Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260 от 15.07.2021, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 228/2021
Вид
Решение № 260
Подписан
15.07.2021
В сила
15.07.2021
Състав
РЕНИ ПЕТРОВА КОВАЧКА, ТАТЯНА ИВАНОВА ТОДОРОВА, МАРИЕТА СТОЯНОВА ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.74 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.26, ал.5, т.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 67 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 78 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.78, ал.2 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 79 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.79, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • Чл.79, ал.3 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 80 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Перник , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА

МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско дело № 20211700500228 по описа за 2021 година

Образувано е по въззивна жалба на ЧСИ Ш.Д., подадена чрез пълномощника адв.

А.Т., срещу Решение № 260023/06.01.2021 г. , постановено по гр.д. № 4307/2020 г. на Районен съд-Перник, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „НД Мениджмънт“ ООД установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 78 и чл.

80 ЗЧСИ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 248 лева, ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата,представляваща стойността на вземания, начислени по реда на чл.79, ал.3 от Закона за ЧСИ, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1795/2020 г. по описа на Районен съд-Перник.

По изложени в жалбата съображения за неправилност поради незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът не е заплатил дължимите суми по процесните сметки по чл. 79 ЗЧСИ, които намира за издадени в съответствие с императивните правни норми.

Моли оспореното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, основано на погрешно възприета фактическа и правна обстановка, като предявеният иск се уважи. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответната страна-„НД Мениджмънт“ ООД, чрез пълномощника адв. К.Т., е подала писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата като неоснователна и 1 моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Оспорва твърдението на жалбоподателя за неправилност и необоснованост на решението. Моли решението да бъде оставено в сила, както и да бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната инстанция е констатирала, че районният съд е дал ход на делото по нередовна искова молба, поради което с определение № 338, постановено на 26.04.2021 г. по настоящото дело, искова молба с вх. № 18626/13.08.2020 г., подадена от ЧСИ Ш.Д., чрез пълномощника адв. А.Т., срещу „НД Мениджмънт“ ООД, е оставена без движение като нередовна и на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок от връчване на съобщението с писмена молба, с препис за насрещната страна, да уточни обстоятелствата, на които се основава искът, а именно да посочи конкретните действия, за които са начислени таксите, предмет на спора, като уточни за всяко едно от тях вида на действието, датата на извършването му и размера на начислената такса, и в съответствие с направените уточнения да конкретизира своето искане към съда. С определението въззивният жалбоподател е предупреден за последиците при неотстраняване на констатираните недостатъци в предявения иск, а именно, че съдът ще обезсили постановеното първоинстанционно решение, а производството по делото прекратено.

В изпълнение на указанията и в определения от съда срок от ЧСИ Ш.Д., чрез пълномощника адв. А.Т., е подадена молба с вх. № 2135/13.05.2021год., с която са конкретизирани действията, за които са начислени таксите, предмет на спора.

По отношение на сметка по чл.79 ЗЧСИ № *** г., издадена за сумата от 32,00 лева, настоящият състав приема, че не са отстранени констатираните от съда недостатъци. В исковата молба е посочена сумата от 32,00 лв., докато в уточняващата молба е посочена сумата от 30,00 лв. за същата сметка, като по отношение на нея ЧСИ е посочил единствено, че същата се отнася за допълнителни разноски – заплащане на пощенски и/или куриерски услуги (неначисляване на ДДС, съгласно чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС), като твърди, че на основание т.31 от ТТРЗЧСИ се дължи сума в размер на 1 0 лева за получаване на информация и документи свързани с длъжника и/или неговото имущество и 10,00 лева – заплащане на пощенски услуги, без да посочи кога и какви пощенски услуги е извършил ЧСИ, нито пък кога и каква информация и документи е получил свързани с длъжника. По същия начин е посочил и досежно начислените от него в процесната сметка допълнителни разноски в размер на 10.00 лева, за които се е ограничил да посочи, че се дължат за заплащане на куриерски услуги. Не е изложил факти и обстоятелства, кога и какви пощенски услуги твърди, че е извършил, за да бъдат начислени същите от него в процесната сметка на стойност от 10 лева, както и не е посочил, каква информация е документи твърди, че е получил по изпълнителното дело относно длъжника, за да начисли такса от 10 лева. Не е ясно и кога и каква куриерска услуга твърди, че е извършил по изпълнителното дело, за да начисли и такса в размер на 10 лева по т.31 от ТТРЗЧСИ.

