Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 317 от 18.03.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 214/2025
Вид
Решение № 317
Подписан
18.03.2025
В сила
03.07.2025
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 179, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 80 · Наказателен кодекс
  • чл. 180 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330200214 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 799643 – F699203/ 29.11.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на „ИЙСТ КОМЕРС 77” ЕООД на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.1 ЗДДС.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез юр. Бойкова се противопоставя на възраженията на жалбоподателя, като ангажира становище за неоснователност на жалбата и като такава моли същата да бъде оставена без уважение.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения (14 - дневен съгласно актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН) срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди 1 доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически параметри:

„При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.12.2022г. се установи, че ИЙСТ КОМЕРС 77 ЕООД с БУЛСТАТ 201037007, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на справка - декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.11.2022 г. – 30.11.2022 г. до 14.12.2022 г., включително.

Гореизложената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя, които съдът кредитира в цялост и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Посоченото обаче не е достатъчно за законосъобразност на НП.

Съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН „Образуваното административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.“ Съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административно наказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение. Тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват частен случай на общата преследвателна давност по чл. 80 НК. В цитираното вече Постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие също така, че спрямо давностните срокове по чл. 34 ЗАНН приложение намират и правилата за спиране и прекъсване на давността.

Правилата за прекъсването и спирането на давността на плоскостта на административно наказателния процес са изяснени в тълкувателната практика на Върховния съд, в която е уточнено, че сроковете по чл. 34 ЗАНН се считат за прекъснати с образуване на наказателно производство за същото деяние и не текат, докато наказателното производство е висящо. Така изрично - ТР № 112 от 16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК.

2

В чл. 43, ал. 6 ЗАНН по нарочен законодателен път е въведено и специално основание, по силата на което давността по чл. 34, ал.3 ЗАНН не тече (тоест е спряна), а именно надлежно спиране на административно наказателното производство.

Тоест основанията за спиране на давностните срокове по ЗАНН са две:

- наличие на образувано наказателно производство за същото деяние - или надлежно извършено спиране на административно –наказателното производство.

В процесния случай няма спор, че чисто формално НП е издадено след изтичане на шестмесечния срок от издаване на АУАН. Това е така, доколкото АУАН е издаден на 13.03.2023 г., а НП на 29.11.2024 г.

За да обоснове законосъобразност на действията си, наказващият орган се позовава на спирането на административното производство, осъществено с разпореждане на наказващия орган от 19.07.2023 г.

Същевременно съобразно трайната съдебна практика давността за издаване на НП се спира само ако самото спиране на административното производство е извършено валидно и законосъобразно. В този смисъл Решение № 3947/29.04.2024 г. на Административният съд - Пловдив – XIX състав, КАНД № 544/2024 г., Решение № 365/23.2.2023г. на Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав, КАНД № 3196 по описа на съда за 2022 г.; Решение № 2733/19.12.2019г. на Административен съд – Пловдив, XXIII състав, дело № 3587/ 2019 г.

Съдът намира, че в случая това не е така. Съображенията за този извод са следните:

За да бъде законосъобразно спирането на административно производство, според трайната съдебна практика то следва да е предшествано от надлежно извършено щателно издирване на търсеното лице.

Понятието „щателно издирване“ е трайно утвърдено в съдебната практика и под него се разбира: „издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време.

3

Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.“ В този смисъл - Решение № 365/23.2.2023г. на Административен съд – Пловдив, КАНД № 3196 по описа на съда за 2022 г.

В процесния случай наказващият орган се позовава на 3 броя покани за връчване на АУАН по пощата и 6 протокола за търсене на жалбоподателя.

Всички покани по пощата, видно от върнатите в цялост разписки, са нередовно връчени, като посочената причина в две от тях /№ 70-00-3218 – 137/27.03.2023 г. и № 70-00-3218 – 139/27.03.2023 г / е „непотърсена“, а на покана № 70-00-3218 – 138/27.03.2023 г., изпратена до седалището на дружеството е отбелязано „преместен“ .

Същевременно съгласно трайната съдебна практика връщането на пощенска пратка, с отбелязване, от което не може да се направи несъмнен извод, че адресатът е напуснал или трайно е преустановил връзката си с адреса:

- нито може да се приравни на надлежно лично връчване по чл. 58, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 180 НПК;

- нито е достатъчно, за да се приеме, че е извършено щателно издирване на лицето.

