Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1043 от 05.08.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 416/2024
Вид
Решение № 1043
Подписан
05.08.2024
В сила
29.08.2024
Състав
Валентин Пушевски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. Варна, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110200416 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Кохинор Инженеринг“ ЕООД, с ЕИК:

148121386, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Иван Драсов“ № 8, офис № 2 срещу Наказателно постановление № 03 – 2301113 от 29.12.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за това, че на 23.11.2023 г. в гр. Варна, в строителен обект – жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Теодосий Търновски“ № 7 – 9 , дружеството „Кохинор Инженеринг“ ЕООД, в качеството на работодател, е допуснало до работа лицето М. Ж. М., с ЕГН: **********, да престира труд в полза на „Кохинор Инженеринг“ ЕООД с определено работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева, с определено работно място: строителен обект – жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Теодосий Търновски“ № 7 – 9, изпълнявайки трудови функции на общ работник, установен при извършена проверка по работни места да извършва почистване от строителни материали на строителния обект, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните – 1 нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.

Дружеството „Кохинор Инженеринг“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място оспорва приетата в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка, конкретно оспорва фактическата констатация, че св. М. Ж. М. е упражнявал трудова дейност на територията на строителния обект. Също така подчертава, че при съставяне на АУАН и наказателното постановление са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 10 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото не са описани съставомерни белези на нарушението, което според въззивното дружество пряко засяга правото му на защита. Също така акцентира, че предоставената на работника/ служителя декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, не представлява годно доказателствено средство, тъй като представлява предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Обръща внимание на съда, че отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, които обаче предвиждат два съвсем различни фактически състава на нарушения, като не става ясно, за което конкретно нарушение бива наказвано въззивното дружество. На последно място посочва, че липсват каквито и да е мотиви от страна на административно – наказващия орган защо е индивидуализирал административното наказание в размер по – висок от минималния праг, предвиден в закона. Поради гореизложените съображения, въззивното дружество „Кохинор Инженеринг“ ЕООД моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли за редуциране на административното наказание до законоустановения минимум, предвиден в Кодекса на труда.

В проведеното на 29.05.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 416 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество се представлява от своя процесуален представител адв. Р. М. от АК – Варна, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария, че характера на правоотношението между въззивното дружество и св. М. Ж. М. е 2 граждански, поради което и не е възниквало задължение за дружеството да сключва със свидетеля трудов договор в писмена форма. Адв. М. моли също така за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 29.05.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 416 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт Александрина Мирева, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, намирайки, че нарушението е безспорно установено, а самото наказателно постановление не страда от пороци, които да представляват основание за неговата отмяна.

Юрисконсулт Мирева моли също така за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 20.11.2023 г. в гр. Варна бил сключен договор за изработка между дружеството „Кохинор Инженеринг“ ЕООД, в качеството на възложител и св.

М. Ж. М., в качеството на изпълнител, по силата на който контракт възложителят възложил, а изпълнителят приел да изработи/ извърши почистване на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Теодосий Търновски“ № 7 – 9 срещу възнаграждение в размер на 780 лева.

В ранните следобедни часове на 23.11.2023 г. св. Е. Д. Н. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършил проверка по спазване на нормите на трудовото законодателство в строителен обект – жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Теодосий Търновски“ № 7 – 9, като установил, че на територията на строителния обект се намира св. М. Ж. М., който извършвал дейност по почистване на строителни материали от строителната площадка.

Св. Н. предоставил на св. М. собственоръчно да попълни декларация, в която да изложи параметрите на своето трудово/ гражданско правоотношение с дружеството „Кохинор Инженеринг“ ЕООД, като въз основа на данните от тази декларация св. Н. приел, че дружеството „Кохинор Инженеринг“ ЕООД е извършило административно нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, доколкото е допуснало до работа лицето М. Ж. М., с ЕГН: **********, да престира труд в полза на „Кохинор Инженеринг“ ЕООД с определено работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева, 3 с определено работно място: строителен обект – жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Теодосий Търновски“ № 7 – 9, изпълнявайки трудови функции на общ работник, установен при извършена проверка по работни места да извършва почистване от строителни материали на строителния обект, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от страна на административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 29.12.2023 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на въззивното дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

В случая от събраните в хода на административно – наказателното производство и съдебно следствие писмени и гласни доказателства се установява, че към датата 23.11.2023 г. е съществувало валидно гражданскоправно отношение между дружеството „Кохинор Инженеринг“ ЕООД и св. М. Ж. М. по силата на сключения между тях на 20.11.2023 г. договор за изработка.

В този смисъл са приложените към административно – наказателната преписка договор за изработка от 20.11.2023 г., Протокол, удостоверяващ извършената работа от 05.12.2023 г. и издадената служебна бележка за доходи от друга стопанска дейност и/или от наем или от друго възмездно предоставяне на ползване на права или имущество, както и показанията на св.

4

М. Ж. М., които съдът напълно кредитира като последователни, логични и най – същественото – подкрепени от събраните писмени доказателства, цитирани по – горе.

Следва да се подчертае, че писмените доказателства са представени наред с възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, поради което и според съда тяхната доказателствена стойност е висока – не може да се приеме, че са съставени единствено за целите на настоящия съдебен процес.

Още повече, че заплатените на св. М. парични суми по контракта са надлежно декларирани пред органите на приходите (ТД на НАП гр. Варна), поради което и съдът няма причина да се съмнява в достоверността и автентичността на договора от 20.11.2023 г. за изработка.

Предвид наличието на гражданско правоотношение между страните, за дружеството – жалбоподател „Кохинор Инженеринг“ ЕООД не е възниквало задължение да сключва трудов договор в писмена форма със св. М., поради което и съдът приема, че неправилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.

Поради гореизложените съображения, съдът приема, че Наказателно постановление № 03 – 2301113 от 29.12.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено.

С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и предвид изхода на настоящия спор, следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата страна сторените разноски от страна на въззивното дружество за адвокатско възнаграждение, които възлизат в размер на 750 лева, съгласно приложения на л. 39 от НАХД № 416 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, която сума представлява сума, дори под минималния праг на адвокатското възнаграждение, предвидено в разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 2301113 от 29.12.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „Кохинор Инженеринг“ ЕООД, с ЕИК: 148121386, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Иван Драсов“ № 8, офис № 2, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за това, че на 23.11.2023 г. в гр. Варна, в строителен обект – жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Теодосий Търновски“ № 7 – 9 , дружеството „Кохинор Инженеринг“ ЕООД, в качеството на работодател, е допуснало до работа лицето М. Ж. М., с ЕГН: **********, да престира труд в полза на „Кохинор Инженеринг“ ЕООД с определено работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева, с определено работно място: строителен обект – жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Теодосий Търновски“ № 7 – 9, изпълнявайки трудови функции на общ работник, установен при извършена проверка по работни места да извършва почистване от строителни материали на строителния обект, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните – нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна да заплати на „Кохинор Инженеринг“ ЕООД, с ЕИК: 148121386, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Иван Драсов“ № 8, офис № 2 парична сума в размер на 750 лева (седемстотин и петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 416 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.