Определение № 391 от 28.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 295/2026
- Вид
- Определение № 391
- Подписан
- 28.07.2026
- В сила
- 28.07.2026
- Състав
- Росица Богданова Савова, Петър Лазаров Мичев, Татяна Христова Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а, ал. 5, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 391 гр. Кюстендил, 28.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Татяна Хр. Костадинова
Петър Л. Мичев като разгледа докладваното от Петър Л. Мичев Въззивно частно гражданско дело № 20261500500295 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. М. и по частна жалба на Н. М. срещу Заповед № 1566/24.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1789/2026 г. по описа на ДРС, в частта за разноските.
С частните жалби се иска отмяна на заповедта в частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение, присъдени в полза на заявителя в размер на 40,90 €, тъй като считат, че не са дали повод за предявяване на вземането.
Преписи от частните жалби са изпратени на насрещната страна, която не подава отговор.
При извършена служебна проверка за допустимост на частните жалби съдът намира, че същите са преждевременно изпратени на въззивната инстанция за произнасяне.
Производството пред ДРС е образувано по депозирано от заявителя „АБВ България“ ЕООД, ЕИК 200594067 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
С Разпореждане № 1300/24.04.2026 г. заповедният съд е оставил без движение производството и е дал указания на заявителя да отстрани констатираната в заявлението нередовност като представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 10,86 €. От служебна справка в ЕИСС се установява, че посочената сума е заплатена от заявителя в срок.
Въз основа на заявлението е издадена атакуваната заповед, с която е разпоредено длъжниците Н. и Т. М.и да заплатят на кредитора солидарно 1 следните суми: 275,48 € главница, представляваща просрочени задължения към кредитора по договор за поддръжка на жилищна сграда в режим на ЕС за предоставяне на услуги свързани с цялостната поддръжка на ЕС – такса УЕС, фонд „РиО“, такса асансьор, такса ел. енергия стълбище и асансьор вр. с конкретната ЕС за периода от 27.04.2022 г. до 21.04.2026 г., ведно със законната лихва за период от 21.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 10,86 € - държавна такса, както и направените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 40,90 €.
Заповедта е връчена на длъжниците на 03.06.2026 г.
Макар и да са попълнили образец на възражение по чл. 414 ГПК, то с оглед съдържанието на изявленията им и представените доказателства, съдът приема, че длъжниците са отправили възражения при изпълнение в срока за доброволно изпълнение.
В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК са постъпили възражение вх. № 8790/10.06.2026 г. от Н. М. и възражение вх. № 8791/10.06.2026 г. от Т. М., с които възразяват срещу заповедта за изпълнение с твърдения, че са изпълнили изцяло задължението си, предмет на заповедното производство. Представят към тях разписка от 05.05.2026 г., от която се установява, че с оглед месечната справка за м. май 2026 г. за дължими задължения за техния апартамент в размер на 281,89 € са заплатили по EasyPay общо дължима сума именно в размер на 281,89 €. По тази причина сочат, че не са дали повод за предявяване на вземането и не дължат разноски.
От служебна справка в ЕИСС не се установява заповедния съд да е изпълнил задължението си по чл. 414а, ал. 4 ГПК да изпрати тези възражения, заедно с приложенията към тях на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като посочи и последиците от неподаването на становище. По тази причина липсва и произнасяне на съда по чл. 414а, ал. 5 ГПК.
След като заповедният съд не е изпратил възраженията на длъжниците на заявителя съобразно чл. 414а, ал. 4 ГПК, респ. не ги е разгледал по същество, като провери твърденията на страните и направи преценка на база ангажираните доказателства, няма как въззивният съд за първи път да се произнася по присъдените със заповедта разноски. Именно при това произнасяне ДРС ще вземе отношение и по разноските, които са обусловени от съществуването на вземането и от това дали длъжниците са станали причина за предявяване на вземането съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК и чл. 414а, ал.
3 ГПК. Затова и длъжниците следва да се защитят срещу неоснователно възлагане в тяхна тежест на сторените от заявителя разноски именно с възраженията им по чл. 414а, ал. 1 ГПК, каквито оплаквания те са навели в тях, но са останали без отговор от страна на заповедния съд. При наличието на този ред за защита по разноските е недопустимо обжалването на заповедта в тази част по реда на чл. 413 ГПК. Едва след евентуално произнасяне по чл.
414а, ал. 5, изр. второ от ГПК би била допустима частна жалба срещу това 2 произнасяне на заповедния съд.
Подадените частни жалби са преждевременно администрирани и изпратени на въззивния съд, поради което производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и делото върнато на заповедния съд за изпращане на препис от възраженията на длъжниците по чл. 414а, ал. 1 ГПК, ведно с приложенията на заявителя. След изтичането на срока по чл. 414а, ал. 4 ГПК заповедния съд следва да се произнесе съобразно предвиденото в чл. 414а, ал.
5 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 295/2026 г. по описа на КнОС, III с-в.
ВРЪЩА делото на ДРС за изпращане на препис от възраженията на длъжниците по чл. 414а, ал. 1 ГПК, ведно с приложенията на заявителя. След изтичането на срока по чл. 414а, ал. 4 ГПК заповедния съд следва да се произнесе съобразно предвиденото в чл. 414а, ал. 5 ГПК. Едва след евентуално произнасяне по чл. 414а, ал. 5, изр. второ от ГПК би била допустима частна жалба срещу това произнасяне на заповедния съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3