Решение № 206 от 05.03.2020, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 1483/2019
- Вид
- Решение № 206
- Подписан
- 05.03.2020
- В сила
- 27.10.2020
- Състав
- МАРИЯ АНГЕЛОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.264 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.357 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.34 · Закон за собствеността
- чл. 66 ал. 2 · Закон за собствеността
- чл.67 · Закон за собствеността
- чл.68 ал.1 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.79 ал.1 · Закон за собствеността
- чл.79 ал.2 · Закон за собствеността
- чл. 79-86 · Закон за собствеността
- чл. 79-86 · Закон за собствеността
- чл. 79-86 · Закон за собствеността
- чл. 79-86 · Закон за собствеността
- чл. 79-86 · Закон за собствеността
- чл. 79-86 · Закон за собствеността
- чл. 79-86 · Закон за собствеността
- чл. 99 · Закон за собствеността
- чл.153 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 206 / 05.03.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На пети февруари през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : М. Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия М. Ангелова
Гражданско дело номер 1483 по описа за 2019 година; взе предвид следното:
Производството е във фазата по допускане на делбата–по реда на чл.341 и сл. от ГПК.
Искът е за съдебна делба на съсобствени недвижими имоти, с правно основание чл.34 от Закона за собствеността, предявен от Г.В.В. с ЕГН ********** и В.В.В. с ЕГН **********,***; против Я.Т.Я. с ЕГН ********** и Н.В.Ж. с ЕГН **********,***.
Ищците твърдят, че са съпрузи, като в режим на СИО те двамата и всеки от двамата ответника, били съсобственици на комплексна сграда със застроена площ от 541.70 кв.м. и разгърната застроена площ от 1372.60 кв.м., находяща се в УПИ I-514, кв.15 в кв. Болярово, гр. Хасково, построена въз основа на договор за отстъпено право на строеж от 02.02.1999 г., разрешение за строеж № 40/10.02.1999 г. и въведена в експлоатация с удостоверение № 43/ 07.04.2006 г. Квотите им от правото на собственост върху сградата, видно от нотариален акт /НА/ № 109 т. ХIII н.д. № 5249/1996 г. и НА № 116 том XIII н.д. № 5256/1996 г. по описа на нотариуса при Хасковския районен съд, възлизали за двамата ищци в режим на СИО на 47 % ид.ч., а на всеки от двамата ответници - по 26.5% ид.ч. По сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ на гр. Хасково поземленият имот /ПИ/, върху който била застроена съсобствената им сграда, бил с идентификатор ***. Комплексната сграда била заснета като три самостоятелни обекта с отделни идентификатори, както следва: 1.
СОС с идентификатор ***, находящ се в сграда № 8, разположена в ПИ с идентификатор ***., с административен адрес - гр. Хасково, ул.“Хан Пресиян“ № 17 ет.1, с предназначение на обекта - за обществено хранене, брой нива на обекта-1, посочена в документа застроена площ 524 кв.м., ведно със съответните ид.ч.от ОЧС, при съседни СОС: на същия етаж- няма, под обекта-няма, над обекта - ***; 2.
СОС с идентификатор ***, находящ се в сграда № 8, разположена в ПИ с идентификатор ***, с административен адрес - гр.Хасково, ул.“Хан Пресиян“ № 17 ет.2, с предназначение на обекта- за обществено хранене, брой нива на обекта-1, посочена в документа застроена площ 464 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от ОЧС, при съседни СОС: на същия етаж- няма, под обекта - ***, над обекта-***; и 3. СОС с идентификатор ***, находящ се в сграда № 8, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на обекта - за обществено хранене, брой нива-1, посочена в документа застроена площ 320 кв.м., ведно със съответните ид.ч.от ОЧС, при съседни СОС: на същия етаж-няма, под обекта - ***, над обекта-няма. Сградата построили с цел да бъде ползвана общо от трима им в качеството им на еднолични търговци, ведно със закупен производствен инвентар. За целта сключили договор за гражданско дружество на основание чл.357 и сл. от ЗЗД на 18.04.1994 г. Действието на този договор със споразумение /договор/ от 25.09.2006 г. било прекратено.
