Решение № 1585 от 14.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1585 гр. Пловдив, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300502341 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. Н. Х. против решение № 72/01.06.2023г. по гр.д.№ 15/2023г. на Районен съд- гр.*****, в частта, с която предявеният от жалбоподателката иск по чл.45 от ЗЗД против З. Т. Т. е отхвърлен за разликата над уважения размер от 4000 лева до 7000 лева. Твърди се, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като същото не е съобразено с тежестта на претърпяната от жалбоподателката травма, характеризираща се като средна телесна повреда. Сочи се това, че травмата е причинила трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник на жалбоподателката за период от повече от 30 дни. Необходими били общо около 45 дни за възстановяването й до степен на годност за физически труд.

Твърди се, че решението в обжалваната му част не е съобразено с трайната съдебна практика относно принципа на справедливостта при определяне размера на обезщетението. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на иска до размер от 7000 лева.

От въззиваемия З. Т. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Акцентира се на това, че травмата се изразява в счупване на основата на фалангата на втория пръст на дясната ръка, като след изтичане на 14-дневния отпуск на жалбоподателката същата е продължила да изпълнява трудовите си задължения, а след проведени физиотерапевтични процедури е настъпило пълно възстановяване на счупения пръст. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната му част.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 15/2023г. на Районен съд- гр.***** е образувано по искова молба от М. Н. Х. против З. Т. Т., с която е предявен иск по чл.45 от ЗЗД за заплащане на 1 сумата от 10000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие причинено й на 21.12.2021г. фрагментарно счупване на основата на близкостоящата фаланга на втори пръст на дясната ръка, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че на 21.12.2021г. М. Х. и сина й М. З.в Т. били в с. *****, общ. *****.

Синът й я помолил да го закара до помпената станция на селото, където негови приятели се били събрали да празнуват рожден ден. Отишли там към 23,30 часа. Забелязала, че пред сградата се намирал ответникът- въззиваем в настоящето производство, във видимо нетрезво състояние. Той пресрещнал сина им М. Т. и не му позволил да влезе при приятелите си.

Последвало спречкване между тях, като ответникът започнал да посяга на сина им. Като видяла това, ищцата се притекла на помощ, за да защити сина си. В този момент агресията на ответника се насочила изцяло към нея. Той започнал да я обижда, наричайки я „*****“ и „*****”, да я скубе, ударил я по лицето. При нов опит да я удари по лицето, тя вдигнала дясната си ръка, за да се предпази, и получила удар в ръката, вследствие на който й било причинено счупване на близкостоящата фаланга на втори десен пръст. След това синът й издърпал ответника настрани, а тя се качила в автомобила си, прибрала се в къщата си и се обадила на тел. 112. На следващия ден подала сигнал за случилото се в РУ- гр.*****, като била образувана преписка № УРИ 325- 0005646/22.12.2021г.. След това посетила Спешното отделение в УМБАЛ „Св. Георги“- гр. ****, където й била поставена диагноза „*****“. На 23.12.2021г. посетила и съдебен лекар, който установил причиненото й увреждане– счупване на близкостоящата фаланга на втори десен пръст. Съгласно издаденото СМУ, й било причинено трайно затруднение на движението на горния десен крайник. За извършения акт на домашно насилие било образувано гр. д. № 20526/2021 г. по описа на ПдРС, с решението по което молбата за защита била уважена. Претърпяната травма станала причина за затруднение на движението на ръката на М. Х. за срок от повече от 30 дни.

Първоначално на ръката й била поставена ортеза, която носила около месец по препоръка на лекуващия лекар. След това дясната й ръка в областта на китката и дланта била подута и болезнена и не могла да извършва най- елементарни дейности като писане и почистване на дома си. Поддържа, че през м. февруари 2022г. болките не били вече толкова силни и успяла да проведе рехабилитация в гр.*****, където била в командировка по това време. Посочено е, че претърпените травматични увреждания и силният емоционален стрес й причинили изключителни неудобства в ежедневието и на работата й. Принудила се да търси помощ от приятелки за домашните си задължения, тъй като отглеждала сама двете си деца. На работа се чувствала непълноценна и изпитвала дискомфорт при изпълнение на преките си задължения. Твърди, че по време на инцидента, а и след него изпитала силен стрес.

Възприела действията на ответника като непосредствено застрашаващи живота й и избягвала всякакви контакти с него.

С подадения от З. Т. отговор на исковата молба е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че действително на процесната дата и на посоченото място възникнал конфликт между него и сина му М. Т., при който М. Х., с цел да защити сина си, направила опит с дясната си ръка да отблъсне тази на Т.. Вследствие на съприкосновението между ръцете на двамата, на ищцата била причинена контузия в областта на дясната ръка. Счита, че с това си действие тя била допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Твърди се също така, че възстановителният период на ищцата преминал без усложнения и бил продължил в рамките на обичайния за травми от подобен род- около 20- 25 дни.

Безспорен между страните е факта, че на 21.12.2021г.в резултат от нанесен й от въззиваемия удар по дясната ръка жалбоподателяката е претърпяла счупване на близкостоящата фаланга на показалеца. В издаденото й съдебномедицинско удостоверение е записано, че в резултат от травмата й е причинено „трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник, за период от повече от 30 дни“. По преценка на настоящия състав на ПОС категорично не е налице съпричиняване от страна на жалбоподателката, тъй като, както й да е вдигнала дясната си ръка тя е имала за цел само да се защити, а ударът, в резултат от който е настъпило счупването, е нанесен от въззиваемия, при което този удар е 2 пряка и единствена причина за счупването. Не може да става дума и за случайно събитиеслучайно засрещане на ръката на въззиваемия в показалеца на дясната ръка на жалбоподателката, като в тази връзка следва да се има предвид и това, че съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината му- независимо от нейната форма, се предполага.

Относно претърпените от жалбоподателката М. Х. болки и страдания по причина на счупването на близкостоящата фаланга на показалеца на дясната й ръка са разпитани свидетелите Г. Б. / без родство/ и Т. Х. / майка на жалбоподателката/, приети са медицински документи и заключение по СМЕ, изготвено от вещо лице д- р Е. Б.. Свидетелката Г. Б. сочи, че се е видяла с жалбоподателката на следващия ден след инцидента. За този инцидент тя научила от нея. Случайно жалбоподателката се засякла с бившия си приятел и баща на сина им М., З. Т.. Т. посягал да я удря, тя се предпазила с дясната ръка и била ударена по нея. Свидетелката видяла, че дясната ръка на М. Х. в областта на средния пръст и показалеца е подута. След това на ръката й била поставена шина, която била закрепена за показалеца и още един пръст. Шината стигала до китката на ръката. Шината била свалена след един месеца. През това време жалбоподателката изпитвала големи затруднения в домакинството, в грижите за децата си и във всички ежедневни дейности. За всичко й помагала майка й, както и свидетелката. Жалбоподателката не можела да шофира с шината и гипса на пръстите си. Била й проведена физиотерапия в Р.Гърция, където тя пътувала по работа.

Свидетелката Т. Х. сочи, че вечерта на 21.12.2021г., преди да заспи, дъщеря й още не се била прибрала. Когато се събудили на другата сутрин М. разказала, че късно предната вечер закарала сина си М. на събиране в с.*****, край река Марица, където бил и бившият й съжител З. Т.. Той започнал да я скубе и удря, поради което тя вдигнала дясната си ръка, за да се предпази, а Т. я ударил с юмрук по тази ръка. Дясната ръка на жалбоподателката била подута и не можела да си движи пръстите. След това отишли на лекар в гр.*****, който им обяснил, че има счупени костици между пръстите. След това отишли в гр.****, където гипсирали ръката на М. Х.. Двата пръста- показалец и среден, както и китката били обездвижени. Гипсът бил свален след около 40 дни. През това време жалбоподателката не можела да се грижи за себе си и за децата си. Не можела да шофира, навсякъде където се наложело я карал баща й. След свалянето на гипса, изпитвала болка. И към датата на разпита на свидетелката дъщеря й понякога, при студено време пак изпитвала болка в пръстите. Работела в българска фирма като ****, но местоработата й била в Г.

От заключението по СМЕ се установява, че след инцидента на 21.12.2021г. и настъпилото в резултат от същия счупване на основата на близкостоящата фаланга на втори пръст на дясната ръка на М. Х., й е била поставена гипсова шина за срок от 25 дни. След сваляне на шината, основната функция на ръката- хващането, не била възстановена, като за това били необходими около 45 дни. От предоставени от ТП на НОИ- гр.**** болнични листове се установява, че непосредствено след въпросния инцидент жалбоподателката е била в отпуск поради претърпяна нетрудова злополука- контузия на други части на китката и дланта, през периода от 22.12.2021г. до 04.01.2022г.. Представена е фактура от 25.02.2022г. за заплатени от жалбоподателката проведени й физиотерапевтични процедури в гр.*****. От фактурата не става ясно на кои дати са проведени седемте процедури.

От гореизложеното става ясно, че 25 дни след инцидента на 21.12.2021г. показалецът и средният пръст на дясната ръка на жалбоподателката са били обездвижени, а след това още поне три седмици тя не е могла да си служи пълноценно с тази ръка за хващане на различни предмети. През това време тя е търпяла болка с различен интензитет- значително по- голям в началото, когато дланта й е била подута, но основен това е изпитвала и значителни неудобства по причина на това, че не е могла да се обслужва сама и да пътува, шофирайки личния си автомобил. Установява се, че работата й е налагала чести пътувания, включително и до Р.Г., откъдето е следвало да доставя плодове и зеленчуци. При определяне размера на обезщетението следва да се изходи не само от тежестта на травмата, характеризираща се като средна телесна повреда, но и от обстоятелствата при които е причинена същата. Пръстът на жалбоподателката е счупен при опита й да се защити от едно 3 брутално, непредизвикано и унизително нападение. Чувството на страх и обида се добавят към притесненията й от това, че след инцидента през един сравнително продължителен период от време не е могла да изпълнява пълноценно ежедневните си задължения, да се грижи за децата си и за самата себе си. Ето защо по преценка на настоящия състав на ПОС справедливият размер на обезщетение е не по- малко от 5500 лева, поради което обжалваното решение ще следва да бъде отменено за разликата между тази сума и присъдените 4000 лева.

Съобразно с решението по настоящето дело направените от страните съдебни разноски във въззивното производство ще следва да останат в тяхна тежест.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 72/01.06.2023г. по гр.д.№ 15/2023г. на Районен съд- гр.*****, в частта, с която предявеният от жалбоподателката М. Н. Х. иск по чл.45 от ЗЗД против З. Т.

Разпечатката съдържа 27 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e48e54e8-91ae-4727-933f-4d558f238694