Решение № 72 от 10.02.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Шумен, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Г ), в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й. Р. К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Гражданско дело № 20213630100897 по описа за 2021 година

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД, вр. чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 122 от ЗЗД, предявени от „К. И. И. БГ„ ЕАД, ЕИК*** срещу А. Д. А. ЕГН **********.

Иска се да бъде признато за установено, ч е А.Д . А . дължи на „К. И. И. БГ„ ЕАД, следните суми : 880.54 лв.- главница по Договор за потребителски кредит от 17.02.*** г., 11.46 лв. лихва за забава за периода от 07.07.*** г. до 04.11.*** г.,154.66 лв . - неустойка за забава, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 18.12.*** г. до изплащане на вземането, вземания прехвърлени с Договор з а цесия от 08.08.2018 г. между „П. К." и ищеца, за които вземания е издадена Заповед з а изпълнение № *** от ***г.по ч.гр.д. № ***/***г.по описа на ШРС . Заявява се, че на 17.02.***г. между „П. К. Б.“ ЕООД, като кредитор, Д. И. К., като кредитополучател и АТ. Д. АТ. като солидарен длъжник, е подписан договор за потребителски кредит № *** за сумата от 500 лв.

Предоставената сума послужила за частично погасяване на задължение по договор за кредит CASH-***, сключен между Д. И. К. и “БНП П. П. Ф. ЕАД„ /приложено платежно нареждане за 365,97лв./, като останалата част от сумата по кредита била преведена по сметка на кредитополучателя Д. И. К..

Ищецът посочва, че поради неизпълнението на задължението от страна на солидарните длъжници Д. И. К. и АТ. Д. АТ., кредиторът по договора пристъпил към принудително изпълнение, като на 18.12.*** г. „П. К." е подал заявление за издаване н а заповед за изпълнение п о чл. 410 ГПК против АТ. Д. АТ. и Д. И . К. за заплащане н а дължима и незаплатена сума по Договор за кредит № ***.Съдът е уважил искането на „П. К." и е издал Заповед з а изпълнение № *** от ***г.по ч.гр.д. № ***/***г. срещу Д. И. К. и АТ. Д. АТ. солидарно за следните суми - 880.54 лв. главница по Договор за потребителски кредит от 17.02.*** г.; 11.46 лв . лихва за забава за периода от 07.07.*** г. до 04.11.*** г.;и 154.66 лв. неустойка за забава и законната лихва от подаване на заявлението – 18.12.*** г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. - държавна такса и сумата от 303.27 лв.

- юрисконсултско възнаграждение. За това вземане е издаден Изпълнителен лист на ***г. от Районен съд Шумен по ч.гр.д. ***/*** г. срещу А. Д. А., въз основа на който било образувано изпълнително дело № ***/***г. по описа на ЧСИ Д. З., peг. № 876 към КЧСИ.

1

А.Д. А. депозирала възражение по реда на чл. 423 от ГПК и с Определение № *** от ***г. по ч.т.д. 507/2021 г. по описа на Окръжен съд гр. Шумен, възражението е прието и делото е върнато на Районен съд гр. Шумен, за изпращане на указания до заявителя по чл.

415, ал. 1 о т ГПК.Заявява се, че в законовия срок е депозиран установителният иск от ищеца. Иска, да бъде признато за установено, че А. Д . А . дължи на „К. И. И. БГ„ ЕАД, ЕИК*** сумите: 880.54 лв. главница по Договор за потребителски кредит от 17.02.***г.;

11.46 лв. лихва за забава за периода от 07.07.*** г. до 04.11.*** г.; и 154.66 лв . неустойка за забава; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 18.12.*** г. до изплащане на вземането, вземания прехвърлени с Договор з а цесия от 08.08.2018 г. между „П. К." и ищеца , за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № *** от ***г.по ч.гр.д. № ***/***г.по описа на ШРС.

В предоставения, на основание чл. 131 о т ГПК срок, от ответникът А . Д . А. е депозиран отговор на исковата молба. Заявява, че не е полагала подпис под договор за кредит, като съдлъжник на Д. И. К. и на основание чл. 193 от ГПК оспорва истинността на представения с исковата молба като заверено копие-договор. Навежда твърдения за недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК, че не са спазени изискванията на чл. 11, т.10 от ЗПК, не са посочени компонентите, включени в ГПР, не било ясно как е получен размерът на всяка вноска от 68 лв., липсва погасителен план, неясно било как при сума по кредита от 500лв. дължимата главница е 880,54лв. и върху нея се дължат лихви, не било ясно колко е неизплатената част от отпуснатия кредит, намира претенцията за неустойка за неоснователна и произтичаща от неравноправна клауза. Моли исковете да бъдат отхвърлени .

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозирано е писмено становище по същество. За ответника се явява адв. Х. при ШАК.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Искът е предявен от „К. И. И. БГ„ ЕАД, ЕИК*** , по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, при условията на настъпило частно правоприемство по договор за цесия /между ищеца и П. К. Б.“ЕООД от 08.08.2018г. /, в периода след издаване на заповед за изпълнение до предявяването на иска по чл. 422 от ГПК след издаване по искане на заявителя-цедент „П. К." в качеството му на кредитор срещу длъжниците, на заповед за изпълнение на парично задължение №***/*** г. по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/***г. по описа на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47 от ГПК на настоящия ответник. В случая „К. И. И. БГ„ ЕАД, ЕИК***, като цесионер е легитимиран да предяви иска, при спазване на срока по чл. 415 ал.4 от ГПК/съобщение получено на 04.03.2021г.

От приложеното ч.гр.д. № ***/***г. по описа на ШРС се установява, че заявителят цедент „П. К.", в качеството му на кредитор срещу длъжниците А.Д. А. и Д. И. К. е подал заявление за издаване на заповед з а изпълнение п о чл. 410 ГПК на 18.12.*** г., като била издадена заповед №***/*** г. за сумите - 880.54 лв. главница по Договор за потребителски кредит от 17.02.*** г., 11.46 лв . лихва за забава за периода от 07.07.***г. до 04.11.*** г., 154.66 лв. неустойка за забава и законната лихва от подаване на заявлението – 18.12.*** г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. - държавна такса и сумата от 303.27 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта била връчена лично на Д. И. К., и по чл. 47 от ГПК - на АТ. Д. АТ..

Д . И . К. Д. депозирала възражение в законовия срок и на заявителя били дадени указания по чл. 415 ал.1 от ГПК. С определение от ***г. по отношение длъжника Д. И. К., издадената заповед била обезсилена.

По отношение АТ. Д. АТ. бил издаден изпълнителен лист № *** от ***г., въз основа на който било образувано изпълнително дело № ***/***г. по описа на ЧСИ Д.З., рег. № *** към ЧСИ.

А. Д.А. подала възражение по реда на чл. 423 от ГПК, което било прието с Определение №*** от ***г на ШОС и делото върнато на ШРС за даване на указания до заявителя по реда на чл. 415 от ГПК, като е депозиран и настоящият иск в срока и от правоимащият цесионер „К. И. И. БГ„ ЕАД, ЕИК***.

Съобразявайки т.10б от ТР №4/2013г на ВКС, съдът намира, че установителните искове са допустими.

По основателност.

От приложените по делото доказателства са установява, че на 17.02.***г. между „П.

К. Б.“ ЕООД, като кредитор, Д. И. К., като кредитополучател и ответницата АТ. Д. АТ.-като солидарен длъжник, е сключен договор за потребителски кредит № *** за сумата от 500 лв.

2

Тази сума послужила за частично погасяване на задължение по друг договор за кредит, сключен между Д. И. К. и “ БНП П. П. Ф. ЕАД„ /видно от приложено платежно нареждане за 365,97лв. на стр. 12 и 13 от делото/, като останалата част от сумата по настоящия кредит била преведена по сметка на кредитополучателя Д. И. К..

В VI “Параметри на договора за потребителски кредит“ от договор за потребителски кредит № *** от 17.02.***г. са отразени: сума на кредита 500лв., 18 вноски, по 68 лв. като общото задължение възлиза на 1224,00 лв.;ГПР е посочен като 279,30%, годишния лихвен процент 141,15%,лихвен процент на ден 0,39% страните са уговорили, дата на погасяване 20-то число ден от месеца .

