Протокол № 6303 от 21.10.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 6303 гр. Варна, 21.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20253110110065 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 16:10 часа се явиха:

=============================================================================

Ищецът В. А. М., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Й. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответникът Г. ЕАД, редовно уведомен от предходното съдебно заседание, допуснат до изслушване в днешното съдебно заседание, чрез видеоконференция с РС - София.

След установяване на връзката СЪДЪТ се убеди, че има пълен визуален и звуков двустранен контакт, осигуряващ възможност за едновременно възприемане на състава на съда, на мястото определено за явяващият се пред съда ответник в съдебна зала на РС – София.

Двустранният пълен контакт се потвърди и от лицето по чл. 150, ал.3 от ПК – Анжелина Георгиева Миланова, на длъжност Завеждащ служба „Съдебни секретари“ при РС-София.

На осн. чл. 156а, ал. 6 от ГПК служителят от Районен съд – София удостоверява самоличността на представителя на ответната страна, който участва чрез видеоконференция:

Анжелина Миланова: В съдебната зала на РС – София се явява процесуалния представител на Г. ЕАД юрисконсулт С. П..

СЪДЪТ констатира, че в съдебната зала на РС – София се явява процесуалния представител на ответника юрисконсулт С. П., която потвърждава, че възприема напълно действията извършвани в залата на Районен съд – Варна.

=============================================================================

СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. А.: Не са налице процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.

ЮРИСК. П.: Не са налице процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

СЪДЪТ докладва, че производството е било отложено за разпит на свидетел в режим на водене на ищцовата страна, както и за събиране на допуснатите доказателства.

СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 60055/27.07.2026 г. от НЗО, с което е представена изисканата справка.

СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 60737/29.07.2026 г. от НЗО, което е с идентично съдържание на докладваното писмо с вх. № 60055/27.07.2026 г.

ЮРИСК. П.: Идентични са. Да се приемат.

СЪДЪТ предоставя възможност на адв. А. да се запознае със същите.

АДВ. А.: Да се приемат.

СЪДЪТ намира, че постъпилите доказателства са допустими и относими, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материали по делото постъпилите справки от НЗО с писмо с вх. № 60055/27.07.2026 г. и с писмо с вх. № 60737/29.07.2026 г.

АДВ. А.: Двама свидетели имахме. Ние се отказахме от единия. Водим само един.

СЪДЪТ намира, че разпита на свидетеля ще бъде от значение за правилното решаване на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание, водения от ищцовата страна свидетел и сне самоличността му:

Л. М.А, притежаваща документ за постоянно пребиваване в Република България, гражданка на Руска федерация, родена на 20.04.1951 г., на 75 г., омъжена, с висше образование, неосъждана.

СВИДЕТЕЛЯТ: Ищецът ми е син. Живеем заедно. Владея български език.

Свидетелят е предупреден за правото му на отказ от свидетелстване, на основание чл. 166, ал. 1 от ГПК.

СВИДЕТЕЛЯТ: Желая да свидетелствам.

Свидетелят е предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.

На въпроси на адв. А.:

СВИДЕТЕЛЯТ: Да, знам, че В. е пострадал на 21.10.2024 г. при ПТП. Съвсем в детайли разбрах почти, понеже имах гостенин, изпращах го навънка. Беше време, по което винаги синът ми се прибираше от работа, звънна сина ми и ми каза „Ела тука, мамо, не мога да се движа. Аз попаднах в катастрофа.“. Връщам се, той стои пред входа с тротинетка, той не може да я качи. Викам какво и естествено паника „Какво става?“ и той ми обяснява „Удари ме колата.“. Викам „И добре какво стана?“ след като не виждам, нали, поне визуално 2 не виждам нищо „Удари мен, мина през не знам какво ми стана, но аз не мога да се движа, боли крака ми.“. Викам „Добре, направи две крачки.“.

Значи, момчето, което го е ударило, го е докарало до тук и викам „Добре, как е можал след като те е удариха, там би трябвало да е дошла полиция, би трябвало да са съставили протокол да бъдеш докаран в бърза помощ и от там нататък се процедира както се полага.“, „Ами момчето ми предложи как се чувствам. Аз първия момент не можах въобще да се осъзная и той ми предложи да ме закара вкъщи.“ и викам „Сега какво ще правим? Ти имаш ли данните му?“, „Да.“ момчето е оставил данните.

Значи, в момента, когато той тръгна, то се чува един скърцащ звук, нали, звукът когато костите трият една в друга.

Дойде момчето, той му звънна, момчето дойде и аз му прочетох лекцията. Той качи го и го закара в бърза помощ в Света Анна. Там вече на регистратура като приемаха повикаха полиция и така нататък, а ние сме били вкарани. Синът ми предложиха му първо огледаха го, рентген направиха, защото той беше ударен отляво, паднал надясно. Казаха, че няма има само натъртване от едната и от другата страна. Ръката охлузена беше обаче тези кости фаланги на пръстите бяха счупени, два напълно счупени, едното пукнато. Предложиха му варианти такива гипсирани и това е макар, че никаква гаранция, че нормално ще зараснат и като резултат естествено трудности ще при ходене.

Вторият вариант слагат му иглички и това е. „Можете да се приберете вкъщи.“ казаха „Утре да дойдете.“. Синът ми каза „Не, много боли.“. Те го вкараха и още вечерта явно направиха му всички изследвания и на следващия ден го оперираха. Сложиха му игли, гипсирали му там 3-4 дена и аз го прибрах.

Значи, болки бяха силни знам. Той ми се обади и каза „Аз не можах нощем да спя.“.

Добре, че някой от там нали всички са с травми и имали някакви силни болкоуспокояващи.

Аз после му докарах Диклофенак и Кетонал и така. Туй беше.

Значи, наранявания това са натъртвания от двете страни от лявата страна долната част на тялото, ръката тук /Свидетелят посочва лакътя на лявата ръка/, защото явно с тая ръка е съборил огледалото, на дясната ръка същата работа и там не стъпалото, а вече самият крак долу. Това са натъртвания, това са синини такива работи.

Не можеше да се обслужва сам като го изписаха от болницата. Добре, че съм намерила, платила съм за тези патерици под наем, само с патерици. Значи, за да отиде първо време въобще докато свикне с патерици помагах му да се надигне, да стигне до тоалетната, пак обратно. Това е всичко трябва да има време, за да се приспособи човек да се движи с тези патерици. За къпане въобще да не говорим, къпането голям проблем беше с къпането. Два месеца сме били на патерици. След два месеца ние пак с патерици, но вече сме по-сигурни след като ни свалиха гипса, но с гипса трудно беше сядане, ставане, защото леглото му е ниско и дори с патерици не ставаше така лесно.

Първо време помагахме да стане и да седне. Значи, прегледите там на колко дена на 2 или 3 пъти сме ходили на прегледи и това беше също проблемно, там имаше асансьор, няма проблеми, но иначе да се движи то е зимно време. Това е.

Освен болкоуспокояващи, които бяха като дежурни при него, друго имаше болки продължително време имаше болки, аз просто забелязвах, че те изчезват. Той не ми се обаждаше, той се отнася към хора, които са търпеливи, които са усложливи. Ако беше моя малкият син, той щеше да набие, независимо, че кракът му е бил счупен, щеше да се сбие с този, който го е съборил, а този милостиво се е съгласил да го закарат вкъщи. Просто той е търпелив.

Лошо спал, това също беше забелязано. По някой път виждам, че и през нощта седи там „Какво правиш?“, „Еми, не мога да заспя.“. По принцип, така се позатвори той дори на своите приятели не се е обадил, че е бил блъснат и само преди Н. година вече като му свалиха не отговаряше на повиквания, те дори не знаеха. Затвори се в себе си. Психически малко така. Имаше неспокойни вечери. Аз му заварявах специално чайове тези въз основа на мента, глог, валерианка, валерианка много рядко обаче чайове, той чайове обича да пие.

Чайове валерианка и мента бяха редовни както се казва.

То вече се почна да се успокоява, но имахме проблем със свалянето на гипса. Гипса 3 му свалили обаче той пак не може да стъпва заради тези игли. Дойде 22-ри декември, а 24-ти декември празници, а трябваше да сваля само този който е правил операция, а този човек той по принцип е от Молдова, етнически е българин, и той първо, че беше много, той е насрочил една дата след 24-ти обаче каза, че толкова били заети всички в травматология, че нямало как да ги вреди и случките бяха по-сериозни отколкото да свалят му и каза, че само може след 18-ти януари, аз дори помня тази дата, на 18-ти януари ще се прибере, ще бъде извън България и до 18-ти януари той щеше да скача пак на патерици, защото той единствено на пета може би би могъл да стъпва. Той няма да може с тези игли да стъпва и вторият вариант е бил вече, това беше по здравна каса всичко щеше да бъде, така се наложи да се обърнем пак към него, той се казва Т., значи, той поискал 200 евро, клиника до бизнес сграда, забравих как се казва клиниката, той свалил тези игли и вече като свалил тогава пак започнаха се болки, пак мазане това и онова и може би след седмица към Н. година той вече стъпваше. Стъпваше обаче си личеше, че левия му крак самият мускул крака му се е смалил, защото нямаше толкова време натоварване. Купих му специално един тренажор специално за крака да може да го тренира, да го разпъва.

По принцип, много хамалогия, много нервиране дори свалянето пак е нервиране.

Отидохме, отказаха ни и оставаше само този вариант да се занимаваме с плащането да му изкараме иначе той да продължи пак крака му да не е задействан в движение не е нормално.

На въпроси на съда:

СВИДЕТЕЛЯТ: П. Н. година му свалиха гипса в частната клиника.

На въпроси на адв. А.: