Решение № 140 от 17.07.2025, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Троян, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20244340100302 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда.

В исковата молба, процесуалният представител на ищеца по делото развива съображения, че между страните бил сключен на *** г. трудов договор № ***г., като длъжността, която е заемал ищеца е „***". Сочи, че съгласно подписаният договор, същия бил срочен, със срок за изпитване от 6 /шест/ месеца, считано до датата на сключването му, като изпитателния срок бил в полза и на двете страни. След изтичане на срок на изпитване, сключения трудов договор се превърнал в договор за неопределено време при условията на чл. 69 от Кодекса на труда.

Излага, че на 29.11 2022г. около 22:00 часа, ищецът започнал работа на работното си място в производствен цех „*" намиращ се в ***, като работната му смяна трябвало да приключи около 05.00 часа, но машината, на която работил загряла и около 02:00ч. на *** година, работата следвало да се прекъсне временно. Твърди, че по разпореждане на прекия му началник му било възложено да отиде в друга част на работното помещение, където да започне мелене на отпадъчен материал. Около 04:30часа, ищеца изпълнил възложената му работа и началника на смяната го пренасочил към друга машина - ножова мелница за преработка на отпадъчен материал, на която ищецът започнал работа, но около десет минути по-късно, машината 1 започнала да издава нетипичен звук и той натиснал аварийния стоп-бутон за да я спре, след което развил болта и отворил капака за да премахне пластмасовите стърготини, които трябвало да бъдат отстранени, за да може барабанът с ножовете да се върти и машината да заработи отново /каквато била практиката в такива случаи/. Опитал да избута ножовете в горната част на отвора за да освободят барабана от стърготините, но валът на машината се завъртял /въпреки, че машината била изключена/ и ножовете преминали през пръстите на лявата му ръка. Вследствие на това били отрязани втори, трети и четвърти пръст на нивото на дланта и пети пръст на нивото на първата междуфалангеална става на лявата ръка.

Излага се, че след настъпване на инцидента, същият е откаран и приет в МБАЛ „Проф. Д-р Параскев С." АД - гр. Ловеч в изключително тежко състояние и със значителна загуба на кръв, където били констатирани следните увреждания - ампутация на втори, трети, четвърти и пети пръст на ниво проксимална фаланга с разкъсно-контузни рани, проксимално и артротомия на проксимална интерфалангеарна стана на пети пръст. Сочи, че при извършена оперативна интервенция е открита артротомия на дисталанта интерфалангеална стана на пети пръст, след което е зашита капсулата, оформени са ампутационните чукани на втори, трети и четвърти пръст.

Престоят му в болницата бил до 07.12.22година, след което е изписан за домашно лечение.

Излага, че в следствие на получените увреждания, изпитвал силни болки по време на инцидента и дълъг период след това. По време на възстановителния период, изпитвал множество неудобства и се чувствал непълноценен, тъй като бил изцяло зависим от грижите на близките си, включително за поддръжката на личната си хигиена и физиологическите си нужди. В този период не можел да използва изобщо лявата си ръка, бил лишен не само от възможността да извършва някои елементарни човешки дейности без чужда помощ, но и коренно променил обичайния си начин на живот, тъй като постоянно се съобразявал с естеството на уврежданията.

Твърди, че освен чисто физическите болки и страдания, претърпяната злополука повлияла изключително негативно и на психиката му, тъй като осъзнавал, че вследствие на загубата на четири пръста на лявата си ръка той остава инвалид за цял живот и никога няма да бъде пълноценен човек, а от друга страна - лявата му ръка била по-силната и водеща, тъй като бил левичар и тепърва трябвало да се учи да борави изцяло с дясната си ръка.

Сочи, че загубил изцяло хватателната си способност с лявата ръка, което му създава проблеми и неудобства, както в ежедневните дейности от битов характер, така и в професионалния живот. Към датата на инцидента е бил на 40 годишна възраст, т.е. в разцвета на силите и полученото увреждане променило изцяло живота му. Твърди, че настъпилата злополука е довела до депресия, самосъжаление, чувство на непълноценност, комплекси и затвореност, притеснения и срам от начина по който изглежда лявата му ръка и начина, по който го приемат другите, близките и приятелите му, като чисто 2 психологически, ищеца не бил в състояние да преживее случилото се и всеки път, когато погледнел ръката си, преживява инцидента отново и отново.

Моли да бъде постановено решение, с което ответника „***" ООД, ЕИК ***бъде осъден да заплати сумата 47 500 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от ***г. /денят, в който е настъпил инцидента/ до окончателното й изплащане. Претендира заплащане на разноски за настоящото производство. Ангажира доказателства, прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Не се оспорват обстоятелствата, че ищецът и ответното дружество са били страни по трудово правоотношение и на процесната дата ищеца е работил нощна смяна в цех на ответното дружество, находящ се в село ***.

Процесуалният представител на ответното дружество оспорва изцяло предявените по делото искове, както по основание, така и по размер.