Относно сметка по чл.79 ЗЧСИ № *** г., издадена за общата сума от 216,00 лв., настоящият състав приема, че частично не са отстранени констатираните от съда недостатъци. В уточнителната молба от 13.05.2021 г. ЧСИ Д. е посочил, че за извършените действия по изпълнителното дело на основание т.5 от ТТРЗЧСИ е начислил обща сума от 48,00 лв. за изпратени два броя уведомления, като при конкретизацията им е посочил, че за всяко едно е начислена такса от по 12,00 лв. С оглед направеното уточнение, за разликата от 24,00 лв. до пълния претендиран размер от 48,00 лв. не са налице данни за какви действия на ЧСИ са начислени тези такси, съответно на какво основание претендира заплащането им.

Неотстраняването на констатираните и указани на ищеца ЧСИ – Ш.Д. нередовности на исковата молба, в тази й част налага да се приеме, че са налице условията на закона за 2 връщане на исковата молба, поради неотстраняване на нередовностите в срок (чл.129, ал.3, вр. с ал.4 от ГПК) в частта, досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ № 23318 от 02.03.2020 г., за сумата от 32 лева без ДДС и частично за сметка по чл.79 ЗЧСИ № 23317 от 02.03.2020 г. за сумата от 24,00 лв. с ДДС. С оглед констатациите на въззивния съд, в тази част първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено в тази си част. Този извод следва от т.7 от ТР № 2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело № 2/2004 г. на ОСГТКК, съгласно която, когато тази констатация се направи от въззивния съд, какъвто е настоящия случай, той освен прекратяване на производството, обезсилва и решението на първата инстанция като недопустимо - постановено по ненадлежно предявен иск. Недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззивната жалба, може да бъде констатиран служебно от въззивния съд.

Съгласно т.13 от тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТ, когато производството по делото е прекратено (какъвто е настоящия случай), издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена от исковия съд. Ето защо издадената в полза на ищеца заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от *** г., по ч.гр.д. № 1795/2020 г. на ПРС следва да бъде обезсилена, в частта, в която с настоящото решение се обезсилва първоинстанционното решение.

В останалата част за сумата от 192,00 лв. исковата молба е редовна, тъй като с молба вх. № 2135 от 13.05.2021 г., ЧСИ е отстранил частично нередовностите в предявения иск, в частта по отношение на сметка по чл.79 ЗЧСИ № *** г., поради които и въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество.

С решение № 260023 от 06.01.2021 г. по гр.д. № 4307/2020 г. на ПРС, районният съд е отхвърлил предявения иск, като е приел, че процесната фактура е издадена с общата дължима сума, като ЧСИ е посочил бланкетно, че общата дължима сума се дължи за такси и разноски по изпълнителното дело. Разшифровката (разчет) за отделните услуги, вид, брой и единичната цена на всяка от тях, е изискване за редовност на фактурата и произтича от принципа за документална обоснованост на стопанската операция.

В хода на въззивното производство е изискано и приложено изп.д. № 00406/2015 г. по описа на ЧСИ – Ш.Д., рег. № ***, с район на действие ОС-Б..

От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства и приложените във въззивното производство изпълнително дело, се установява следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че с Разпореждане от 18.05.2020 г. по ч.гр.д. № 01795/2020 г. по описа на ПРС против „НД Мениджмънт“ ООД по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от *** г. в полза на ЧСИ – Ш.