Ответниците, които живеели на съпружески начала и имали самостоятелни права на собственост в посочения по-горе обем, ползвали понастоящем първи и втори етаж от сградата, не желаели и нямали интерес доброволно да си поделят недвижимите имоти. Предвид изложеното, ищците искат, съдът да постанови решение, с което да допусне делба на имотите, при квоти - 47% ид.ч. за двамата ищци в СИО и по 26.5% ид.ч. за всеки един от ответниците. Това искане се поддържа в открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ищците, както и от самия ищец лично. Доводите си ищците доразвиват в представена от пълномощника им писмена защита по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Я. подава отговор на исковата молба, като счита предявения иск за допустим, но за неоснователен. Оспорва съществуването на съсобственост с ищците върху предмета на делбата – Комплексна сграда със застроена площ 541.70 кв.м. и РЗП от 1372.60 кв.м., находяща се в УПИ I-514, кв.15 по плана за регулация на кв. Болярово, гр. Хасково. Оспорва и ищцовото твърдение, че тази сграда била построена с цел да бъде ползвана от тримата, в качеството им на еднолични търговци, и че с тази цел са сключили договор за гражданско дружество от 18.04.1994 г., чиято цел била различна и описана в самия договор, с допълнително споразумение от 08.04.1996 г. В т.1 на допълнителното споразумение било уговорено, че фурна в кв. Болярово, заплатена с парични средства на консорциума, да бъде придобита безвъзмездно в собственост от всеки от търговците поотделно и те да станат собственици при права: за ЕТ „Г.В."- 47% , за ЕТ "Томи-Я.Я." и за ЕТ "Н.В.Ж." по 26.5%, и още след придобиването на тази собственост фирмите влизат със своите части в Консорциума или в бъдещо ООД. До завеждане на настоящото дело не било създадено ООД, нито физическите лица, на които е прехвърлена фурната при посочените в исковата молба права, предоставили на едноличните си търговци в собственост придобитото имущество, тъй като гражданското дружество било учредено от физически лица, в качеството им на еднолични търговци. На основание посочения в исковата молба НА № 109, фурната с площ от 221 кв.м. със съответните идеални части от правото на строеж върху общински парцел 1-514, кв.15 по регулационния план на гр. Хасково, кв. Болярово, одобрен със заповед № 387/1989 г., при граници: от три страни-улици и парцели II и XII; била придобита в съсобственост от физическите лица - ищеца-47% и първия ответник-26.5%.Налице било възмездно придобиване от физически лица, заплатили на продавача закупената идеална част от фурната.
