

В частта, с която исковете са частично уважени за сумата 50 000 лева – дължимо обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2021г.

(датата уведомяването на застрахователното дружество) до окончателното й плащане, постановеното от първоинстанционния съд решение не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед на това и като съобразява предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира за установени виновното и противоправно деяние на застрахования при ответното дружество водач на л.а. „Фолксваген Шаран” Ф А Х, механизма, при който е настъпило пътно‐ транспортното произшествие на 08.12.2020г., както и отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване на вредите, причинени на ищцата Х. Ш. Е. като пътник в управлявания от застрахования деликвент лек автомобил.

Спорни пред въззивния съд са само размерът на дължимото обезщетение за справедливото възмездяване на причинените неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия и неговия размер.

Съдебната практика по приложението на чл.51 ЗЗД, включително и задължителната такава на ВКС и ВС е трайна, последователна и непротиворечива като приема, че само по себе си допуснато нарушение от страна на пострадалия не е достатъчно, за да се приеме, че е съпричинил вредите за себе си. Необходимо е да се установи, и то по пътя на пълното, главно и положително доказване, че между деянието на пострадалия (действие или бездействие) и вредните последици от деликта е налице причинно-следствена връзка и обусловеност.

Няма спор, че ищцата Х. Ш. Е. е била пътник в лекия автомобил, пътувала на задна седалка по средата. Според заключението на КСАТЕ, управляваният от застрахования деликвент лек автомобил „Фолксваген Шаран“, произведен през 2005 г., е снабден с предпазни колани на всичките 5 седалки, като и за пътника на задна седалка в стредата (мястото, на което се е возила ищцата) коланът е триточков инерционен диагонално-поясен. Ако е била с поставен такъв колан, получаването на точно тези травматични увреждания не е изключено от действието на самия колан като твърд 5 предмет, съобразявайки в тази връзка сумарната скорост на удара от 107,7 км/час и отхвърлянето назад на лекия автомобил поради значителната разлика в масите. Съдът съобразява в тази връзка и експертното становище на вещите лица, че не съществува абсолютна корелация между използването на предпазния колан и предотвратяването на тежки травми. Триточковите предпазни колани (У-образни) минават косо през раменния пояс и предната гръдна стена и хоризонтално през предната коремна стена, като в случай на сблъсък фиксират торса на пътника към седалката, ограничавайки движението на долната и горната част на тялото в определени граници по посока напред. По правило при поставен предпазен колан и при по-ниска скорост на сблъсъка рискът за здравето на пострадалата би бил по малък. При сумарна скорост над 60 км/ч обаче (както е в случая) са възможни тежки гръдни и/или коремни травми, причинени от самия колан, и дори смъртен изход не може да бъде изключен. Поради това и с оглед тежката вътрешна коремна травма, въпреки липсата на регистрирани видими травматични увреждания на предната коремна стена на ищцата, вещото лице – медик приема, че в случая използването на предпазен колан не може да бъде изключено.

Становището, че в случая е трудно за обяснение получаването на тези сериозни травми на вътрешни органи, ако ищцата е била с поставен колан, се основава на свидетелските показания на съпругата на ищцата – свидетеля Ф Е., че коланът не е бил У-образен, а само преминаващ напреко през корема.

Конструктивните особености на този тип колан са такива, че преминава само през двете хълбочни области и таза, а уврежданията са в горния етаж на корема, в двете подребрия, което прави малко вероятно ищцата да е била с поставен предпазен колан, от който да е получила и травматичните увреждания.

Като се има предвид, че двуточковите инерционни предпазни колани преминават само от единия до другия край на таза през стомаха, като свободното движение на горната част на тялото и крайниците не е застопорено, получаване на наранявания по торса не може да бъде изключено.