Решение № 1338 от 11.07.2024, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 1338

Ловеч, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - II състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

При секретар АНТОАНЕТА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ХРИСТОВ административно дело № 20237130700462 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП.

Производството е образувано по жалба с вх.№ 3634/20.12.2023 г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, подадена от К. К. Я., [ЕГН], с адрес в гр.Луковит, област Ловеч, [улица], чрез адв. Р. М. от АК гр.Ловеч, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0297-000145 от 28.11.2023 г., издадена от В. Н. Б. – мл.автоконтрольор в РУ Луковит при ОДМВР Ловеч. С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка на жалбоподателя по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на К. К. Я., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно : за 180 дни.

С подадената жалба се иска отмяна на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0297-000145 от 28.11.2023 г., като незаконосъобразна. Изложени са доводи в тази насока, като жалбоподателят е акцентирал на обстоятелството, че не е употребявал наркотични вещества и че е дал кръвна проба в ЦСМП Луковит, но резултатите от пробата се бавят най-малко шест месеца. Изтъква, че е посетил и СМДЛ „Рамус“ ЕООД в гр.Плевен, където е направил също изследване,от което се установило, че наркотични вещества не се съдържат в урината му.

В съдебното заседание жалбоподателят К. К. Я., редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. М.. В предходно съдебно заседание е представил писмено становище, в което поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорената ЗППАМ. В становището са изтъкнати доводи и развити подробни съображения обосноваващи тезата на жалбоподателя за отмяна на ЗППАМ.

Ответникът по жалбата - мл.автоконтрольор в РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не е изразено становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда е наведено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че жалбата бъде уважена.

По делото са събрани писмени доказателства, представено е и заверено копие от административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл.146 от АПК и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 28.11.2023 г., около 19:25 часа, в гр.Луковит, на [улица], с посока на движение гр.Червен бряг, е бил спрян и извършена проверка на К. К. Я. от служители на ОДМВР гр. Ловеч, РУ Луковит. Янчев управлявал лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ [рег. номер], собственост на К. С. П. от гр.София. На жалбоподателя е бил съставен АУАН серия GA № 1047151 от 28.11.2023 г., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.2-ро от ЗДвП за това, че е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества, като е отразено в акта, че на същата дата, час и място е управлявал лекия автомобил „Опел Астра“ с рег.№ [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство „Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARJM-0035, като проба № 00138, извършена в 20:55 часа на 28.11.2023 г. е отчела положителен резултат за Амфетамини. В акта е отразено, че в 21710 часа е бил издаден талон за медицинско изследване с № 105073.

На същият ден – 28.11.2023 г. е била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0297-000145 от 28.11.2023 г. от В. Н. Б. – мл.автоконтрольор в РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, с която на К. К. Я. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на К. К. Я., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно : за 180 дни, като е иззето СУМПС № *********. ЗППАМ № 23-0297-000145 от 28.11.2023 г. е била връчена на К. К. Я. на 28.11.2023 година.

Не се спори по делото, че с издадения му талон за медицинско изследване с № 105073 К. К. Я. се е явил в МБАЛ Луковит, където е дал годна кръвна проба за лабораторно изследване – обстоятелство твърдяно в жалбата и което се потвърждава от информацията съдържаща се в докладната записка, съставена от издателя на оспорената заповед В. Б. /л.8/ и от писмо с рег.№ 297р-24415 от 29.11.2023 г. /л.12/, с което пробата е била изпратена за лабораторно изследване в Медицински институт към МВР София.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи :

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, подадена е в законоустановения срок, пред местно и родово компетентният да я разгледа административен съд и от формална страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Тъй като принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт, то в случая е оспорен такъв по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения :

В съответствие с изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебният и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, както и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки /ПАМ/ се уреждат в съответния закон. Производството по прилагане на ПАМ е производство по издаване на индивидуален административен акт, като специалните правила, регламентирани в ЗДвП намират приоритетно приложение спрямо общите по АПК. Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи - чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.„а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 295з-31/07.01.2022 г. /л.15-16/, ВПД Директорът на ОДМВР Ловеч, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, в т.1.12. е оправомощил младши инспекторите на длъжност „младши автоконтрольор“ в Районните управления при ОДМВР Ловеч да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП за нарушения по ЗДвП на територията, обслужвана от ОДМВР Ловеч. Ето защо, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата. Видно от Удостоверение рег.№ 295р-7369/03.05.2023 г. /л.17/, младши инспектор В. Н. Б. е бил назначен на длъжност „младши автоконтрольор I степен“ в РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, считано от 15.04.2015 г. и към момента на издаване на оспорената ЗППАМ също е заемал тази длъжност. С оглед на това, не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.

На следващо място, не се констатира и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като следва да се посочи, че само съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят като последица до унищожаемост на административния акт, а в настоящия случай съдът не констатира такива.

Съдът намира, че обжалваната заповед отговаря на всички изисквания за форма по чл.59, ал.2 от АПК, поради което не е налице и отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. Обжалваната заповед има всички белези на индивидуален административен акт. Ясно са посочени органът, който го издава и адресатът на акта, както и фактическите и правните основания за издаването му. Съдът счита, че обжалваната заповед е мотивирана в достатъчна степен, за да може да се установи волята на органа.

Разгледана по същество съдът установи, че оспорената ЗПАМ е издадена при неправилно приложение и в противоречие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква „б“, пр. 2-ро от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи. Тази принудителна административна мярка се прилага на водач, който управлява МПС след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, установено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест; който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест; или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

В конкретният случай от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, а и страните не спорят, че на 28.11.2023 г., около 19:25 часа, в гр.Луковит, по [улица], с посока на движение към гр.Червен бряг, К. К. Я. е управлявал лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ [рег. номер], като при извършената му проверка с техническо средство „Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARJM-0035, взетата в 20:55 часа проба № 00138 е отчела положителен резултат за Амфетамини. Установи се също така, че на същата дата и в посоченото в талон за медицинско изследване № 105073, К. К. Я. се е явил в МБАЛ Луковит и е дал кръвна проба за лабораторно изследване. Към представената от административния орган преписка по издаването на оспорената ЗПАМ не са приложени доказателства за това в колко часа жалбоподателят Янчев се е явил в МБАЛ Луковит и е дал кръвната проба, за да може да се прецени дали той се е явил в указания му срок в МБАЛ Луковит, но с оглед разпределението на доказателствената тежест в настоящето производство съдът приема, че Янчев се е явил за вземане на кръв и урина за химичен анализ в предвидения в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. срок. Към момента на издаване на оспорената ЗПАМ, както и до момента на приключване на съдебното дирене по настоящето дело не е налице резултат от извършено химико-токсикологично лабораторно изследване. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0297-000145 от 28.11.2023 г., издадена от В. Н. Б. – мл.автоконтрольор в РУ Луковит при ОДМВР Ловеч е издадена въз основа на показанията на техническото средство „Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARJM-0035, като взетата в 20:55 часа проба № 00138 е отчела положителен резултат за Амфетамини.

Съгласно разпоредбата на чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест - т. 1; лицето не приема показанията на техническото средство или теста - т. 2; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест - т.3.