Втората ответница-съделител придобила безвъзмездно нейната част също в размер на 26.5% с договор за дарение по посочения в исковата молба НА № 116. Така не била изпълнена т.1 на споразумението, с което се твърди, че фурната ще бъде придобита със средства на дружеството. В полза на тримата при равни права било отстъпено право на строеж върху общинска земя от 02.02.1999 г. за комплексната сграда, която не била построена със средства на дружеството и дяловото участие на съдружниците в качеството им на еднолични търговци в консорциума било неотносимо към правата им. Отв. Я. прави възражение за придобиване на сградата по давност от двамата ответници с начален срок 27.04.2003 г. /Великден/, когато ищецът си счупил крака си и изцяло се е дезинтересирал от строителството, още повече че изначално не е подкрепял идеята комплексната сграда да бъде изградена в обема на одобрения технически проект. Година по- рано, в началото на 2002 г., спрял финансирането на по-нататъшното строителство на сградата и открито пред двамата ответници и различни лица заявявал липсата си на воля за завършването й. По същото време преустановил предоставянето на каквито и да е средства за завършването на първия етаж, отказвал дори и участие с личен труд в строителството. По тази причина строителството на останалите два етажа и довършителните работи било извършено с личен труд и средства на втория и със средства на третия съделител, както и чрез приятели и наемане по стопански начин на строителни работници. Сградата била завършена в груб строеж на 22.03.2006 г., видно от удостоверение № 94-Г-534-1/22.03.2006 г. Ответниците оформили офиси на втория етаж и от м.април 2006 г. до м.ноември 2018 г. ги ползвали за нуждите на едноличните си търговци, а в края на 2018 г. предали цялата сграда за пазене на техен познат. През цялото време двамата ответника открито манифестирали намерението си да своят построеното за себе си, като след построяването й през 2006 г., значително по-късно през 2014 г., предприели ремонт на покрива, смяна на улуци, частична подмяна на вътрешни врати с по-добри, направа на окачен таван и др., според нуждите си. От 2003 г. ищецът не веднъж заявявал, че няма никакви претенции за бъдещата сграда, и от тогава не посещавал имота и не проявявал каквито и да е собственически права пред двамата ответника, които владеели цялата сграда, а ищецът нито я посещавал и ползвал, нито манифестирал противопоставяне на действията им. Сградата не била част от имуществото на консорциума и тя била придобита от ответниците при равни права, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност - чл.79 ЗС. Ако не се приеме това, евентуално се твърди, че ответниците са придобили по давност, по същите съображения, обектите на построените два етажа над първия етап на Комплексната сграда- самостоятелните обекти с идентификатори *** и ***. Така правата на страните, след построяването на първи етап- Работилницата за сладкарски изделия, били, както следва: за ищеца - 38.92%, а за втория и третия съделител - по 30.54%. Видно от заповед № 111/16.01.1999 г. на кмета на община Хасково и договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя от 02.02.1999 г. за изграждане на Комплексна сграда, било че е отстъпено право на строеж при равни права на трите физически лица. Преди откриване на строителната площадка и даване на строителна линия и ниво за строежа, заварената фурна била съборена, като при погиване на вещта страните притежавали право на строеж върху 221 кв.м. /колкото е била ЗП на фурната/ при съотношение - 47% : 26.5% : 26.5%. След учредяване на право на строеж на съделителите, при равни права върху 541.70 кв.м., представляваща общата ЗП на Комплексната сграда - правата в съсобствеността на първия етаж-първи етап на Комплексната сграда, се променили и същите се определяли, както следва: за ищеца и съпругата му в СИО- 38.92%, за втория и третия съделител - по 30.54%. Предвид изложеното, отв.
Я. иска отхвърляне на иска за делба, а евентуално – да се допуснете до делба само самостоятелен обект с идентификатор ***, при права за ищеца и съпругата му в СИО- 38.92%, а за втория и третия съделител - по 30.54%. Това си искане ответникът поддържа в открито съдебно заседание лично и чрез пълномощник – адвокат. Възраженията си ответникът доразвива в представена от пълномощника му писмена защита по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Ж. подава отговор на исковата молба, като счита предявения иск за неоснователен и иска отхвърлянето му изцяло, като възраженията й са аналогични на тези на отв. Я. и не следва да бъдат преповтаряни. Между страните не била налице съсобственост върху процесните имоти.
