Решение № 6359 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6359 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100505370 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 8/02.01.2025 г. по гр.д. № 13310/2023 г. по описа на СРС, 59 състав е отхвърлен предявения от „Чанове“ ООД срещу „Викса“ ЕООД иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща неустойка по чл. 8.1 вр. чл.

3.3.12 от договор за франчайзинг и представителство на търговското име и марка „Чанове“ от 01.10.2018 г., сключен между „Чанове“ ООД и „Аниван“ ООД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 14.03.2023 г. до окончателното плащане като неоснователен и недоказан.

Против решението е постъпила в срок въззивна жалба вх. № 72193/27.02.2025 г., подадена от „Чанове“ ООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност.

Въззивникът поддържа, че първостепенния съд се задоволил бланково и формално да осъди и реши една от правните хипотези, потенциално относими към процесния случай, а именно – като е съпоставил страните по договора за франчайзинг и страните по делото и стигнал до заключение, че поради несходство в страните, исковете са неоснователни. Поддържа, че с молба уточнение, петитумът на исковата 1 молба бил уточнен, като правната квалификация била променена на чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД – хипотези на неоснователно обогатяване. Поддържа,че твърденията били насочени към това, че ответното дружество се е обогатило, извършвайки процесната дейност, като това обогатяване било за сметка на ищеца. Посочва, че докладът по делото не бил актуализиран във връзка с молбата от 20.11.2023 г., нито по нея имало произнасяне. Липсата на произнасяне опорочава процеса, защото съдът е изследвал само правопораждащи фактически състави, основани на договора за франчайзинг, като не била разгледана другата правна хипотеза – неоснователно обогатяване.

Независимо, че „Викса“ ЕООД не било обвързано от договора, то било обвързано от забраната на неоснователното обогатяване. Поддържа, че неправилен бил и изводът за несходство в страните, тъй като била налице свързаност на управителите „Аниван“ ООД и „Викса“ ЕООД, свързаност на служителите, наети по трудово правоотношение в двете дружества, както и относимата правна рамка от договора за франчайзинг, а именно да не бъде осъществявана конкрунтна дейност от страна на „Аниван“ ООД, включително и с подставени лица - юридически лица. Доказателства в тази насока били приети по делото, не били оспорени от ответника, като се установявало, че е налице неизпълнение на забраната да извършване на конкурентна дейност.

Установена била и връзката между управителите на „Аниван“ ООД и Викса“ ЕООД, т.е. че двете дружества са свързани лица. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 152090/30.04.2025 г., подаден от „Викса“ ЕООД, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и моли то да бъде потвърдено изцяло. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 13310/2023 г. по описа на СРС, 59 състав е образувано по искова молба, подадена от „Чанове“ ООД срещу „Викса“ 2

ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че дружеството „Чанове“ ООД е притежател на търговска марка „Чанове“ и ноу-хау за изграждане и управление на клуб по български народни танци с посочената марка. Твърди, че на 01.10.2018 г. между него и „Аниван“ ООД е сключен договор за франчайзинг, по силата на който ищецът предоставил срещу заплащане ноу хау за изграждане и управление на клуб за български народни танци и търговска марка „Чанове“, правото да използва търговското име и марка „Чанове“, правото да ползва озвучаване на залите, правото да ползва методика за преподаване на български народни танци и хора. Договорът бил сключен за срок от една година, но на основание чл. 1.1.3 бил продължаван и действал до септември 2020 г. Твърди, че на 05.10.2020 г. управителят на „Аниван“ ООД Р.С. отправила уведомление, че от 01.10.2020 г. прекратява договора. Ищецът твърди, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество била А.К.И.. На 26.10.2020 г. било публикувано на страницата на „Чанове Русе“ било публикувано съобщение, че на 07.10.2020 г. приключило сътрудничеството с клуб „Чанове“ и дейността продължава в на същото място и с целия екип под ново име „Танцова задруга „Жълтица“. Твърди, че на 08.10.2020 г. И.С., с който А.И. живеела на семейни начала учредява дружеството „Викса“ ЕООД.

Твърди, че е налице неизпълнение на задължение по договора, за което е уговорена неустойка в размер на 10000 лева, която била дължима от ответното дружество. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 10000 лева, представляваща неустойка по чл. 8.1. от Договора за франчайзинг и представителство на търговското име и марка „Чанове“, сключен между Чанове ООД и Викса ЕООД на 01.10.2018 г. и продължаван до м. септември 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Викса“ ЕООД, с който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че между дружеството и „Чанове“ ООД не съществува облигационно правоотношение по силата на процесния договор, поради което не е обвързан и от неговите разпоредби. Моли предявения иск да бъде С молба вх. № 344941/30.11.2023 г., подадена от “Чанове“ ООД,във връзка с проекта за доклад, ищецът е направил уточнение, че в петитума на исковата молба била допусната техническа 3 грешка и следвало искането да се чете по следния начин „Моля да постановите решение, с което да осъдите „Викса“ ЕООД да заплати на „Чанове“ ООД на основание чл. 92 от ЗЗД (евентуално чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД) сумата в общ размер на 10000 лева, представляваща неустойка ….“.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че между страните не е възникнало правоотношение по силата на договор за франчайзинг, в който е уговорена неустойка за неизпълнения на задължения да не се извършва конкуретна дейност, поради което и е отхвърлил предявения иск.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Неоснователни са доводите на въззивника, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения иск. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения относно фактите, както и формулираното искане, районният съд правилно е определил и правната квалификация на иска, а именно чл. 92 от Закона за задълженията и договорите. Това е така, доколкото с исковата молба ищецът твърди, че по силата на сключен договор за франчайзинг е предоставило на трето на спора дружество – „Аниван“ ООД ноу хау за изграждане и управление на клуб за народни танци с търговското име и марка „Чанове“, включващо търговското име Чанове, озвучаване на залите, методика на преподаване на български народни танци и хора, подбор на музика за изпълняване на българските народни танци и хора, че в договора било уговорено задължение за франчайзополучателя, по време на действие на договора и 2 години след прекратяването му, да извършва конкурентна дейност лично или със свои служители, чрез подизпълнители, с юридически лица, в които има участие с поставени лица, както и че за неизпълнение на това задължение е била уговорена неустойка в размер на 10000 лева. Въз основа на тези твърдения, ищецът е формулирал и съответен петитум 4 ответното дружество да заплати сумата от 10000 лева, представляваща неустойка, уговорена в чл. 8, ал. 1 от договора. При така въведените твърдения и формурирания петитум на исковата молба несъмнено и безпротиворечиво ищецът е предявил иск с правно основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите. Правилно районният съд е приел, че твърденията в исковата молба и формулираният петитум не създават неясноти и не е дал указания по чл. 129, ал. 1 от ГПК.

Този извод на съда не се променя и от обстоятелството, че с молба от 30.11.2023 г. ищецът е поискал да се приеме, че е допусната техническа грешка в петитума на исковата молба, като се добави, че освен на основание чл. 92 от ЗЗД, евентуално на основание чл. 55 или чл. 59 от ЗЗД) желае да бъде осъден ответникът да заплати исковата сума, представляваща неустойка. С това изявление не е направено искане за изменение на предявения иск чрез изменение на обстоятелствата, на които той се основава. Това е така, доколкото не са променени нито обстоятелствата, нито искането, а ищецът е предложил на съда нова правна квалификация на предявения иск, с която съдът не е длъжен да се съобрази. Обстоятелството, че съдът не се е произнесъл по направеното искане е процесуално нарушение, но то не води до недопустимост или неправилност на постановеното решение. Това е така, доколкото дадената от съда правна квалификация е правилна и районният съд е разгледал релевантните за спора факти и се е произнесъл по предявения с исковата .

Във връзка с въведените доводи за неправилност на постановеното решение, свързани с неправилна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Вместо или едновременно с обезщетение страните могат да уговорят и неустойка, която обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД).

Не е спорно между страните, а и се установява, че на 01.10.2018 г. между „Чанове“ ООД и „Аниван“ ООД е сключен договор за франчайзинг и представителство на търговското име и марка „Чанове“. По силата на този 5 договор, ищецът е предоставил на „Аниван“ ООД срещу заплащане на такса в размер на 200 лева месечно ноу хау за изграждане и управление на клуб за народни танци с търговското име и марка „Чанове“, включващо търговското име Чанове, озвучаване на залите, методика на преподаване на български народни танци и хора, подбор на музика за изпълняване на българските народни танци и хора. В чл. 3.3.12 страните са уговорили, че по време на времетраенето на договора и за срок от 2 години след прекратяването му, франчайзополучателят няма право да извършва конкуретна дейност лично, със свои служители, чрез подизпълнители, с юридически лица, в които има участие, с поставени лица, да представлява други търговски марки или юридически лица, извършващи конкуретна дейност, както и да извършва такава дейност от свое име или по друг начин. В чл. 8.1. е предвидено, че при неизпълнение на франчайзополучателя или на свързани с него лица на задълженията по договора, дължи неустойка в размер на 10000 лева.

Не е спорно между страните, а и се установява, че ответното дружество не е страна по договора и не е правоприемник на франчайзополучателя, поради което и не е обвързан от уговорените в него задължения. Следователно и правилно районният съд е приел, че за него не е възникнало задължение да заплати претендираната сума, представляваща неустойка за неизпълнение на договора. Без правно значение са доводите, свързани с това, че ответникът е свързано лице с „Аниван“ ООД, както и не следва да се обсъждат и доказателствата, установяващи това обстоятелство. Задължението да не се осъществява конкурентна дейност лично или чрез свързани лица е на „Аниван“ ООД, и само неизпълнението му от страната по договора може да бъде основание да възникне задължение за плащане на уговорената неустойка.