Решение № 892 от 15.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 892 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20231100108171 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, предявени от С. Я. С. против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ в размер на сумата от 26000 лв., и на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 4000 лв. /пропуснати ползи от трудово възнаграждение за периода от 04.05.2017г. до 05.05.2021г., претърпени вследствие от незаконно обвинение в престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, по повод на което било образувано досъдебно производство № 2015/2016 г. по описа на СДВР и НОХД № 10723/2017г. по описа на СРС, 122 състав и 7 състав, което е приключило с влязла в сила на 05.05.2021г. оправдателна присъда, ведно със законна лихва върху претендираните като главница суми, считано от 05.05.2021г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока за писмен отговор след предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, а също така и по размер. Твърди, че ищеца вече е бил осъждан за други деяния, поради което трудно защитима е тезата, че е търпял описаните негативни преживявания като резултат от посоченото наказателно производство. Счита, че дори да има нанесени вреди, то те не са в сочения интензитет и не обосновават присъждането на обезщетение в заявения размер.Счита, че от събраните доказателства не може да се обоснове извод, че твърдените вреди са пряка и непосредствена последица от поддържаното обвинение, евентуално, че търсеният размер за обезщетяване на неимуществените вреди е завишен. Заявява възражение за погасяване на вземането за обезщетение за имуществени 1 вреди по давност.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приобщените към доказателствения материал по настоящото дело с НОХД № 10723/17 г. по описа на СРС, ВНОХД № 4583/20 г. по описа на СГС, ВНОХД 3491/20 г. по описа на СГС, състав писмени доказателства е видно, че срещу ищеца е водено досъдебно производство № ЗМ 2015/16 г. по описа на 05 РУП СДВР и пр. пр. № 37153/16 г. на СРП, образувано на 02.09.2016г. за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 НК. С постановление от 27.04.2017г. на разследващ полицай при 05РУ-СДВР като обвиняем е привлечен С. Я. С. и му е повдигнато обвинение за това, че на 19.07.2016г. около 13.30ч. в гр. София, кв.

„*******, на стълбищната площадка пред ап. 4 се е заканил с убийство на Р.И.И. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 НК, за което престъпление се предвижда лишаване от свобода 6 години.

С постановление от 27.04.2017г. му е взета мярка „Задържане под стража“ от прокурор по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, за срок от 72 часа, считано от датата а часа на предявяване на постановлението /04.05.2017г./ и обвиняемия бил конвоиран в „Следствен арест“ гр. София, ул. „*******

На 04.05.2017г. досъдебното производство е изпратено на СРС с искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия С. Я. С.. С протоколно определение от 07.05.2017г., влязло в законна сила на 11.05.2017г. по НЧД № 7912/2017г. по описа на СРС, НО, 9 състав искането на СРП за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на С. С. е оставена без уважение, като спрямо ищеца С. е взета мярка за неотклонение „Подписка“ и е разпоредено да бъде освободен незабавно от задържането му след изтичането на срока от 72 часа.

По внесен на 22.06.2017 г. обвинителен акт в съда е образувано съдебно производство пред СРС, като на ищеца му е повдигнато обвинение за описаното деяние. С присъда от 10.10.2019г. по НОХД № 10723/2017 г. на СРС, НО, 7 състав, ищецът е бил признат за невиновен и оправдан за повдигнатото му обвинение. По протест на СРП е образувано въззивно наказателно производство по ВНОХД № 4583/2020г. на СГС, НО, ХІІІ въззивен състав. С окончателно решение № 260292/05.05.2021 г. по делото оправдателната присъда на СРС е потвърдена и е влязла в законна сила.

От представената справка за съдимост се установява, че ищецът С. Я. С. е бил осъждан за престъпления от общ характер по НОХД № 566/2003 г. на РС-Нови пазар със споразумение за престъпление по чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3,4 и 5 от НК вр. чл. 26 НК с налагане на наказание глоба в размер на 10 лв.; НОХД № 7346/2004 г. на СРС със споразумение за престъпление по чл. 198 ал. 1 пр. 2 НК със споразумение с налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години; НОХД № И-4457/2010 на СРС със споразумение за 2 престъпление по чл. 194 ал. 3 вр. чл. 194 ал. 1 от КН с налагане на наказание глоба в размер на 300 лв.; НОХД № 20/2013 г. на СГС с присъда за престъпление по чл. 115 НК с налагане на наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години; с решение на САС по ВНОХД № 534/2013г. присъдата на СРС е изменена, като деянието е преквалифицирано като такова по чл. 124 ,ал. 4, пр. 1 вр. ал. 1 НК и наложеното наказание е намалено на три тгодини и шест месеца лишаване от свобода. В справката за съдимост е отбелязано, че наказанието е изтърпяно на 09.02.2016г.

В периода на провеждане на наказателно производство по процесното обвинение не са били регистрирани други престъпления извършени от ищеца, нито е имало висящи наказателни производства срещу него.

От събраните по делото свидетелски показания на свидетеля Р.А.М., живееща на семейни начала с ищеца се установява, че той е бил изплашен и потресен, че ще влезе пак в затвора, затова не излизал никъде. Без повод се карал вкъщи, крещял, викал. Не можел да спи, нощно време се събуждал по никое време.

Опитвал се на много места да работи, но му отказвали, понеже е осъждан. Затова, че е повдигнато обвинение срещу него, не можел да почне работа на трудов договор. Работел на частно периодично, което било зле за семейството, само свидетелката работела. Между 2016 и 2022 - 23 г. св. М. работела постоянно, а ищеца колкото можел, от вкъщи помагал с надомна работа на свидетелката, за да се разсейва.

Свидетелката потвърждава, че С. е бил в затвора заради убийство извършено през 2011г. От затвора излязъл през февруари 2016г. Откакто излязъл помагал на съседите винаги, когато го помолели. Ищецът С. бил домоуправител преди и съседите го питали разни неща.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявената искова претенция за присъждане на неимуществени вреди за частично основателна.

По иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите от органите на прокуратурата в случая е фиксирана при строго определени условия, а именно: незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В случая е образувано и проведено наказателно производство и ищецът е бил обвинен в престъпление, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи. Оправдателната присъда е постановена на първа инстанция, протестирана е от прокурор и след потвърждаването й от въззивна съдебна инстанция е влязла в сила. С действията си по предявяване и поддържане на обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер, по което ищеца е бил оправдан, на същия са причинени и е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на личното му достойнство и чест.

3

Съдът съобрази, че личността на всеки човек с формирани нормални човешки ценности и личностни представи, биха били накърнени в следствие на едно незаконно обвинение и водения срещу него наказателен процес, поради което дори и при липсата на конкретни доказателства за това не следва да се отрича настъпването на описаните в исковата молба вреди от ищеца, изразяващи се в негативно отражение на психологическото му състояние, стрес, унижение и притеснения от наказателна репресия срещу него. В съдебната практика трайно е прието, че в случай на незаконно обвинение следва да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. В тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства – решение № 480/23.04.2 013 година, постановено по гр. д. № 85/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.; решение № 55/11.03.2013 година, постановено по гр. д. № 1107/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и др. Когато обаче се твърдят да са причинени болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, те следва да се докажат от ищеца съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК.

С оглед на изложеното, въз основа на събраните гласни доказателства съдът намира за установено по делото, че в резултат на незаконното обвинение на ищеца са причинени морални страдания, изразяващи се в уронване на доброто му име като човек, накърняване на честта и достойнството му, негативно отражение върху социалния му живот, както и общо върху физическата и психическото му състояние.

Размерът на обезщетението на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е разяснено, което се приема и от съдебната практика на ВКС решение № 175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, че понятието „справедливост“, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда. Такива са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства – критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, за които ищеца е оправдан; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца 4 ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр.

Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на нематериални права, блага или правнозащитими интереси, а вредите се изразяват в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнена чест, достойнство и добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционалното и психологическо равновесие на пострадалото лице. Следва да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, което е обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така изпитва притеснение и несигурност; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. В този смисъл е решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д.