Възразява, че цялата сума от 7 255 080 лева (неденоминирани) за правото на строеж била заплатена от отв. Я.. От 2003 г., след пълната дезинтересираност на ищеца от строежа, двамата ответника започнали да изграждат, довършват и фактически да владеят имота за себе си, в каквато посока и смисъл са били и преговорите между тях и ищеца, приключили със споразумението им за прекратяването на договора и писмената договорка за заплащане само на първия ищец от страна на двамата ответници на посочената в това споразумение сума, което било сторено. Ищецът нито посещавал и ползвал сградата, нито манифестирал противопоставяне на действията на двамата ответници. В случай, че не се уважи възражението на ответницата с правно основание чл. 79 от ЗС за придобиване на цялата построена сграда при равни права с първия ответник, на същото основание и при равни квоти двамата ответника придобили втория и третия етаж от сградата, считано от 2002 г. Отв. Ж. оспорва и заявените от ищците квоти на собственост върху сградата, т.к. с договора за отстъпено право на строеж се учредявали равни права от по 33,33 % идеални части от сградата за тримата съделители, платени изцяло от Я.Я.. Ако не се приемат тези квоти, заявява, че правата върху първия етаж - Работилницата за сладкарски изделия били, както следва: за ищеца - 38.92%, а за двамата ответници - по 30.54%, а за втори и трети етаж по 33,33 % за всеки. Това си искане ответницата поддържа в открито съдебно заседание лично и чрез пълномощник – адвокат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Считано от 20.12.1980 г. ищците са съпрузи, видно от удостоверение за сключен граждански брак-дубликат от 30.05.2019 г., издадено от Община Хасково въз основа на акт за сключен граждански брак № 0802 от 20.12.1980 г. През време на брака им, ищецът е закупил, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 109 том XІІІ дело № 5249/1996 г. от 28.12.1996 г. на нотариус при ХРС - 47/100 ид.части от фурна с обща застроена площ от 221 кв.м., със съответните ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общински парцел I-514 в кв. 15 по плана на гр. Хасково, кв. „Болярово“, утвърден със заповед № 387/89 г., при граници – от три страни улици и парцели II и XII. По силата на същия НА, ответникът Я. е закупил други 26,5/100 ид.части от същия имот. Продавачи са В.Ж.В., като ЕТ „Ж.-6“, и Добра Златева Васева. Те са прехвърлителите и по втория, представен по делото, НА за дарение на недвижим имот № 116 том XІІІ дело № 5256/1996 г. от 28.12.1996 г. на нотариус при ХРС. По силата му, те са дарили на дъщеря си – ответницата Ж. останалите 26,5/100 ид.части от същия имот. По молба на ищеца и ответниците /тримата/, със заповед № 111/26.01.1999 г. на Кмета на Община Хасково е наредено да се доплати сумата от 7 255 080 лв. за право на строеж на комплексна сграда със застроена площ 541,70 кв.м. и РЗП от 1 372,60 кв.м., находяща се в парцел I-514, кв.15 по плана на кв. Болярово, в полза на тях тримата. Разпореден е редът за внасяне на посочената цена, както и на данъци, такси и режийни. За заплащането на тези суми по делото се представиха - вносна бележка от 27.01.1999 г. за сума от 7 255 080 лева в полза на Управление Общинска собственост за право на строеж кв.15 I514, с вносител ответникът Я.,***. От същата дата и от същия вносител е и вносна бележка за сумата от 145 102 лева, в полза на Община Хасково за 2% държавна такса, съгласно горецитираната заповед. Тези две вносни бележки, както и още две квитанции, едната от 27.01.1999 г. за сумата от 145 102 лева, а другата от 02.02.1999 г. за сумата от 641 700 лв., са цитирани в представения по делото договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя, сключен на 02.02.1999 г. между Община Хасково и тримата. Според договора, същият е за доплащане на право на строеж върху общинска земя, съобразно горната заповед и описаните в нея имот и цена на правото, в полза на тримата, които като притежатели на правото на строеж са се задължили, да построят сградата по одобрен архитектурен проект в 5- годишен срок. На тяхно име, като представители на ЕТ Фирма „Ж.-6“, е и представеното разрешение за строеж № 40 от 10.02.1999 г., издадено от Община Хасково, Управление „Архитектура и кадастър”, гл.архитект.
Разпечатката съдържа 27 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e48f0678-b924-45af-aabd-19f4c52a3a1c