Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 337 от 13.05.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2919/2020
Вид
Решение № 337
Подписан
13.05.2021
Състав
Ани Харизанова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.210 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.210, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 ,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.345, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Пазарджик , 13.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20205220102919 по описа за 2020 година

В исковата си молба срещу М.Р. Беличина с ЕГН ********** от село А. К. , ул.“Ал.Стамболийски“№20 ищецът „Ю.“ЕООД с ЕИК **** представляван от Ю. Б. Ц. със съдебен адрес град С., бул.“Б.“№81, вх.В, ет.8 твърди,че предявява исковата си претенция срещу ответника въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С. Г. Груп“ ООД, ЕИК ****, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. Твърди се, че „Ю.“ ЕООД, ЕИК **** е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск.

Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и е изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от „БТК“ЕАД мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 15665828002. Твърди се, че между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК **** и ответника Б. е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15665828002 от дата 22.10.2016 г., по който на абоната са предоставяни мобилни услуги на мобилен номер **** по избран тарифен план VIVACOM Smart М с месечна абонаментна такса в размер на 22,99 лева с ДДС и следните допълнителни пакетни услуги: Неограничени минути с месечен абонамент от 8.00 лева с 1

ДДС и пет допълнителни пакета Удвоени MB на макс. Скорост SMART е месечен абонамент от 1.99 лева с ДДС за срок на договора 24 месеца. С допълнително споразумение на дата 28.10.2016г. абонатът е удължил срока на действие на договора, като при сключването му е взел и устройство на изплащане, чиито условия на предоставяне са обективирани в приложени № 1, неразделна част от договора. Предоставеното устройство е GSM SAMSUNG GALAXY А5 2016, № 358170075437821 на обща лизингова цена в размер на 669.59 лв., включваща главница 618.62 (шестстотин и осемнадесет лева и 62 ст.) лв. с включен 20% ДДС и лихва 50.97 (петдесет лева и 97 ст.) лв., освободена от ДДС, която е платима на 24 (двадесет и четири) броя месечни лизингови вноски, от които 23 (двадесет и три) в размер на 27.90 (двадесет и седем лева и 90 ст.) лева и една последна лизингова вноска в размер на 27.89 (двадесет и седем лева и 89 ст.) лева. Твърди се, че между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК **** и ответника е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15665828002 от дата 01.12.2016 г. за предоставяне на телевизионна и интернет услуга по тарифен план за ТВ услугата VIVACOM TV L с месечна абонаментна такса 22.99 лева с ДДС и тарифен план за интернет услугата VIVACOM Net Slim 20 с месечна абонаментна такса 20.80 лева с ДДС зае срок на договора 24 месеца. По изрично желание на абоната-ответник, за задълженията по гореописаните договори включително и за заплащане на лизингови вноски, му е издавана единна фактура през всеки отчетен период, в която са обективирани задълженията му по всички гореописани договори. По договор с клиентски номер 15665828002 от дата 22.10.2016г. на абоната са предоставени и същият е потребил следните услуги: по фактура № 1227168619/01.06.2017г. за отчетен период 01.05.2017г. - 31.05.2017г. за ползвания мобилен номер **** е начислена сума в размер на 14,99 лева без ДДС. по фактура № 1228895637/01.07.2017г. за отчетен период от 01.06.2017г. - 30.06.2017г. за ползвания мобилен номер **** е начислена сума в размер на 14,99 лева без ДДС. По фактура № 1230623295/01.08.2017г. за отчетен период от 01.07.2017г. - 31.07.2017г. за ползвания мобилен номер **** е начислена сума в размер на 14,99 лева без ДДС. По договор с клиентски номер 15665828002 от дата 01.12.2016г. абонатът е потребил услуги в следния размер: по фактура № 1227168619/01.06.2017г. за отчетен период 01.05.2017г. - 31.05.2017г. за ползваните интернет услуги му е начислена сума в размер на 5.66 лева без ДДС, а за ползваните ТВ услуги му е начислена сума в размер на 14.15 лева без ДДС. по фактура № 1228895637/01.07.2017г. за отчетен период от 01.06.2017г. - 30.06.2017г. за ползваните интернет услуги му е начислена сума в размер на 5.66 лева без ДДС, а за ползваните ТВ услуги му е начислена сума в размер на 14.15 лева без ДДС. по фактура № 1230623295/01.08.2017г. за отчетен период от 01.07.2017г. - 31.07.2017г. за ползваните интернет услуги му е начислена сума в размер на 5.66 лева без ДДС, а за ползваните ТВ услуги му е начислена сума в размер на 14.15 лева без ДДС. По договор за лизинг, който е неразделна част от договор с клиентски номер 15665828002 от дата 22.10.2016г. на абоната са начислени следните задължения за лизингови вноски: по фактура № 1227168619/01.06.2017г. за отчетен период 01.05.2017г. -31.05.2017г. осма лизингова вноска в размер на 27.90 лева. по фактура № 1228895637/01.07.2017г. за отчетен период от 2

01.06.2017г. - 30.06.2017г. девета лизингова вноска в размер на 27.90 лева. по фактура № 1230623295/01.08.2017г. за отчетен период от 01.07.2017г. - 31.07.2017г. десета лизингова вноска в размер на 27.90 лева. Към всяка от фактурите е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер и за задълженията по договора за лизинг.

