Решение № 6796 от 11.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6796 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100511922 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 436, вр. чл. 435, ал. 2, т. 3 и т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 5097 от 04.09.2025г., подадена от „Минна Компания“ ЕООД“ АД срещу Разпореждане от 22.08.2025г. по изп. Д. № 579 по описа на ЧСИ М.М., с рег. № 786, с което е направен отказ изпълнително дело да бъде прекратено. Обжалва се и изпълнителното действие – отнемане на движими вещи.

Жалбоподателят- длъжник в изпълнителния процес твърди, че в рамките на предоставения срок за доброволно изпълнение сумата от 47 374,43 лв. е принудително събрана от сметката на дружеството и преведена по сметката на ЧСИ М., като по този начин дружеството е било лишено от възможността да се защити срещу действията по принудително изпълнение в рамките на срока за доброволно изпълнение.

На следващо място, излага подробни съображения, че задължението, чието принудително удовлетворение е предмет на процесното изпълнително дело е погасено по давност. По тези причини, сочи, че събраната от ЧСИ сума е събрана без правно основание.

Претендира да бъдат отменени предприетите изпълнителни действия по изп.д. № 576, с взискател „Електрохолд Продажби“ ЕАД, да бъдат вдигнати наложените запори, възстановени събраните суми и прекратено изп. Дело, поради изтекла погасителна давност.

Сочи, че е инициирано производсво по установяване на изтекла погасителна давност, поради което моли съда да постанови спиране на изпълнението и недопускане разпределение на събраната сума.

Постъпило е становище от взискателя в изпълнителния процес – „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с което се моли жалбата да бъде оставена без 1 разглеждане. Поддържа, че суми по изпълнителното дело не са постъпили по сметка на взискателя. Намира жалбата на длъжника за напълно недопустима, доколкото в разпоредбите на чл. 435 ГПК липсвало предвидена възможност за обжалване действие по налагане на запор на суми по банкова сметка, неправилно посочено от длъжника като „отнемане на движими вещи“.

По отношение на претенция за прекратяване на изпълнителното дело, сочи, че в случая ЧСИ не е компетентен да се произнесе по материалноправен спор досежно вземането по изпълнителния лист. Поддържа, че не се констатира някоя от предвидените в чл. 433 ХПК предпоставки, обуславящи прекратяване на изпълнителното производство.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ А.Б., с рег. № 850 на КСЧИ, с които сочи, че действието по запор на движими вещи не е измежду изрично изброените, подлежащи на съдебен контрол действия на ЧСИ. Поддържа, че в кръга на правомощията му, свързани с прекратяване на изпълнителното производство, не попада проверката за изтекла погасителна давност относно вземането. Сочи,че жалбата е недопустима, а по същество – неоснователна.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 576 на ЧСИ М.М., с рег. № 786 на КСЧИ е образувано по молба от 29.07.2025г. от името на „Електрохолд Продажби“ ЕАД - за събиране на сумите по изпълнителен лист от 03.05.2017г., издаден от Софийски районен съд по ч. гр. д. № 2377/2014 г. и решение № I-4512600/08.08.2016г., по гр. д. № 42698/2014г. по описа на СРС, 45 състав. С изпълнителения лист „Минна компания“ ЕООД е осъдено да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АС сумата от 19 084,66 лв. – главница за ползвана и неизплатена електроенергия за периода 13.11.2012г. – 11.04.2014г., сумата от 1408,47 лв. – мораторна лихва за периода 13.11.2012г. – 24.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2014г., до окончателното й изплащане.

С молба по чл. 426 ГПК взискателят е възложил на ЧСИ образуването на изпълнително дело и събирането на сумата, посочена в изпълнителния лист, като в случай, че длъжникът не изпълни задължението си в срока за доброволно изпълнение – да бъдат наложени запори на банковите му сметки; да бъдат наложени възбрани върху вещните му права, както и да бъде извършен опис на движимите вещи в офиса на дружеството.

На 01.08.2025г., на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 508, вр. чл. 446 ГПК ЧСИ наложил запор на банкови сметки на ответното дружество при „Инвестбанк“ АД, до размера на дължимите суми.

На 05.08.2025г. ЧСИ е връчил на длъжника покана за доброволно изпълнение.

Със съобщение, с изх. № 4513/05.08.2025г., по изп.д. № 576/2025г. до „Инвестбанк“ АД, били вдигнати наложените запори върху всички сметки на длъжника.

С възражение вх. № 4671 от 06.08.2025 г. длъжникът „Минна Компания“ ЕООД е направил искане до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело поради изтекла погасителна давност и за връщане на събраните суми.

С обжалваното Разпореждане от 22.08.2025г., ЧСИ М.М., с рег. № 576 на 2

КСЧИ е оставил без уважение искането на длъжника.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал.

1 ГПК от процесуално легитимирана страна. В частта, в която е обжалвано действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК / отказ да се прекрати принудителното изпълнение/, същата се явява процесуално допустима, което предпоставя разглеждането й по същество.

В останалата си част, жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

По отношение на отказа на ЧСИ да прекрати образуваното пред него изпълнително производство поради настъпила погасителна давност :

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно уредени в чл. 433, ал. 1 ГПК, като сред тях не фигурира хипотеза на погасяване на вземането поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност по смис, на чл. 110 и л. ЗЗД.

При това положение единствената възможност на длъжника, който се позовава на погасителна давност, е да се защити срещу изпълнението чрез иск по реда на чл. 439 ГПК. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.

433, ал. 1, т. 7 ГПК, в която е предвидено прекратяване на изпълнителното дело при представено влязло в сила решение, постановено по отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

Съдебният изпълнител е орган по изпълнението и действа само въз основа на валидно изпълнително основание, като в кръга от правомощията му, не е предвидена компетентност да се произнася по материалноправно възражение за погасяване на вземането по давност.

Твърдението за наличие на правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт - погасителна давност не може да бъде обсъждано и проверявано както от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния процес, така и от съда в производството по чл. 435, ал. 2 ГПК, а единствено в състезателен исков процес, в който следва да участват кредитора и длъжника, като бъдат обсъдени и евентуалните техни доводи за спиране и прекъсване на давността. Това е така, тъй като позоваваното от страна на длъжника на настъпила погасителна давност визира липса на материалноправни условия за законност на образуваното изпълнително производство, което води до възникване на спор между страните относно съществуването на едно гражданско право- вземане, който може да бъде разрешен единствено по реда на исковия процес.

В тези случаи, пред длъжника стои възможността да защити правата си по съдебен ред, като предяви иск по чл. 439 ГПК, което, видно от приложения по делото препис от искова молба, той е сторил.

Дължимата преценка, в рамките на производството по реда на чл. 436 ГПК обхваща наличието/липсата на нарушени процесуални изисквания за законосъобразност на изпълнителния процес измежду изброените в чл. 435 ГПК.

В обобщение на гореизложеното, визираното от жалбоподателя основание за прекратяване на изпълнителното дело сочи за наличие на спор относно материално право, който следва да бъде разрешен по съдебен ред и 3 едва при наличието на влязло в законна сила съдебно решение по такъв иск, съдебният изпълнител би бил задължен да прекрати изпълнителното производство, поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност.

Доколкото, понастоящем липсва влязло в сила решение, установяващо такова обстоятелство, ЧСИ правилно и законосъобразно е отказал да прекрати изпълнителното производство.

По отношение на претенцията за незаконосъобразно отнемане на движима вещ, поради липса на надлежно уведомяване, въззивният съд намери следното:

От материалите по изп. дело № 576 по описа на ЧСИ, с рег. № 789 КЧСИ е видно, че единственият способ за принудително изпълнение, използван за удовлетворяване на претенцията на взискателя е „налагането на запор на банкова сметка на длъжника“. Липсват данни по изпълнителното дело каквито и да било изпълнителни способи да са били насочвани към движими вещи, собственост на длъжника, въобще. Гореизложеното налага констатация, че възражението, изложено в жалбата, за наличието на незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител характеризирани от длъжника като „отнемане на движима вещ, поради това, че длъжникът не е надлежно уведомен“ по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК, в действителност представляват обжалване на изпълнителното действие по налагането на запор върху парични средства в банкова сметка на длъжника.

В рамките на изпълнителния процес, изпълнителното действие – запор на парични средства в банкова сметка е уредено като „запор върху вземания на длъжника“ към банката, в която е открита банковата сметка. Аргумент за последното се черпи от нормата на чл. 450 ГПК, която изрично разграничава понятията движими вещи и запор върху вземания. Последното сочи, че наличните средства по банкови сметки, в контекста на изпълнителното производство се разглеждат като вземания на длъжника към трети лица, а не като движими вещи, по смисъла, вложен в чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на самостоятелно обжалване, а подлежи на обжалване само насочването на изпълнението върху запорирано имущество, когато длъжникът се позовава на несеквестируемост, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай.

В разпоредбата на чл. 435 ал. 2 ГПК законодателят изрично е посочил подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител от длъжника, както и условията, при които тези действия могат да бъдат обжалвани.

Изброяването в чл.435 ГПК на подлежащите на обжалване действия е изчерпателно и поради това онези от тях, които не са изрично посочени, не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Касае се за императивна правна норма, която не може да бъде тълкувана разширително, а само в смисъла, който е вложен в нея. Съгласно чл. 435 ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ /каквото противно на доводите на длъжника, процесното действие по принудително изпълнение не представлява/ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач, 4 отказ на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и постановлението за разноските.

С оглед горното, длъжникът не може да обжалва разпореждането на съдебния изпълнител, с което е наложен запор на банкови сметки.

Доколкото липсва възможност за съдебен контрол върху това действие на съдебния изпълнител, според в чл. 435 ГПК, то в тази си част, въззивният съд намира жалбата за недопустима.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 22.08.2025г. по изп. д. № 579 по описа на ЧСИ М.М., с рег. № 786, с което е направен отказ изпълнително дело да бъде прекратено.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 5097 от 04.09.2025г., подадена от длъжника „Минна Компания“ ЕООД, ЕИК 130779569, със седалище и адрес на управление: гр. София 1360, р-н „Връбница“, Индустриална зона Орион, ул. „3020“ № 34 в частта относно наложен запор на банковите сметки на длъжника.