В процесния договор ответницата АТ. Д. АТ., ЕГН **********, е посочена като солидарен длъжник. Сумата от 365,97лв. е отразена, като сума за рефинансиране на кредитор БНП П. П. Ф. ЕАД. Положени са подписи от клиента Д. И. К. и солидарния длъжник – ответницата.

На 17.02.***г. с платежно нареждане, сумата като рефинансиране 365,97лв.е била преведена за погасяване на задължение на Д. И. К. на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, а остатъкът от 134,03лв. е преведен на Д. И. К., по нейна сметка. кредитополучателят по договора, заплатил само 5 погасителни вноски, като изпаднал в забава към 07.07.***г. Поради това, на 04.11.***г., от страна на кредитодателя, договорът бил автоматично прекратен, а съгласно посоченото в ОУ, след прекратяването, ставал предсрочно изискуем.

В т.12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит е вписано, че в случай, че кредополучателят просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обвяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на кредитополучателя уведомление, покана, предизвестие, или други.

Тъй като кредитополучателят Д. И. К. преустановила плащането на месечните погасителни вноски, дружеството кредитодател „П. К. Б.“ ЕООД счело договора за предсрочно изискуем и подало в съда заявление по чл.410 от ГПК срещу Д. И. К. и ответницата АТ. Д. АТ..

Била издадена заповед №***/*** г. за сумите - 880.54 лв. главница по Договор за потребителски кредит от 17.02.*** г., 11.46 лв . - лихва за забава за периода от 07.07.***г. до 04.11.*** г., 154.66 лв.- неустойка за забава и законната лихва от подаване на заявлението – 18.12.*** г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. държавна такса и сумата от 303.27 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта била връчена лично на Д. И. К., а на АТ. Д. АТ. заповедта била връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

Д . И . К. Д. депозирала възражение в законовия срок и на заявителя - „П. К.

Б.“ЕООД, били дадени указания по чл. 415 ал.1 от ГПК.

С определение от ***г. на ШРС, по отношение длъжника Д . И . К., издадената заповед била обезсилена.

По отношение АТ. Д. АТ. бил издаден изпълнителен лист № *** от ***г., въз основа на който било образувано изпълнително дело № ***/***г. по описа на ЧСИ Д.З., рег. № *** към ЧСИ.

Междувременно, с Договор за цесия от 08.08.2018 г., вземанията по договора с „П. К.

Б.“ ЕООД били прехвърлени на настоящия ищец.

А. Д.А. подала възражение по реда на чл. 423 от ГПК, което било прието с Определение №*** от ***г. на ШОС и делото върнато на ШРС за даване на указания до заявителя по реда на чл. 415 от ГПК. Настоящият иск е депозиран в законовия срок от правоимащият цесионер „К. И. И. БГ„ ЕАД, ЕИК***.

Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото писмени доказателства -заверени копия от: договор за потребителски кредит № ***/17.02.*** г.; условия на „П. К. Б.“ ЕООД; Декларация от 14.02.*** г.; Заявление от Д.К. от 13.02.*** г.; кредитен превод реф. 140480016/17.02.*** г.; кредитен превод реф.

140480019/17.02.*** г.; Уведомление за прехвърляне на вземания - 08.08.2018 г.; Известие за доставяне - 19.11.2018 г.; Договор за прехвърляне на вземания - 16.08.2018 г.; Приложение № 1а - 04.09.2018 г.; Приложение № 6 - 30.08.2018 г.; Пълномощно - 31.08.2018 г.;

Пълномощно - 10.06.2019 г.; 2бр. разписки от Еконт от 06.04.2021 г.; материалите по гр. д.

№ ***/*** год. по описа на ШРС и по гр. д. № 507/*** год. по описа на ШОС, както и от заключението по назначената по делото графическа експертиза.

Съдът приема за категорично доказан фактът на сключения договор за кредит между „П. К. Б.“ ЕООД и Д. И. К.- кредитополучател и ответницата АТ. Д. АТ., в качеството й на 3 солидарен длъжник, като въз основа на него, в конкретната ситуация, за ответницата е възникнало задължение като солидарен длъжник за изплащане на уговореното по кредита.