Общия размер на потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги, включително мобилни, интернет и ТВ услуги е в общ размер на124.88 лева за периода от 01.05.2017г. до 31.07.2017г.

Общия размер на незаплатените лизингови вноски е 83.70 лева /осемдесет и три лева и 88 ст./ за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г. С фактура № 1230623295/01.08.2017г. на ответника е начислена и лихва за забавено плащане в размер на 0.75 лева за периода от 01.07.2017 г. -31.07.2017.Тъй като сумата в размер на 83.70 лева, представляваща незаплатенилизингови вноски, не е предмет на издадената заповед за изпълнение,воденето на установително производство за тази сума би се оказалонедопустимо доколкото няма да бъде налице идентитет със заявената претенция в заповедното производство. В този смисъл за сумата в размер на 83.70 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор зализинг с клиентски номер 15665828002 от дата 22.10.2016г. на устройството GSM SAMSUNG GALAXY A5 2016, № 358170075437821 и на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, предявявам осъдителен иск за тази сума. Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, от които ищцовото дружество имало правен интерес да претендира незаплатения остатък от 124,88 лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца -за месец 05/2017 г., 06/2017 г. и за месец 07/2017 г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Поради неплащането в срок на издадени фактури се твърди, че за кредитора е възникнало правото да прекрати едностранно договора с ответника /чл. 50 от ОУ във вр. с чл. 43, т. 1. Абонаментът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги/, считано от 19.08.2017 г. /автоматично по вградената електронна система на оператора/.

Моли се съдът да постановите решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответница, че за ищеца съществува вземане за сумата от 124.88лв,представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15665828002 от дата 22.10.2016г и договор с клиентски номер 15665828002 от дата 01.12.2016г , за които са издадени фактури №1227168619/01.06.2017г, № 1228895637/01.07.2017г и №

1230623295/01.08.2017г за периода от 01.05.2017г до 31.07.2017г. ведно с мораторна лихва за забава в размер на 55.51лв. за периода от 20.08.2017г. до 01.04.2020г, за които суми е издадена заповд за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.

Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 83.70лв. , представляваща три неплатени лизингови вноски по договор за лизинг с клиентки номер 15665828002 от дата 22.10.2016г. Претендират се сторени в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът 3 ангажира доказателства.

С молба вх.№18548 от 24.11.2020г ищецът е направил отказ от установителната си претенция за мораторна лихва в размер на 55.51лв. и с определение №489/11.03.2021г по чл.140 от ГПК съдът е прекратил на основание чл.233 от ГПК производството в частта, в която осе иска да се приеме за установено по отношение на ответника , че за ищеца съществува вземане за сумата от 55.51лв., представляваща мораторна лихва за периода 20.08.2017г до 01.04.2020г.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е постъпили писмено становище, с което се поддържат предявените искове и се развиват съображения по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът , чрез пълномощника си, не оспорва исковете.

Твърди,че е ползвала предоставените и далекосъобщителни услуги, на оператора. Признава , че дължи исковите суми.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази становищата на страните и след анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д.№1655/2018г по описа на РС-Пазарджик се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед №710/20.07.2020г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против ответника за сумата от 209.33 главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договори от дата 22.10.2016г., 28.10.2016г , 01.12.2016г и издадени фактури за периода от 01.05.2017г до 31.07.2017г, сумата от 55.51лв. мораторна лихва за забава за периода от 20.08.2017г. до 01.04.2020г. В заповедта за изпълнение и в т.12 от заявлението е посочено изрично, че вземането произтича от следните обстоятелства: незаплатени суми по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер 15665828002 от 22.10.2016, 28.10.2016 и 01.12.2916г., обективирано във фактури № 1227168619/ 01.06.2017г, № 1228895637/01.07.2017г, № 1230623295/01.08.2017г, по сключени между длъжника и „БТК“ЕАД с ЕИК **** договори, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ЕАД с ЕИК **** с договор за цесия от дата 16.10.2018г, а С.Г.Груп“ЕАД с ЕИК ****от своя страна го е прехвърлило на „Ю.“ЕООД с ЕИК **** с договор за цесия от 01.10.2019г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №260637 от 11.09.2020г.заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Указал е и последиците от непредявяване в срок на този иск. Това разпореждане е връчено на заявителя на 23.09.2020г. и на 23.10.2020г. / в едномесечният преклузивен срок заявителят е предявил иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.4 от 4

ГПК.

Тук е момента съдът да развие съображенията си за допустимост на предявените искове:

Съгласно т.11б от ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането , различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение , може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането при условията на чл.210, ал.1 от ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство. В настоящия случай ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение , но не в пълния размер, за който е издадена заповедта, а за сумата от 124.88лв. като наведеното в исковата молба основание за дължимост на посочената сума съвпада с това, посочено в заповедта за изпълнение.Така предявения установителен иск е допустим като заповедта за изпълнение, в частта, за която не е предявен иск за установяване на вземането на заявителя, подлежи на обезсилване на основание чл.415, ал.5 от ГПК. Компетентен да обезсили заповедта в този случай е съдът по заповедното производство. Предвид постановките в ТР№4/2013г на ОСГТК на ВКС в настоящото производство по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК е допустимо съединяване на искове по реда на чл.210 от ГПК, включително и предявяване при условията на обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове.