Решение № 1174 от 09.02.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1174

Бургас, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XII-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДИАНА ГАНЕВА

При секретар ИРИНА ЛАМБОВА и с участието на прокурора АНДРЕЙ ОБРЕТЕНОВ ЧЕРВЕНЯКОВ като разгледа докладваното от съдия ДИАНА ГАНЕВА административно дело № 20257040701937 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на с чл. 285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК.

Образувано е по искова молба от Д. А. Д., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас, чрез адв.Г.П., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието гр.София, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинено физическо и психическо страдание поради нечовешко унизително отношение за периода от 15.10.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание на 26.11.2025 г. (л.98 от делото) процесуалният представител на ищеца – адв. П. уточнява, че претенцията е за периода, посочен в исковата молба (15.10.2020 г. – 15.10.2025 г.) и е за причинени неимуществени вреди от липсата на достатъчно площ в килията, наличието на мухъл, наличието на дървеници и хлебарки, липсата на препарати за почистване и средства за хигиена, липсата на прозорец в столовата и мивка, липсата на чешма и тоалетна на карето, както и заслонът, който е направен на място не може да предостави сянка. Претендира исковата претенция да бъде уважена, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Представя писмени бележки.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който е заявено становище за неоснователност на претенцията по основание и размер, поради отсъствие на установените в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предпоставки. Оспорват се твърденията за незаконосъобразно третиране и изтезание на ищеца в претендирания от него период. Ангажира доказателства. По същество се иска съда да отхвърли предявения от Д. А. Д. иск като неоснователен и недоказан, а в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с адв. П., която поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски. Представя подробни писмени бележки.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието гр.София, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Заявява, че действително в помещенията, лишените от свобода не изпитват комфорт и тази ограничителна ситуация, свързана с битовите условия не е най – подходяща, но от друга страна тя не покрива критериите на чл. 3 от ЗИНЗС, т.е да са поставени в такива неблагоприятни условия, които да обезпечат този иск. Счита, че претенцията е недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Д. А. Д. изтърпява наказание от 11 години „лишаване от свобода“, наложено с присъда № 112/21.09.2018 г. по НОХД № 12/2018 г. Към настоящият момент ищецът изтърпява наказанието си в ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас.

Съгласно справки, изготвени от главен инспектор Н. С. – началник на ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас (л.22 и л.111), Д. е постъпил в Затвора Бургас на 29.03.2019 г., като за периода от 30.09.2020 г. до 12.08.2022 г. е бил настанен в ЗО „Дебелт“ за изтърпяване остатъка от присъдата си. Според справките в този период Д. е бил настанен в следните спални помещения: помещение с № 202 е с обща жилищна площ от 13,80 кв. м. с обособен санитарен възел от 2,5 кв. м. с душ, тоалетна и умивалня; помещение с № 208 е с обща жилищна площ от 14,20 кв. м. с обособен санитарен възел от 2,5 кв. м. с душ, тоалетна и умивалня; помещение с № 214 е с обща жилищна площ от 17,80 кв. м. с обособен санитарен възел от 2,5 кв. м. с душ, тоалетна и умивалня; помещение с № 301 е с обща жилищна площ от 15,60 кв. м. с обособен санитарен възел от 2,5 кв. м. с душ, тоалетна и умивалня; помещение с № 303 е с обща жилищна площ от 13,80 кв. м. с обособен санитарен възел от 2,5 кв. м. с душ, тоалетна и умивалня; помещение с № 314 е с обща жилищна площ от 17,80 кв. м. с обособен санитарен възел от 2,5 кв. м с душ, тоалетна и умивалня.

От 05.12.2023 г. до настоящия момент л. св. Д. е настанен в ЗО „Дебелт“, като първоначално е бил настанен във втора затворническа група в помещение № 207, а след това по негова молба от 07.06.2024 г. е преместен в четвърта група, където е пребивавал в помещения с № 104 и № 109, като същите имат следните характеристики: помещение с № 207 е с обща жилищна площ от 14,20 кв.м. с обособен санитарен възел от 2,5 кв. м с душ, тоалетна и умивалня; помещение с № 104 е с обща жилищна площ от 17,80 кв.м. с обособен санитарен възел от 2,5 кв. м с душ, тоалетна и умивалня помещение с № 109 е обща жилищна площ от 14,20 кв.м. с обособен санитарен възел от 2,5 кв. м. с душ, тоалетна и умивалня.

В спално помещение № 109 л. св. Д. е настанен с л. св. Т. С. Ч., л. св. Д. П. Н. и л. св. Л. Ц. Ц.. В справката се посочва, че за минали периоди не може да бъде изготвена поименна справка с кои други лишени от свобода е бил настаняван л. св. Д., тъй като в масивите на информационната система „ИСИН“ не се съхранява такава информация.

Според справките, изготвени от инспектор Д. Р. – инспектор СДВР в Затвора Бургас (л.23 и л.103), с изключение на времето от 07.07.2023 г. до 08.09.2023 г., когато е бил на обучение в Затвора Ловеч, ищецът е изтърпявал наказанието си в корпуса на Затвора Бургас в периода от 01.12.2022 г. до 05.12.2023 г. В посочения период Д. е бил разпределен в 6-та затворническа група и е обитавал спални помещения № 524 и № 527. Отбелязано е, че спално помещение № 524 е с обща жилищна площ 18,63 кв. м., в което е изградена тоалетна с площ от 1,68 кв. м. и мивка с постоянно течаща вода. Спалното помещение разполага с два прозореца с размери 125 см./165 см., с по две отваряеми крила, които дават достъп до пряка слънчева светлина и свеж въздух. Посочва се, че в помещение № 524, Д. е съжителствал с до четирима лишени от свобода.

