Акт от 21.12.2022, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 235 гр. ***, 21.12.2022 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд- ***, в публично съдебно заседание, проведено на втори декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева при съдебния секретар Е. В.**, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 460 по описа за 2022 година на Административен съд-***, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156-161 от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „***“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № 1, ет.2, чрез адвокат А.С.,*** срещу Ревизионен акт № Р-29002919008380-091-001 от 10.12.2020 година, издаден от Г.С.С. на длъжност: Началник на сектор, възложил ревизията и К.Е.Г. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, мълчаливо потвърден от страна на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“–С.**при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който на основание чл. 15, във вр. с чл. 78 от ЗКПО е извършено допълнително преобразуване на счетоводния резултат за 2012 г. и 2013 г. чрез изменение към намаление на декларираната данъчна загуба за 2012 г. от 6 837 764.43 лв. на 1

132 382.05 лв., т.е. с 5 705 382.38лв. и за 2013 г. от 15 435 300.16 лв. на 7 371 400.95 лв., т.е. с 8 063 899.21лв., вследствие на което данъчната загуба за пренасяне е намалена с общо 13 769 281.59 лева. Финансовият резултат на дружеството е преобразуван до размера на изчисления от ревизиращия екип долен квартил от установения с ревизията обхват от съпоставими стойности на ВОА, както следва: за 2012 година с 5 705 382.38 лева и за 2013 година с

8 063 899.21 лева.

Жалбоподателят сочи, че ревизионният акт е незаконосъобразен и необоснован. Излага довод, че неправилно ревизиращи екип е изключил **, ***, *** от групата на съпоставимите компании, като посочва подробни аргументи за това, а именно, че фактът на участие на това дружество в група е ирелевантен, тъй като това не оказва влияние върху независимостта му относно вземането на решения в отношенията с трети лица. Изтъква, че през ревизирания период сравняваното дружество не е извършвало сделки със свързани лица и спрямо него не са налице уникални фактори, в каквато посока са изводите на ревизиращия екип. Предвид това на първо място моли съда да приеме, че *** следва да бъде приета за независима съпоставима компания и респективно, че анализът на трансферното ценообразуване на основната дейност на Стомана за данъчен период 2012 и данъчен период 2013 година е правилен, обективен и точен.

На второ място в жалбата се посочва, че реализираната от дружеството възвръщаемост на общите разходи от сделки, осъществени със свързани лица, е в обхвата на пазарната стойност, респективно излага довод, че органите по приходите неправилно са отхвърлили в ревизионния акт представения допълнителен анализ, който се основава на възвръщаемост на сделките със свързани лица. В жалбата са изложени подробни доводи от страна на жалбоподателя, защото следва да бъде подкрепена тезата му досежно извода, че следва да се използва като индикатор не възвращаемостта на активите, а тази на разходите. Посочва се, че с обжалвания ревизионен акт неправилно е извършена и корекция на финансовия резултат от сделки с несвързани лица и че същият е издаден при нарушаване на принципите на обективност и служебно начало. Моли съда да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, съобразно депозиран списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание, проведено на 02.12.2022 година, жалбоподателят редовно призован се представлява от адвокат И., който пледира жалбата да бъде уважена и в съответствие с това съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага и списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата-Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – С.**, редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт И.***, която моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд- ***, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва същият да бъде разгледан съобразно изложените в нея доводи.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Началото на ревизионното производство е поставено със

Заповед за възлагане на ревизията /ЗВР/ № Р-29002919008380-020-001/19.12.2019 година, с която на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на „***“ АД за определяне на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2012 година до 31.12.2013 година. Определен е ревизиращ екип, а именно ревизията да бъде извършена от К.Е.Г.–главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, Гергана Славчева Полежанова- Данкинова- главен инспектор по приходите, Сирануш Етварт Николова – главен инспектор по приходите. Посочен е и срокът за завършване на ревизията, а именно тя да приключи в срок от три месеца от връчване на настоящата ЗВР. Заповедта е връчена по електронен път на 27.12.2019 година, а това означава, че срокът на ревизията е изтекъл на 27.03.2019 година.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизията № Р-29002919008380-020-002/18.03.2020 година на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК срокът за приключване на ревизията е удължен до 27.05.2020 година. Заповедта за изменение на Заповедта за възлагане на ревизията е връчена по електронен път на 18.03.2020 година.

Със Заповед № Р-29002919008380-ЗИД-001/22.05.2020 година на основание чл. 114, ал. 4 от ДОПК и въз основа на искане на териториалния директор на ТД на НАП-Големи данъкоплатци и осигурители с № Р-29002919008380-Д49-001/20.05.2020 година, изпълнителният директор на НАП е удължил срокът на ревизията до 25.09.2020 година.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизията № Р-29002919008380-020-003/26.05.2020 година на основание чл. 112, ал.

2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 4 от ДОПК, срокът за приключване на ревизията е удължен до 25.09.2020 година. Заповедта за изменение на ЗВР е връчена по електронен път на 28.05.2020 година.

Заповедта за възлагане на ревизията и заповедите за изменение на ЗВР са издадени от Г.С.С. на длъжност: началник на сектор при ТД на НАП- „Големи данъкоплатци и осигурители“, като същите са подписани с валиден към конкретния момент електронен подпис и са в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУ.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-29002919008380-092-001/14.10.2020 година. В ревизионният доклад е прието, че въз основа на представените в хода на ревизионното производство документи и справки от ревизираното лице, извършените процесуални действия и събрани по реда на чл. 37, ал. 1 от ДОПК доказателства към ревизионния доклад, в резултат на извършената ревизия се установява, че на основание чл. 15, във вр. с чл. 78 от ЗКПО за целите на определяне на данъчния финансов резултат за 2012 година счетоводния финансов резултат следва да бъде увеличен със сумата от 5 705 382.38 лева, а за 2013 година счетоводният финансов резултат следва да се увеличи със сумата от 8 063 899.21 лева. Констатирано е от страна на ревизиращия екип, че избраният от „***“ АД метод за определяне на пазарните цени, а именно Метода на транзакционната нетна печалба е най-подходящ за тестване на пазарния характер на ценообразуване по отношение на транзакциите, свързани с основната дейност на дружеството, покупката и продажбата на скрап, покупка на маркетинг услуга от „Стийлмет Кипър“ и на консултантски услуги от „**“ – Г.**, покупка на услуги по поддръжка от „**“ АД, а по отношение на комисионните услуги е посочено, че избраният от страна на данъчно задълженото лице метод е методът на сравнимите неконтролирани цени. По отношение на метода на транзакционната нетна печалба е посочено, че същият се състои в определяне на норма на нетна печалба, реализирана от лице по конкретна сделка, на база на съпоставими норми на нетна печалба по неконтролирани сделки.

Така МТНП съпоставя нормата на нетна печалба по контролирана сделка, изчислена като съотношение между нетната печалба и избрана база /приходи от продажби, разходи, активи/, със съпоставима норма на нетна печалба, изчислена спрямо същата база при независими лица в същото време методът предполага анализ въз основа на коефициентен фактор /норма на нетна печалба- нетна печалба, най-често се свързва с оперативна печалба/. Коефициентите могат да изравняват съотношение между оперативна печалба и приход от продажби, между оперативна печалба и участващи активи, между оперативна печалба и инвестиран капитал, като изборът им ще зависи от вида на проверяваното дружество. В тази връзка, според органите по приходите, прилагането на същия метод изисква избор на индикатор на нормата на печалба, при който трябва да се вземе предвид: силните и слабите страни на различните индикатори; приложимостта на индикатора спрямо транзакцията; наличната информация и степента на съпоставимост между контролираните и неконтролираните сделки. Същевременно ревизиращите приемат, че използвания от страна на жалбоподателя индикатор за норма на нетна печалба- възвръщаемост на общите разходи /ВОР/ във връзка с определяне на пазарната цена по отношение на транзакции, свързани с основната дейност на дружеството е неправилно определен, тъй като не може да бъде квалифициран като независим от контролирани сделки, респективно приемат, че по този начин се анализират единствено резултатите от транзакции със свързани лица. В тази връзка органите по приходите са преценили, че най-подходящ индикатор за норма на нетна печалба за транзакции, свързани с основната дейност на дружеството е възвръщаемост на общите активи /ВОА/, определена по следната формула: норма на нетна печалба „ВОА“ = Оперативна печалба/ Обща стойност на активите.

Посочено е също, че този извод на ревизиращия екип се основава на разпоредбите на Ръководството на ОИСР и по – конкретно в т. 2.86 и т. 2.87. Според последните, при избора на знаменател на индикатор за нормата на нетна печалба, следва да се съобрази с извършеният анализ на съпоставимостта, включително функционален анализ на контролираната сделка и по-специално да отразява разпределението на рисковете между страните и използването на активи. За капиталоемките дейности, както и за някои производствени дейности, каквато е и дейността на ревизираното лице е отразено, че се препоръчва индикаторът за нетна печалба да отчита възвръщаемост на активите, тъй като носят значителен инвестиционен риск, дори в случаите, в което оперативните рискове могат да бъдат ограничени.

Във връзка със съпоставителния анализ ревизиращият екип е приел като годни и отговарящи на условията компаниите, които са представени в списъка от страна на ревизираното лице за съпоставими, но изключва една от тях с аргумент, че същата не е достатъчно надеждна и независима.

Предвид изложеното ревизиращият екип е направил преизчисления за всеки един данъчен период в обхвата на ревизията, като с констатациите на ревизионния доклад е направено предложение да бъде преобразуван счетоводния финансов резултат за жалбоподателя по реда на чл. 15, във вр. с чл. 78 от ЗКОП в посока на увеличение на сумата, представляваща отклонение от интерквартилния обхват.