Ш. Д., с рег. № *** за сумата от 248,00 лева, представляваща неплатени такси и разноски съгласно, т.3, т.4, т.5, т.8, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ, сторени по изпълнително дело № 20157960400406, ведно със законната лихва върху главницата от 248,00 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 14.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 лева – държавна такса и сумата от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК - на 26.06.2020 г. от „НД Мениджмънт“ ООД е входирано възражение, с което е оспорена дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение с твърдения че вземанията и задълженията по сключени договори за 3 потребителски кредити били цедирани, за което ЧСИ – Ш.Д. бил уведомен, както и делото било изпратено за продължаване на принудителното изпълнение при друг съдебен изпълнител преди да бъде конституиран новия взискател в изпълнителното производство.

В указаният от съда едномесечен срок ЧСИ е депозирал искова молба, за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

Няма спор по делото и че въз основа на издаден изпълнителен лист от *** г. по гр.д.

№ 2844/2014 г. на РС - Перник, в полза на ответника е издаден изпълнителен лист, с който В. М. Ц. е осъден да му заплати подробно посочените в същия суми.

От приложеното изпълнително дело се установява, че с молба от 25.05.2015 г. било образувано изп.д. № 406/2015 г. по описа на ЧСИ – Ш.Д. със страни: взискател „НД Мениджмънт“ ООД и длъжник – В. М. Ц.. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил, че възлага на ЧСИ всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.

В изпълнение на молбата за проучване имуществото състояние на длъжника ЧСИ е извършил следните справки: на 25.05.2015 г. - справка по чл.191 от ДОПК в НАП; на 02.11.2015 г. - справка по чл.74 от ДОПК в НАП; на 01.02.2016 г. - справка по чл.74 от ДОПК в НАП; на 27.04.2016 г. - справка по чл.74 от ДОПК в НАП; на 28.09.2016 г. - справка по чл.74 от ДОПК в НАП; на 27.02.2017 г. - справка по чл.74 от ДОПК в НАП; на 22.05.2017 г. 1 брой справка в БНБ; на 25.05.2017 г. - справка по чл.74 от ДОПК в НАП; на 01.11.2017 г. 1 брой справка в ОС „Земеделие“; на 01.11.2017 г. - справка по чл.74 от ДОПК в НАП, за което в сметката по чл.79 от ЗЧСИ № 23317 от 02.03.2020 г. е начислил такса в размер на 60 лева с ДДС по т.3 от ТТРЗЧСИ.

По образуваното изпълнително дело ЧСИ е изпратил 2 броя уведомления до длъжника за наложени запори върху МПС от *** г.; поискал е съдействие от ЧСИ – Е. Д. за връчване на ПДИ на 29.07.2015 г.; изпратил е уведомление до взискателя от 13.03.2020 г., като е изпратил и уведомление до ДСИ при РС Перник от 31.03.2020 г. За извършването на тези действия, в сметката по чл.79 от ЗЧСИ № *** г. е начислил такса в размер на 60 лева с ДДС по т.4 от ТТРЗЧСИ.

В хода на изпълнителното дело във връзка с поисканото от ищеца съдействие ЧСИ – Е. Д. е изготвил уведомление по чл.47 от ГПК от 11.09.2015 г., като същото е изпратено до длъжника чрез ЧСИ Д. на 02.06.2015 г. За тези действия на основание т.5 от ТТРЗЧСИ ЧСИ Д. е начислил съответна такса, която както бе посочено по-горе е частично основателна.

С оглед молбата на взискателя от 22.07.2019 г. за служебно прехвърляне на изп.д. № 406/2015 г. към ДСИ към РС- Перник, ЧСИ – Д. е изготвил копие от изпълнително дело, което се установява от приложения към изпълнителното дело протокол от *** г., за което е начислил дължима такса в размер на 12,00 лв. на основание т.8 от ТТРЗЧСИ ЧСИ е извършил и следните изпълнителни действия: изготвил и изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника от *** г.; изготвил и изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху МПС на длъжника от *** г.