Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2810 от 13.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6007/2023
Вид
Решение № 2810
Подписан
13.05.2024
В сила
13.05.2024
Състав
Галя Митова, Милен Евтимов, Валентина Ангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2810 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20231100506007 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 319 от 08.01.2023 г., постановено по гр. дело № 19336 по описа за 2022 г., Софийският районен съд, 83-ти състав, е изменил, на основание чл. 150 СК, размера на издръжката, определен на 160.00 лева по гр. дело № 24415/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 86-ти състав, в полза на С. Н. М., като е осъдил Н. С. М., ЕГН **********, да заплаща на малолетното му дете С. Н. М., ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител В. П. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от 11.04.2022 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Отхвърлил е иска за разликата над 300.00 лева до претендирания размер от 500.00 лева. Осъдил е Н. М. да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса от 201.60 лева по така увеличения размер на издръжката.

Осъдил е Н. М. да заплати на С. М., действащ чрез неговата майка и законен представител В. П., сумата от 180.00 лева – разноски по делото. Осъдил е С. М., действащ чрез неговата майка и законен представител В. П., да заплати на Н. М. сумата от 120.00 лева – разноски по делото. Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно така увеличения размер на издръжката.

Ищецът С. Н. М. (въззивник и въззиваема страна в настоящото производство), 1 действащ чрез неговата майка и законен представител В. П., е останал недоволен от така постановеното Решение и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 25730 от 31.01.2023 г. по описа на СРС, в частта, в която е отхвърлен искът за увеличение на издръжката за разликата над сумата от 300.00 лева до претендирания размер от 500.00 лева.

Поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Излага подробни оплаквания в подкрепа на така подадената въззивна жалба, които съдът ще обсъди по същество. Искането е да се отмени Решението в обжалваната отхвърлителна част и вместо него да се постанови друго, с което предявения иск да се уважи в пълния заявен размер от 500.00 лева. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът Н. С. М. (въззивник и въззиваема страна в настоящото производство) е подал в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата изцяло като неоснователна по изложените с нея оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната отхвърлителна част.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба, вх. № 80421 от 23.03.2023 г. по описа на СРС, депозирана от ответника Н. С. М., с която се обжалва Решението в осъдителната му част, за разликата над 233.00 лева до присъдения размер от 300.00 лева. Излага подробни доводи за неправилност на Решението в атакуваната осъдителна част, които се свеждат до оплаквания за неговата неправилност, необоснованост и противоречие с материалния закон, които съдът ще обсъди по същество. Съобразно с изложеното моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да определи месечна издръжка в минимален размер от 233.00 лева месечно. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ищецът С. Н. М., действащ чрез неговата майка и законен представител В. П. , в законния срок не е взел становище по насрещната въззивна жалба.

С Определение № 7535 от 24.02.2023 г. постановено по делото, съдът е оставил без уважение молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от Н. М., с искане да се измени постановеното решение в частта, с която е определен размер на адвокатското възнаграждение в размер на 120.00 лева. Определението не е обжалвано и като такова не е предмет на въззивна частна проверка.

Въззивната жалбая и насрещната въззивна жалба са допустими. Подадени са съответно в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, респективно по чл. 263, ал. 2 ГПК, от страни в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваните части съдебен акт.

Решението в частта, с която е уважен искът по чл. 150 СК за сумата до 233.00 лева месечна издръжка и в частта, с която е допуснато предварително изпълнение по реда на чл.

242, ал.1 ГПК относно присъдената издръжка, като необжалвано, е влязло в сила.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При постановяване на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е приел за 2 установено, че ищецът С. М., роден на 14.09.2012 г., е син на ответника Н. М.. Това обстоятелство не е и спорно между страните, както и че детето е малолетно и понастоящем (съгласно удостоверение за раждане на л. 5 от първоинстанционното дело).

Първостепенният съд е намерил е, че от присъждането на издръжката по гр. дело № 24415/2018 г. на СРС, III ГО, 86-ти състав, е изминал продължителен период от време от четири години. През този период ищецът е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за съществуване и социално-културно развитие (доколкото всеки човек има нужда от такива ), които нараснали нужди първостепенния съд е обосновал, че не могат да се покриват с досегашната издръжка от 160.00 лева месечно. Установил е средномесечното брутно трудово възнаграждение на бащата в размер на около 2 500.00 лева, а възраженията му, че се грижи за болната му майка и за детето на сестра му, е правилно е отхвърлил, като неоснователни. Доходите на майката на ищеца също са установени в размер около 2 500.00 лева месечно. Размерът на месечно необходимата цялостна издръжка първата инстанция е определила на 500.00 лева, от които бащата следва да заплаща 300.00 лева, а останалата част от 200.00 лева следва да се допълва от майката.

Във въззивната инстанция са приети като писмени доказателства удостоверения относно доходите на страните, както следва: за майката на въззивника - В. П. (л. 37 от въззивното дело) за периода м.01.2023 г. – м.09.2023 г., видно от което същата има средномесечен осигурителен доход от 2 960.71 лева, а относно бащата Н. М. от справка – данни за осигуряване на ТД на НАП – София (л. 40 от въззивното дело) се установява за периода м.01.2023 г. – м.12.2023 г. средномесечен осигурителен доход от 3 173.00 лева. На следващо място, установява се от договор за ипотечен банков кредит “Дом за теб“ № 05000КР – АА-2798/11.07.2023 г. и погасителен план (неразделна част от този договор), че на майката на малолетния въззивник - В. П., в качеството й на кредитополучател е предоставен ипотечен кредит в размер на 120 000.00 лева за закупуване на недвижим имот – апартамент в жк“****, с уговорена месечна погасителна вноска, съгласно анекс от 29.08.2023 г. и погасителен план към него, в размер на 407.98 лева и краен срок на погасяване 10.07.2048 г.

Съобразно с фактическата установеност в двете съдебни инстанции и съотнесена към релевантния закон, и при така очертания от двете жалби предмет на спора, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Жалбите на страните са неоснователни по изложените оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в съответната обжалвана част.

Не могат да се споделят оплакванията на малолетния въззивник, наведени с подадената от него въззивна жалба, че от първата инстанция неправилно са преценени нуждите му от издръжка. Твърди се, че са сторени разходи за униформи на детето, което учи в “елитно“ училище. Доказателства за тези претендирани разходи не са ангажирани по делото, а от друга страна, доколкото се поддържа, че се касае за суми, които се плащат два пъти годишно, то същите не могат да се включват в размера на месечната издръжка. Освен това, такива разходи не се включват в обичайната месечна издръжка на ненавършилото 3 пълнолетие дете, а евентуалното им претендиране следва да е по друг ред (арг. от чл. 143, ал. 4 СК). Ищецът сочи, че има нужда от извънкласни образователни, културни и спортни мероприятия, за които са нужни средства, а това обстоятелство останало игнорирано от първостепенния съд. Дори да се приеме, че всяко дете на възрастта на ищеца има посочените нужди, то конкретни данни по делото, че въззивникът - ищец ходи на такива образователни, културни и спортни мероприятия, за които следва да се заплащат регулярно ежемесечно парични средства, не са ангажирани и в двете инстанции по делото. От изготвения и приет по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт социален доклад на компетентната по местоживеене на детето Д“СП“ – “Люлин“ не се установяват твърдения на майката относно детето, че същото посещава извънкласни занимания по интереси. За съда, по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК, недоказаният факт е неосъществил се факт.

Не са установени по делото, посредством надлежни писмени доказателства, включително и след приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, твърденията, че малолетният въззивник - ищец има хронични заболявания и алергии, които се обострят в определени периоди и изследването и лечението им да изисква средства. От приетите в хода на първоинстанционното съдебно дирене медицински документи (л. 64 и сл.), за чиято преценка не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195 ГПК, се установява, че детето С. М. е боледувало от пневмония, причинена от Ковид - 19; гадене и повръщане, като в Епикриза на СБИПБ “Проф. Иван Киров“ – София е отразено, че С. Н. М. няма придружаващи заболявания (л. 66 от първоинстанционното дело).

Следователно ищецът, чиято е и доказателствената тежест за това, не е установил пълно и главно в процеса нуждите си от издръжка в претендирания размер от 500.00 лева.

За пълнота следва да се посочи, че са ирелевантни към предмета на доказване договорите за предоставените на майката на въззивника – В. П. ипотечни кредити за закупуване на два апартамента в град София, тъй като сделките за покупко – продажба на недвижимите имоти не са сключени за задоволяване на жилищна нужда на детето С. М.. По изложената причина е без значение и обстоятелството в какъв размер е месечната анюитетна вноска за погасяване на така отпуснатите кредити на този родител.

От друга страна, и двамата родители дължат издръжка на детето им, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по - малък дял в пари от цялостната необходима месечна издръжка на детето с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Ето защо, правилно от първата инстанция е определена обща необходима месечна издръжка от 500.00 лева (предвид липсата на пълно и главно доказване на нуждата от издръжка в по – голям размер) и дял на майката в размер на 200.00 лева, която е и родителят, полагащ непосредствените грижи за ищеца.

Неоснователни са и оплакванията на насрещния въззивник – ответникът Н. М., че не са се променили трайно нуждите на детето С. М. в посока на тяхното увеличение. От една страна, издръжка от 160.00 лева месечно се явява под императивния законов минимум, съгласно чл. 142, ал. 2 СК. От друга страна, съобразно с изминалия продължителен период от 4 години, когато е определена предишната издръжка, са нараснали по дефиниция нуждите 4 на ищеца от издръжка – разходите за посрещане на базисните нужди на детето за храна, облекло и пр. Правилно е обосновано от решаващия състав на съда, че по дефиниция всеки човек има нужда от средства за съществуване, а при подрастващите с увеличаване на тяхната възраст се разширява и кръгът от обществени отношения в които участват, а оттам и средствата, необходими за издръжката им.

Ответникът и насрещен въззивник не е в обективна невъзможност да заплаща определения месечен размер на издръжката на малолетното му дете от 300.00 лева (съобразно получаваното от него месечно възнаграждение), в трудоспособна възраст е, няма данни за заболявания, които да ограничават работоспособността му, нито да налагат значителни разходи за лечение. По делото няма също така и данни за алиментни задължения към други лица. Следва да се обоснове, че съгласно чл. 143, ал. 1 СК и трайната съдебна практика задължението за издръжка на родителите към техните ненавършили пълнолетие деца е безусловно и издръжката следва да се доставя така, все едно че родителите не са разделени, поради което доводите на ответника (предвид конкретно установените му материални възможности по делото), че са се увеличили собствените му разходи с оглед на покачващите се цени, са ирелевантни.