Твърди се, че „***" ООД е имало сключена задължителна едногодишна застраховка „Трудова злополука" с ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК № ***, обективирана в полица №***/18.01.2022г. по описа на гореописаната застрахователна компания, като персоналният и обхват обхваща всички работещи в дружеството лица, включително и пострадалия работник.

Излага се, че на 20.02.2023г. е сключено тристранно споразумение между „***" ООД, застрахователя и пострадалия, като страните се споразумели „ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД да заплати на пострадалия Р. Е.

Б. обезщетяване на злополуката в пълен размер на 12 500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева, която сума впоследствие му е изплатена изцяло от застрахователя. Сочи се, че споразумението е сключено почти З/месеца/ след претърпяване на злополуката, одобрено и подписано от потърпевшият работник, който бил удовлетворен от договорените условия, като видно от текста на споразумението, всички отношения във връзка със злополуката на *** г. с пострадал Р. Е. Б. се считат от страните за напълно и окончателно уредени, като същите няма да имат никакви финансови претенции една спрямо друга.

Твърди се, че пострадалият е приел, подписвайки доброволно споразумението, че това е целият размер на дължимото му обезщетение за злополуката и той е обезщетен напълно и изцяло. Отделно работодателят е изплатил още 1500 лева на работника, срещу РКО от 02.12.2022г., поради което моли исковата претенция като неоснователна да бъде отхвърлена изцяло.

При условия на евентуалност, ако съдът приеме иска за основателен, не оспорва, че действително е имало трудова злополука и тя се е случила по подобен на описания в исковата молба начин, като се правят следните уточнения: Пострадалият е работил на мелница за пластмаса, където са се нарязвали на ситно, с цел повторна употреба пластмасовите производствени отпадъци, но се твърди, че ищецът е допуснал грубо „отклонение от 3 нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения - не е натиснат стоп-бутон при почистване на мелницата".

Сочи, че на лицето са провеждани няколко инструктажа: -на 20.03.2022година-начален, по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана; -на 20.04.2022г. на работното му място, -на 04.08.2022г. периодичен.

Твърди се, че „Азбучно правило на инженер-конструкторите за осигуряване безопасността при работа машина е при проектирането на коя да е машина да се осигури наличието на т.нар. „авариен стоп бутон"“, който по стандарт винаги е с червен цвят, кръгла форма и е открояващо се издаден над околната повърхност. Излага се, че всяка машина, според сложността, разМ.те си и потенциално опасните за работа зони, има поне един такъв бутон, възможно е обаче те да са и три, четири, дори пет, като характерното за този авариен стоп бутон е обстоятелството, че веднъж натиснат, той блокира моментално работата на съответния агрегат, а повторното му обикновено натискане обаче не води до възможен пуск на машината. Сочи също, че е необходимо той не само да бъде натиснат надолу, но и в същия момент да бъде завъртян поне половин оборот в посока на часовниковата стрелка, като едва след това физическо действие съответната машина може да бъде задействана чрез последващо натискане на стандартния пусков бутон, който е винаги е физически отделен от стоп бутона. Излага, че в настоящия случай пострадалият работник не е обезопасил машината, преди да отвори намиращият се в долната й част предпазен капак, който в затворено положение прави невъзможен достъпа на човек до режещите плоскости, не е натиснал аварийния бутон за спиране на работа / "гъбата"/, преди да се наведе и да бръкне с лявата си при ножовете на машината. Твърди, че при самото си навеждане, вероятно за да облекчи натоварването на кръста от собственото му тегло, той се подпира с дясната си ръка на пулта, където с намира пусковия бутон, като с това си действие сам пуска машината да работи. Оспорва се твърдението, че „валът на машината се завъртял", като невярно и конструктивно невъзможно, тъй като завъртането на вала е възможно, само ако върху него действат силите на задвижващия електродвигател, което е възможно при нейно пускане.

Сочи, че с поведението си ищецът грубо не се е съобразил с елементарните правила за безопасно боравене с машината. Той небрежно се е опитал да я почисти, без да се увери, че същата е спряна и без да съобрази, че не трябва да я пуска в работен режим, докато се опитва да я почисти от събрана пластмаса.

Счита, че пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност, която не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и найнебрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия.

4

Твърди, че когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност /липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност/, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен.

Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението.

Следователно, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вината, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. В този смисъл, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й.

Твърди се, че това е констатирано безпротиворечиво от тричленна нарочна комисия, като е обективирано в Протокол от 01.12.2022г. за резултатите от извършеното разследване на станала на ***г. трудова злополука. В случая, пострадалият, без това да се изисква от него, се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки себе си в резултат на собственото си невнимателно поведение.

Моли, ако съдът приеме иска за основателен, претендираното обезщетение да бъде намалено с оглед наличието на проявена от страна на ищеца груба небрежност, със сумата от 12 500 лева, изплатени му от застрахователя, както и със сумата от 1500 лева, платени му от работодателя и като се приспадне съпричиняване.