Относно спално помещение № 527 в справката е посочено, че то е с обща жилищна площ 14,32 кв. м., с изградена тоалетна с площ от 1,4 кв. м. и мивка с постоянно течаща вода. Помещението разполага с два прозореца с размери 125 см./150 см., с по две отваряеми крила, които дават достъп до пряка слънчева светлина и свеж въздух. В него Д. е съжителствал с до трима лишени от свобода.

Посочва се, че администрацията на Затвор Бургас не е законово ангажирана да прави и съхранява списъци с настаняването на лишените от свобода по спални помещения. За улеснение при изпълнение на служебните си задължения, такива списъци се правят от инспекторите СДВР към момента, но същите нямат задължение да поддържат такъв архив. Заявява се, че в конкретния случай, няма налични списъци, изготвени от инспектор СДВР, в които поименно да са посочени лишените от свобода настанени в спални помещения № 524 и № 527, където е бил настанен Д.. При проведени разговори с лишени от свобода, настанени в коридора на 6-та група в гореупоменатия период и пребиваващи и към момента там, и направена справка в системата ИСИН, била събрана информация, че л. св. Д. е съжителствал както следва:

- в спално помещение № 527 с л. св. С. Р. С. /освободен/, л. св. К. Х. Х. /и към момента в групата/ и л. св. Е. Р. М. /приведен в Затвор Ловеч/.

- в спално помещение № 524 с л. св. З. Г. З. /и към момента в групата/, л. св. П. Д. П. /и към момента в групата/, л. св. Х. И. Г. /освободен/ и л. св. Р. А. Б. /освободен/.

Според справката в периода на пребиваване на Д. в корпуса на Затвор Бургас, нямало регистрирани оплаквания от негова страна за ухапвания от дървеници. Твърди се, че в същия период били извършени 6 /шест/ на брои ДДД обработки на спалните помещения и общите части. Ежемесечно на лишените от свобода били предоставяни препарати за хигиенизиране на спалните помещения и общите части.

Като доказателства по делото са представени медицински справки, изготвени от медицинските фелдшери от затвора Бургас и от ЗО „Дебелт“, в които се посочва, че в амбулаторния журнал на МЦ не са регистрирани посещения от Д., свързани с оплаквания от ухапвания от инсекти. Представени са също и копия от протоколи за изписване на хигиенизиращи и почистващи препарати и консумативи, както и копия от протоколи за дезинсекция, дезинфекция и дератизация.

В хода на съдебното производство по искане на ищеца, чрез видеоконферентна връзка между Административен съд - Бургас и Затвора – Бургас, е разпитан свидетеля Х. А. М.. В показанията си свидетелят заявява, че познава ищеца от ЗО „Дебелт“, където повече от година и половина били заедно. Макнев твърди, че с Д. били в едно спално помещение № 109 около половин година, в периода около март 2025 г. – октомври 2025 г. В помещението имало тоалетна, маса, столове, два шкафа и четири вишки. В това помещение били общо четирима лишени от свобода. Според Макнев килията била малка и нямало достатъчно място за разхождане в нея, затова повечето време стояли по вишките. Твърди, че в помещението имало хлебарки и дървеници, които цяла вечер ги хапели и не можели да спят. Не отрича, че идвала фирма, която пръскала срещу вредителите, но според него отровата била слаба и не можело да ги убие, а само ги „ядосвала“, от което те започвали „да ги ядат повече“. Свидетелят заявява, че в столовата на ЗО „Дебелт“ нямало прозорец, нямало вентилация и лятно време не се дишало. Светлината там била само от електрически крушки. Твърди, че в столовата имало влага и хлебарки. Там се хранели целия коридор, който бил от около 100 човека. Макнев сочи, че много рядко им раздавали санитарни и хигиенни материали, като обикновено било само сапун. Всичко друго закупували от лавката – кофи, стирки, дръжки и препарати. Заявява, че за стирки и кофи не били подписвали протоколи. Протоколи подписвали само за сапуни, като ако имало налични сапуни им давали всеки месец, а когато нямало им раздавали през два-три месеца. Според него при получаването на сапуните е следвало лишените от свобода да се подписват на протоколите, но понякога всички протоколи били подписани вместо тях. Разказва за случай, в който не се е подписал, но подписа му „бил в протокола“. Макнев твърди, че не е виждал ищеца да се подписва на такъв протокол. Относно излизането на открито свидетелят заявява, че излизали два пъти на ден по един час. На карето нямало тоалетна и чешма, което налагало да се „стискат“ докато не свърши времето за престой на открито. Твърди, че там нямало сянка, а когато валяло дъжд имало случаи, в които ги прибирали, но и такива, в които продължавали да стоят на открито, тъй като нямало право да се прибират, докато не свърши карето. На въпросите, зададени от представителя на Окръжна прокуратура – Бургас, свидетелят отговаря, че в спалното помещение внасяли хранителни продукти, получени в пратките от свижданията, както и такива закупени от лавката. Относно хигиената, свидетелят посочва, че има отговорник, който отговаря за хигиената в коридора, а чистотата по килиите била тяхна отговорност, т.е. на лишените от свобода, които я обитавали. Отговорникът нямал право да влиза да чисти килиите.

Съдът, като съобрази изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, от правна страна намира следното:

Исковата молба е подадена от лице с правен интерес, допустима е за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Искът е подсъден на Административен съд - Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради твърдяното от ищеца място на увреждане.