В този смисъл - Решение № 10620 от 20.10.2021 г. по адм. д. № 6330/ 2021 на Върховния административен съд, Решение № 7288 от 16.06.2021 г. по адм. д. № 50/2021 на Върховния административен съд, Решение № 15652 от 16.12.2020 г. по адм. д. № 8011/2020 на Върховния административен съд;

Определение № 1903 от 10.12.2021 г. по к. ч. адм. н. д. № 2940 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1386 от 27.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1327 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, и др.

Посоченото налага извод за нередовност на връчванията на поканите за връчване на АУАН чрез пощенски оператор.

Същото се отнася и за шестте броя протоколи за лично посещение на адрес от дати, както следва – 11.05.2023 г., 12.05.2023 г., 31.05.2023 г., 4

02.06.2023 г., 02.06.2023 г. и 13.06.2023 г.

В протоколите от 11.05.2023 г. и 02.06.2023 г. е отбелязано, че е посетен адрес в гр. Пловдив на ул. „Брезовско шосе“ № 180 – седалище на дружеството – жалбоподател. При посещението му било установено, че се касае за ТЦ „Тракия“ с множество административни и търговки сгради – складове, магазини, работилници.

След направена справка в администрацията, посетилите адреса служители отбелязали, че дружество и лице с посочените имена не било сред наемателите на обекти в центъра. Не бил намерен управителят нито друго упълномощено лице.

В протоколите от 12.05.2023 г. и 02.06.2023 г. е отбелязано служители на НАП да са посетили адреса в гр. ***. Сочи се, че се касае за жилищен блок – 11 етажен, с черна на цвят остъклена входна врата, заключена електронно.

Монтирана била домофонна уредба. В протокола от 12.05.2023 г. е отбелязано, че живущи в сградата /неясно кои/ са информирали служителите, че търсеното лице е в чужбина. Липсва отбелязване да е събрана допълнителна информация в тази връзка. При посещението на 02.06.2023 г. е извършено позвъняване на домофонната уредба, като отговор не е получен. И при двете посещения на посочения адрес Алексиев не е открит, не е открито и друго упълномощено лице.

Съставени са и два протокола от 31.05.2023 г. и 13.06.2023 г. за посещения на адреса в село ***. Отбелязано е, че там се намира двуетажна къща с масивна ограда. Входната врата е дървена и заключена. При позвъняване на звънеца никой не отговарял. И при двете посещения на посочения адрес Алексиев не е открит, не е открито и друго упълномощено лице.

Според настоящия състав посочените отбелязвания, в светлината на гореизложените принципни трактовки за същността на щателното издирване, изобщо не установява по несъмнен начин, че адресатът е напуснал адресите си или че трайно, а не инцидентно не може да бъде намерен на тях.

При описаната фактическа обстановка, минимално необходимите и възможни действия, които е следвало да се предприемат от връчителите са включвали проверка чрез разговор с установените на адреса в гр. *** лица, имат ли информация кога е заминал управителят на дружеството – жалбоподател в чужбина, къде точно и за какъв период от време. Търсенето на 5 лицето, при положение, че имало данни управителят му да е заминал за чужбина, е налагало изискването на съдействие от общинска администрация и органите на МВР, включително за изготвяне на справка за задгранично пътуване и данни за местонахождение на адресата в чужбина, каквито действия не са били предприети.

Отделно от това, като се изключат посещенията на адреса в село ***, и едно от посещенията на адреса на ул. „Брезовско шосе“ от 02.06.2023 г., другите посещения са осъществени в обедните часове, когато традиционно се ползва обедна почивка. Така - Решение на Административен съд Пловдив по КАНД № 20247180701191 / 2024 г. Все в тази връзка, не може да се приеме, че активността по търсене на лицето се е осъществила продължителен период от време, доколкото интервала от 11.05.2023 г. до 13.06.2023 г. е малко повече от един месец.

При липса на извършване на посочените действия (видно от текста на приложените протоколи) изводът, че наказаният субект трайно не може да бъде открит на обявения от него адрес в ТР е произволен, прибързан и почиващ на предположения, което обуславя допълнителен аргумент за незаконосъобразност на спирането.

При незаконосъобразност на спирането по чл. 43, ал. 6 ЗАНН се налага извод, че не е спряла да тече и давността по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на НП, в който смисъл издаването му година и осем месеца след съставяне на АУАН се явява незаконосъобразно и представлява основание за отмяната му.

По разноските

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски би имал жалбоподателят. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се присъждат.

В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би-могло да санира този пропуск.

6

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с., РЕШИ: