Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 17536 от 11.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5405/2026
Вид
Определение № 17536
Подписан
11.05.2026
В сила
11.05.2026
Състав
МАРИЯ ДИМЧЕВА ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17536 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 184 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВАГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Гражданско дело № 20261110105405 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад по делото.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно между страните и за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че 1) са сключили граждански брак на 05.07.2020 г. в село ******, за който е съставен акт за граждански брак № **** от 06.07.2020 г., издаден от община ********; 2) имат едно ненавършило пълнолетие дете Д.А.Б.., ЕГН **********; 3) семейното жилище е с адрес в гр. ***************.

УКАЗВА на страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

УКАЗВА на ищцата по първоначалните искове и ответница по насрещните искове, че носи доказателствената тежест да установи: по иска за развод: че страните са съпрузи, изложените положителни факти, които намира, че са довели до дълбоко и непоправимо разстройство и за състоянието на брачната връзка; по съединените небрачни искове: своята годност като родител (че разполага с по-добри възпитателски качества), предоставянето на преки и непосредствени грижи за детето, отношението към детето и привързаността им към родителите, възможността за помощ от трети лица, социално обкръжение и материални възможности на ищцата, интереса на детето ищцата да упражнява родителските права върху него, както и собственост и статут на семейното жилище , жилищна нужда и че семейното жилище не може да се ползва поотделно от съпрузите както и предбрачното си фамилно име; по иска за издръжка: нуждите на детето от издръжка и възможностите на ответника да предоставя такава в претендирания размер и 1 предоставянето на издръжка на детето от ищеца, както и направените възражения по насрещните искове.

УКАЗВА на ответника по първоначалните искове и ищец по насрещните искове, че носи доказателствената тежест да установи: по иска за развод: че страните са съпрузи, изложените положителни факти, които намира, че са довели до дълбоко и непоправимо разстройство и за състоянието на брачната връзка; по съединените небрачни искове: своята годност като родител (че разполага с по-добри възпитателски качества), предоставянето на преки и непосредствени грижи за детето, отношението към детето и привързаността им към родителите, възможността за помощ от трети лица, социално обкръжение и материални възможности на ищцата, интереса на детето ищцата да упражнява родителските права върху него, както и собственост и статут на семейното жилище , жилищна нужда и че семейното жилище не може да се ползва поотделно от съпрузите; по иска за издръжка: нуждите на детето от издръжка и възможностите на ответника да предоставя такава в претендирания размер и предоставянето на издръжка на детето от ответника, по иска с правно основание чл. 57, ал. 2 от СК: размера на средния пазарен наем за ползване на жилище, идентично със семейното в същия район на града, както и направените възражения по първоначалните искове.

УКАЗВА на ищцата по първоначалните искове и ответница по насрещните искове на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за твърденията си за настъпването на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, за годността й като родител, притежаването на по-добри възпитателски качества, полагането на грижи за детето, за нуждите на детето от издръжка в претендирания размер, възможностите на ответника да я дава.

УКАЗВА на ответника по първоначалните искове и ищец по насрещните искове на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за твърденията си за настъпването на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, за годността му като родител, притежаването на по-добри възпитателски качества, полагането на грижи за детето, за нуждите на детето от издръжка в претендирания размер, възможностите на ищцата да я дава, средния пазарен наем за ползване на жилище, идентично със семейното в същия район на града както и за направените възражения относно собствеността на семейното жилище.

ДОПУСКА представените с исковата молба и с насрещната на искова молба писмени доказателства.

УКАЗВА н а страните в срок най-късно в първото по делото съдебно заседание да посочат за кои факти ще бъдат разпитвани поисканите свидетели при режим на довеждане, като имат предвид, че когато за установяване на един и същ факт страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях.

ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП относно трудовите договори на родителите, техните доходи от трудови и други правоотношения, както и данни за родителите като самоосигуряващи се лица, за период от една година, считано от датата на изготвяне на справката.

2

ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НОИ за отпуснати и изплатени пенсии, парични обезщетения и помощи от фондовете на Държавното обществено осигуряване (ДОО) на родителите за период от една година, считано от датата на изготвяне на справката.

Справките следва да бъде изпратени до съда в двуседмичен срок от съобщението.

УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене на децата, Отдел „Закрила на детето”, че следва да направят проучване и да изготвят и депозират по делото социален доклад по отношение на Д.А.Б.., ЕГН **********.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че:

1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от ГПК съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване.

2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернетсайта на Министерство на правосъдието - https://mediator.mjs.bg/Users/MList.aspx.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба законният представител на малолетния ищец, както и ответникът, следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

ЗАДЪЛЖАВА страните да участват лично или чрез представител – в случаите по чл.

22, ал. 2 от Закона за медиацията, в информационна среща за процедура по медиация, която да се проведе в териториалното поделение на съдебния център по медиация при Софийския градски съд, находящо се в Софийския районен съд, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, в срок до 12.06.2026г.

ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят в Софийския районен съд, с адрес: гр. София, бул.

„Цар Борис III“ № 54, ет. 2, стая 204, на датата и часа за провеждане на информационна среща за процедура по медиация, посочени в съобщението /призовката/, ведно с което им се връчва препис от настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че:

Съгласно чл. 140б, ал. 1 от ГПК при насрочена информационна среща за медиация производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават.

Съгласно чл. 140б, ал. 2 от ГПК страните са длъжни да участват в информационна среща за медиация само веднъж в производството.

Страните по общо съгласие могат да участват в информационната среща и в 3 процедура по медиация и след този срок едновременно с разглеждане на делото или като поискат спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК.

УКАЗВА на страните, че:

Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗМ след проведена информационна среща и при съгласие на страните в съдебния център се провеждат процедури по медиация по спорове – предмет на висящо съдебно дело.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗМ след информационната среща страните могат по своя преценка да проведат медиация и извън съдебния център.

Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗМ процедурата по медиация в съдебен център може да бъде проведена по инициатива на страните по висящо съдебно дело и извън случаите по ал. 1 и 3.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

Когато съдът одобри сключени споразумение в процедура по медиация на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че ако споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в териториалното поделение на съдебния център по медиация при Софийския градски съд след задължителна информационна среща, същото може да бъде одобрено от съда по реда на чл. 234 от ГПК, в който случай 85 на сто от заплатената държавна такса подлежи на връщане.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че разноските за информационната среща за процедура по медиация и за медиация по чл. 19, ал. 1-3 от ЗМ с обща продължителност съгласно чл. 23 от ЗМ се заплащат от бюджета на съда в размерите, съгласно Наредба по чл. 25 от ЗМ.

ПРЕДУПРЕЖДАВА страните на основание чл. 78а, ал. 2 от ГПК, че страна, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща разноските за провеждане на един час информационна среща, съобразно наредбата по ал. 1. Когато информационната среща не е проведена, поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда съгласно чл. 81 от ГПК.

УКАЗВА на деловодителя на състава незабавно да уведоми координатора на териториалното поделение към съдебния център за настоящото определение преди да изпрати съобщенията /респ. призовките/ до страните. Указва на деловодителя, че в уведомлението следва да посочи обстоятелствата, изброени в чл. 41, ал. 1, т. 1-9 от Наредба № 12/28.07.2025 г. за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация.

УКАЗВА на деловодителя, че след като получи от координатора информация за определените дата и час за провеждане на информационната среща, следва да ги впише, ведно с мястото за провеждане на информационната среща, в съобщенията /респ.

4 призовките/, да приложи към същите информация относно същността на информационната среща и на процедурата по медиация, правата и задълженията на страните, свързани с участието им в срещата и в медиацията, последиците, в случай че страните откажат да участват в информационната среща, включително и информация относно списъка на медиаторите, вписани към съдебния център при Софийския градски съд, след което следва да изпрати съобщенията /респ. призовките/, ведно с книжата и определението на съда до страните, които да уведоми страните за датата, часа и мястото на провеждане на информационната среща за процедурата по медиация и по телефон.

УКАЗВА на деловодителя на състава да провери редовността на връчването на съобщенията до страните не по-късно от две седмици преди определената дата за информационна среща за процедура по медиация, като в случай че установи нередовност на връчването на съобщението, незабавно да уведоми координатора и съдията-докладчик.

НАСРОЧВА делото за 12.06.2026г. – 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и проекта на доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят лично в първото по делото открито съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 11 СК.

УКАЗВА на страните по делото, че следва да се явят в съдебно заседание с оглед разпоредбите на чл. 321, ал. 2 и чл. 330, ал. 1 вр. чл. 321, ал. 5 от ГПК. Неявяването на ищеца без уважителни причини е основание за прекратяване на делото.