Решение № 152 от 30.04.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Габрово, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ина П. Г.ева като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20254210103335 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. П. П., ЕГН**********; с.

*********; п.к.5345/ община Габрово; тел,: 089********* / СРЕЩУ „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК131001375 е адрес: Гр.София, р-н Витоша, ЖК „Малинова долина", Ул. „Рачо Петков - Казанджията" No 4-6;

ОТРИЦАТЕЛЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК основание чл. 439 ГПК

ОТВЕТНАТА СТРАНА депозира писмен отговор в дадения й едномесечен срок .

В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ, че: цит. "Г. П. П., съм длъжник по изпълнително дело No 20257340400366 от 15.10.2025г, но описа на ЧСИ - Звезделина Василена е per.No 734, образувано въз основа на изпълнителен лист, издадем на 08.03.2010 г., от Районен съд - Габрово, на основание ЧГД No 417 от 2010 г, на Районен съд - Габрово.

По изпълнителното дело взискателят е „Банка ОББ“, а предметът е вземане в размер на главница от 1033,40 лв. със законна лихва в размер 1728,18 лв.за периода от 04.03.2010 г. до 15.10.2025 г., или общата сума от 3943,92 лв. (е вклч. общо такси, разноски и обезщетения).

В продължение на повече от две години след издаването на изпълнителния лист и 1 образуването на изпълнителното дело НЕ СА ИЗВЪРШВАНИ ДЕЙСТВИЯ ПО ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, които да прекъснат течението на погасителната давност. Поради тази причина изпълнителното производство трябва да се счита за прекратено по силата на чл. 433, ал1,т.8 от ГПК. Последното валидно изпълнително действие е извършено на /дата/ … . . От тази дата е изтекъл период по-дълъг от пет години, през който взискателят пе е Предприемал никакви действия за събиране па вземането, поради което то е ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ съгласно чл.110 и члЛ 17, ал.2 от ЗЗД. Въпреки това изпълнителното дело продължала да съществува, като по него могат да ее предприемат действия, които нарушават правата ми. Поради това имам правен интерес да предявя настоящия отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който оспорвам изпълнението въз основа на настъпил след издаването па изпълнителния титул факт - ИЗТИЧАНЕ НА ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ“

ИСКА Д А С Е ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че не дължи н а взискателя предявената сума, предмет на изпълнително дело No 20257340400 366 /2025 г. по описа на ЧСИ Звезделина Василсва, поради изтичане на погасителна давност след издаването па изпълнителния лист

ДА СЕ ОСЪДИ ответника да заплати направените по делото разноски.

ОТВЕТНАТА СТРАНА- „ЕОС Матрикс" ЕАД, ЕИК208597211

/универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК: 131001375/, представлявано от Тихомир Вълчев, в качеството си на Изпълнителен директор, чрез пълномощника си главен юрисконсулт М. М., със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район "Младост", ж.к. "Младост 4", ул. "Бизнес Парк - София" № 1 , сграда 1 5 , вх. А, ет. 4;

Връчване на книжа: гр. София 1766, район "Младост", ж.к. "Младост 4", ул. "Бизнес Парк - София" №1, сграда 15, вх. А, ет. 4; взема следното становище в писмен ОТГОВОР в срока по чл.131 от ГПК: цит. " Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с който ищцовата страна, моли съда да приеме за установено, че не дължи на представляваното от мен дружество, вземанията по изпълнителен лист, издаден на 08.03.2010 г. по ч.гр.д. № 417/2010 г. по описа на PC Габрово въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК от 08.03.2010г„ а именно: главница от 1033,40 лв, със законна лихва в размер 1728,18 лв. за периода от 04.03.2010 г. до 15.10.2025 г., или общата сума от 3943,92 лв. Понастоящем въз основа на гореописания изпълнителен лист е образувано изпълнително дело с № 366/2025г. по описа на ЧСИ Звезделина Стефанова Парашкевова-Василева, рег.№ 734 при КЧСИ, с район на действие ОС Габрово.

Въз основа на изпълнителния титул е било образувано предходно изпълнително дело с № 226/2010 г. по описа на ЧСИ Звезделина Стефанова Парашкевова-Василева рег.№ 734 при КЧСИ. с район на действие ОС Габрово, което е прекратено с Постановление на съдебния изпълнител на дата 15.01.2019г. Относно допустимостта на предявения иск: Считам, че така предявения иск е частично недопустим за суми посочени в исковата молба, а именно досежно частта, с която е поискано съдът да се произнесе за недължимост на сумите над 2761,58 лв., която горница представляват начислени такси по Тарифата към Закона за частните съдебни изпълнители, по образуваното изпълнително дело № 366/2025г. по описа на ЧСИ Звезделина Стефанова Парашкевова-Василева. Иск по чл.439 ГПК за разноски по изпълнителното дело е процесуално недопустим, тъй като тези разноски не са предмет на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. Въпросът за това за чия сметка са разноските по принудителното изпълнение се решава по правилата на чл.79 ГПК в хода на самото изпълнително производство в зависимост от изхода на спора по чл.439 ГПК за вземанията по изпълнителния лист. Искът също така, не е 2 подробно индивидуализиран по основание и размер в тази част, с оглед на което исковата молба на ищеца е нередовна. В тази част искът е частично недопустим, с оглед което моля, производството по настоящото гражданско дело, да бъде прекратено в частта за разноските по изпълнителното дело. На следващо място, считам депозираната искова молба за недопустима, тъй като е предявена пред некомпетентен съд при неспазване правилата за подсъдност, предвидени в ГПК. Предявеният по делото иск не е такъв на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК. С него ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за кредит, нито иска признаване на недължимост на суми по такъв договор, а оспорва като длъжник изпълнението по горепосоченото изпълнително дело поради изтекла след силата на присъдено нещо погасителна давност, погасяваща вземанията на взискателя по изпълнителния лист (Решение№ 101 от 01.12.1972 г. по фд № 95/72 Г. НА ОСГК на ВС). Посредством иска по чл. 439 ГПК длъжникът по изпълнението се домогва да осуети упражняване правото на принудително изпълнение. Предмет на иска са фактите, погасяващи правото на принудително изпълнение, а не самото вземане, което вече е стабилизирано и удостоверено от издаденото срещу длъжника изпълнително основание. Съдът в производството по чл. 439 ГПК не разглежда материалните предпоставки за възникване и съществуване на вземането, респ. Съдът не се произнася по съществуването на отделни вземания, удостоверени в изпълнителния титул, а преценява погасено ли е правото на принудително изпълнение. Местната подсъдност по чл. 113 ГПК намира приложение по искове, упражняването на които придава на ищеца качеството „потребител" по смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. В този смисъл - опр. № 3 /10.01.2012 год. пот.д..№ 852/2011 год.. на I т.о., опр.№ 649/ 16.07.2010 год. по т.д.№ 377 / 2010 год. на I т.о., опр.№ 697 / 07.12.2009 год по т.д. № 514/2009 год. на I т.о. на ВКС. В настоящия случай, качеството на ищеца е длъжник по изпълнително дело. чието прекратяване се цели, поради изтекла давност за принудително събиране на вземането. С иска по чл. 439 ГПК се оспорва изпълнението. При изпълнение, лицето, срещу което се предприема същото, заема качеството на длъжник, въз основа на вече издадения изпълнителен лист. Ако няма изпълнение и изпълнителен лист и лицето действа само на основание качеството си на потребител, той няма основание да води иска по чл. 439 ГПК и същият би бил недопустим. С още по-силно знамение е, че при иска по чл. 439 ГПК се разглеждат факти настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, по която се установява,че потребителят е длъжник. След влизане в сила на заповедта за изпълнение, качеството на насрещната страна се променя. Същият не може да се защитава като потребител със средствата на Закона за защита на потребителите, а единствено като длъжник срещу който е предприето изпълнение. Специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК не е приложима в конкретната хипотеза , доколкото ищеца няма качеството на потребител в материалното правоотношение, предмет на иска, от което се претендират права, и не се търси защита на потребителски права. Разпоредбата на чл. 113 ГПК не следва да се тълкува разширително. Приложното й поле обхваща само исковете, уредени в ЗЗП. В тази насока Определение №3344 от 14.11.2019 г. по гр.д. 3005/2019 г. на 17 състав PC Пазарджик. С оглед на гореизложеното, смятам,че за подведомствеността и подсъдността на този иск по чл. 439 ГПК се прилагат общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, а не някоя от особените такива по чл. 106-117 ГПК. Поради това, моля да прекратите образуваното пред Районен съд - Монтана производство и да препратите същото на Софийски районен съд на основание чл.

118, ал.2 ГПК.Относно основателността на предявения иск: Оспоравам така предявения иск по основание и размер, като считам същия за неоснователен и недоказан, по аргументи, подробно развити по-долу. Поради неизпълнение на поетите задължения по договор за кредит от 20.05.2008г. скл. между ищеца и „Обединена Българска Банка" АД от страна на банката е било е инициирано заповедно производство по ч.гр.д. № 417/2010 г. по описа на PC - Габрово., по което е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 08.03.2010г. Въз основа на изпълнителния лист понастоящем е образувано изпълнително производство под номер на дело № 366/2025г. по описа на ЧСИ Звезделина Стефанова Парашкевова-Василева, рег.№ 734 при КЧСИ, с район на действие ОС Габрово. Въз основа на изпълнителния титул е било образувано предходно изпълнително дело с № 226/201 Ог. по описа на ЧСИ Звезделина Стефанова Парашкевова-Василева (734), което е прекратено с Постановление на съдебния изпълнител, поради настъпила перемпция.

Давността, с изтичането на която процесното вземане се погасява е 5-годишна, тъй като вземането е 3 установено с влязла в сила заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по предходно образуваното изп. дело № 226/2010г. на ЧСИ Звезделина Стефанова Парашкевова- Василева, и срещу която не е възразено. Доколкото вземането е установено със заповед за изпълнение, която е влязла в законна сила, то е безспорен фактът за дължимостта на вземането по договора за кредит от 20.05.2008г., сключен между ищеца и „Обединена Българска Банка" АД. В случая, ищцата може да се защити само със специалния отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, като се позове само на правопогасяващи факти за вземането, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение, като например настъпила погасителна давност, погашение чрез плащане и др.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в случая е петгодишна. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 37/24.02.2021 подело № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о. След като издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, е започнала да тече нова погасителна давност, тъй като новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува - в случая Заповедта за изпълнение. Така в Определение 214/15.05.2018г. по ч. гр. д. Nb 1528/2018г. IV г. о. ВКС в прието, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането срока за подаване на възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличие на предпоставките на чл. 423 ГПК, а иск за оспорване на вземането на основание факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение може да бъде предявен само при наличието на условията на чл. 424 ГПК. Съгласно чл. 439 ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за оспорване вземането, но само на основание факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение. Ето защо стабилизираната заповед за изпълнение има последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Към датата на образуване на предходното изпълнително дело срещу длъжника с № 226/2010г. по описа на ЧСИ Звезделина Стефанова Парашкевова-Василева, рег.№ 734 при КЧСИ, е било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането." Посоченото Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на правния въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение на правния въпрос се прилага от момента на постановяването му. Следователно, новите постановки, обективирани в т.10 от TP 2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015г., занапред и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. По въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато трае изпълнителния процес следва да бъдат съобразени както постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС, така и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г.. ОСГТК, и трите имащи задължителен характер за прилагане от съдилищата. След дата 26.06.2015г. са приложими постановките дадени в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г„ ОСГТК. В същото е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана. Във връзка с горното следва да се отблежи, че перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Ако кредиторът е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Това е така, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Според съдебната практика при направено искане за изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, дължейки подчинение на представения и намиращ се 4 все още у него изпълнителен лист. Изложеното е възприето и от ОСГТК на ВКС, като с т. 3 от TP 2/ 2023 г. ОСГТК на ВКС е даден положителен отговор на въпроса дали погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. С оглед на посочената задължителна практика на Върховния касационен съд, за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора. Давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора, като писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение.Това е така , защото активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. На следващо място.по смисъла на дадените разяснения в т.10 т. от TP № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС гореописаните действия прекъсват давността. След дата 26.06.2015г. са били приложими постановките дадени в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В същото е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана. По изпълнително дело с № 226/2010г. по описа на ЧСИ Звезделина Стефанова Парашкевова- Василева, са били предприети изпълнителни действия, които на основание чл. 116, б.в) от ЗЗД са прекъснали погасителната давност за вземането по изпълнителния лист. След прекратяване на делото с постановление на съдебния изпълнител и преди да изтече давностния срок е изтеглен изпълнителния лист и е образувано ново изп. дело под № 366/2025г. по опис на ЧСИ Звезделина Стефанова Парашкевова-Василева (per.N9 734), с район на действие ОС Габрово, като още с молбата за образуване са поискани от взискателя изпълнителни действия, които да обезпечат и удовлетворят вземането на кредитора, за които са заплатени и съответните такси, което от своя страна отново е довело до прекъсване на погасителната давност. Предприети са нови действия по изпълнение, като на дата 15.10.2025г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в БАНКА ДСК АД, , както и запор върху трудово възнаграждение в ИМПУЛС АД, с което давността е прекъсната на основание чл.116, б.в) от ЗЗД. Следва да се вземе предвид също така, че в посочения период давността е била спирана на 13.03.2020г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп. - дв, бр. 44 от 2020, в сила от 1405.2020г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г. Съгласно чл.3,т,2 от закона, до отмяна на обявеното извънредно положение спират да текат давностните срокове, с които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно чл. 13 Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г„ и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник" - т.е. от 21.05.2020г.

Разпечатката съдържа 21 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e494c673-101f-48c6-b447-21d0f068b1a8