Решение № 4582 от 15.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4582 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20243110114672 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от П. А. А., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, с per. № **, служебен адрес: *** срещу „К. Й." ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД, за осъждане на

„К. Й.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ** ДА ЗАПЛАТИ НА П. А. А., ЕГН ЕГН:**********, сумата от 162,08лв., представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза на чл.8 от Договор за потребителски кредит № 512897 от 23/03/2023 сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 20.11.2024год. до окончателното изплащане на сумата.

Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск навеждайки следните фактически твърдения:

На 23.03.2023г. между П. А. А., ЕГН ********** и „К. Й." ООД, ЕИК ** се сключва Договор за паричен заем № 512897 към искане № 512897. По силата на договора, ответното дружество предоставя в заем сума в размер на 500лв. /петстотин лева/ на ищцата, която се задължава да върне предоставената сума в срок до 23.07.2023г. на 4 месечни вноски, при месечен лихвен процент от 3,300 % и годишен процент на разходите 47,503%.

В чл. 3 от Договора са посочени параметрите на заема, като е предвидено, че размерът на всяка погасителната вноска е 135.48 лв. /сто 1 тридесет и пет лева и 0,48 ст./, като датата на първото плащане е 23.04.2024г., а датата на последното плащане е 23.07.2023г. и общата сума на плащане е 541.92лв. /петстотин четиридесет и един лева и 0,92ст./.

В чл. 6 от Договор за паричен заем № 512897 от 23/03/2023г. се посочва, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем. Съгласно чл. 10, ал.2, т. 1 от Общите условия, гаранти трябва да са две физически лица, всяко от който да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителния доход над 1000 лв., съгласно справочните данни на НОИ; да работи на безсрочен трудов договор; да не са заематели по Договор за заем, сключени със заемодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Освен гарант/и, в чл. 6 от Договора е посочено, че заема следва да се обезпечи и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемателя, а именно:

1.Ипотека на недвижим имот, съгл. чл.10,ал.2, т.З от Общите условия /първа по ред ипотека/;

2.Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл.Ю, ал.2,т.2 от Общите условия /пазарната стойност на движимата вещ следва да надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва /;

3.Банкова гаранция, съгл. чл.10, ал.2, т,4 от Общите условия /банковата гаранция следва да е издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на Договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума з плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва/;

4.Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя.

В чл.8 от Договора е посочено, в случай, че не представи договореното в чл.6 в тридневен срок от сключването на Договора или представеното обезпечение не отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към Договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 162.80 лв. /сто шестдесет и два лева и 0,80ст./, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към Договора за заем.

Съгласно погасителен план към Договора всяка погасителна вноска е в размер на 135,48лв. /сто тридесет и пет лева и 0,48ст/, в която се включва вноска без неустойка в размер на 40,52лв. /четиридесет лева и 0,52ст./ и общ размер на погасителната вноска, ведно с разсрочена неустойка по чл. 8 от Договора при липса на обезпечение в размер на 176лв. /сто седемдесет и шест лева/, като падежът им е както следва: 23/04/2023; 23/05/2023; 23/06/2023 и 23/07/2023.

Съгласно погасителния план общата сума, която ищцата следва да върне е в размер на 704лв. /седемстотин и четири лева/, от които 500лв. /петстотин/ главница, 41,92лв. /четиридесет и един лева и 0.92ст/ лихва и 162,08лв. /сто 2 шестдесет и два лева и 0.08ст/ неустойка.

Във връзка със задълженията си но Договора, П. А. в периода 20.04.2023г. - 20.06.2023 г. е заплатила вноски по кредита си в размер на 704лв.

- напълно погасен кредит с включена неустойка.

Съгласно чл.9,ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Счита, че доколкото Договор за паричен заем № 512897 към от 23.03.2023г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави.

Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС/Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай, става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9.

Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай счита, че е налице имено такова несъответствие, доколкото на П. А. А. е вменено задължение да обезпечи заема си, след като усвои сумата, като в противен случай дължи неустойка в размер на 162,08лв.

Счита, че по отношение на сключения между П. А. А. и „КР. Й. ООД, Договор за паричен заем № 512897 към искане No 512897 от 23.03.2023г. следва да се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.

В чл.8 от Договора е посочено, че ищцата се съгласява в 3 дневен срок от сключването на Договора за заем да обезпечи заема с гаранти и още едно обезпечение по чл.б от Договора, като ако не изпълни това свое задължение дължи неустойка в размер на 162,08лв.

3

В Глава четвърта на ЗПК е уредено задължение на заемодателя преди сключването на договора за заем, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Счита, че клаузата, съдържаща се в чл.8 от Договора, се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя. Съгласно чл.16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършва преди разрешаване отпускането на заема, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключва договора за заем. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменява задължение да осигури гаранция, която да обезпечи кредита, след като той вече е отпуснат. В случая в чл.8 от Договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение, като счита, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото, за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Заемодателят е дал възможност на заемателя П.

А. в едва 3-дневен срок да му предостави гарант, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания - за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е заемател по друг договор.

Освен обезпечение с гаранти, ищцата следва да представи и още едно обезпечение - в случая ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Счита, че предоставянето на такива къси срокове препятстват длъжника да реагира и да изпълни условията. В такива кратки срокове, той трудно би могъл да представи такъв гарант, който да отговаря на всички посочени условия, както и още едно от посочените обезпечения. Счита, че опциите, визирани в чл.6 от Договора не дават възможност на заемателя да избегне плащането на неустойка, тъй като той реално не може да изпълни условията, поради което вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора във всички случаи.

В чл.8 от Договора дори е предвидено неустойката в размер на 162.80 лв. да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска, като в този случай погасителната вноска е в размер на 176лв., а общото задължение 704 лв. Счита, че клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, цели да заобиколи нормата на чл. 16 от ЗПК, поради което по силата на чл. 21. ал.1 от ЗПК, същата се явява нищожна. На това основание нищожна се явява и уговорената неустойка за неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение. Счита клаузата за неустойката за нищожна на основание чл.26, ал. 1, пр,3 от ЗЗД. По настоящият договор естеството на уговореното задължение по чл.6 е непарично, същото не е главно, а акцесорно и спомагателно такова, целящо да обезпечи изпълнението на главното задължение, което пък се изразява в това да се върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва.

Неизпълнението на главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението задължението по чл.6 не може да се определи като такова, с оглед интереса на заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в 4 негова полза да бъде учредено поръчителство, той би го поставил като условие за сключването на договора. Счита, че предвидената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора, още повече че тя трудно би се избегнала предвид посочените условия.

Счита, че целта на посочената неустойка е само да санкционира неизправната страна, като чрез нея заемодателят цели при неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва. В случая предвидената „неустойка" всъщност представлява вземане на заемодателя, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, и което представлява допълнителна печалба за него, освен лихвата, поради което тя противоречи на добрите нрави, тъй като цели неоснователно да обогати заемодателя.

Претендиралата неустойка в размер на 162,08лв. предвижда задължение за П.