Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1191 от 26.09.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2376/2022
Вид
Решение № 1191
Подписан
26.09.2022
В сила
26.09.2022
Състав
Христо Лазаров, Женя Димитрова, Николай Станков Метанов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1191 гр. София, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20221000502376 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 463, ал. 2 и глава двадесет и първа от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от длъжника по изпълнението - „4-СА“ ЕООД, ЕИК 175125225, чрез управителя Б. срещу решение № 1365 от 09.06.2022г., по ч.гр.д. № 13549/2021г., по описа на СГС, II-Д въззивен състав, с което е отхвърлена жалбата му, срещу извършено разпределение по протокол от 26.10.2021г., по изпълнително дело № 20178470400134 по описа на ЧСИ Н. П., с район на действие СГС.

Частният жалподател/длъжникът по изпълнението - „4-СА“ ЕООД счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че сумата от 3 991,23 лева неправилно е разпределена на взискателите – М. И. Т. – К., Р. М. К.-Б. и М. М. К.. Според него, с тази сума е следвало да се погаси задължението към ТД НАП, град София, на основание чл. 136, ал.1, т. 6 от ЗЗД. Твърди, че кредиторът Б. Ш. е починал на ***г., поради което вземането му за трудово възнаграждение било наследено от неговите наследници, който от своя страна го прехвърлили на взискателите с разпределени суми. Счита, че взискателите по разпределението не били кредитори с право на предпочитано удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД, тъй като за неговите наследници нямало характер на трудово възнаграждение. Още повече, че те били прехвърлили това вземане на трети лица, поради което е загубило характера си на вземане за трудово възнаграждение. Моли САС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което сумата от 3 991,23 лева да бъде разпределена на НАП. Не претендира разноски за това производство.

Препис от въззивната жалба е връчен на взискателите - М. И. Т. – К., Р. М. К.-Б. и М. М. К., 1 които са подали писмен отговор, чрез адв. Б.. Считат, че частната жалба е бланкетна и не се сочат конкретни пороци на атакуваното решение. Твърдят, че вземането за трудово възнаграждение им е надлежно прехвърлено с договор за цесия, което установявало привелегията на всизкателите по чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД. Не претендират разноски за производството пред САС.

Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу решение на окръжен съд, което подлежи на въззивно обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Софийският апелативен съд, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

СГС правилно е установил фактическата обстановка и страните не спорят, че производството по индивидуално принудително изпълнение било образувано по молба на взискателя – Б. И. Ш., с издаден изпълнителен лист по гр. д. No52171/2013г. по описа на СРС срещу длъжника - „4 СА“ЕООД, за сумата от 6 101,26 лева, представляваща незаплатени трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.12.2013г. до изплащане на вземането, както и за мораторна лихва в размер на 761,77 лева за периода от 23.09.2012г. до 13.12.2013г. На ***г. взискателят е починал и на негово място в изпълнителното производство са конституирани наследниците му по закон – Н. Г. Ш., И. Б. Ш. и Ц. Б. Ш.. Те прехвърлили вземането си на М. М. К., с договор за цесия от 12.03.2021г., който е конституиран като взискател с разпореждане от 15.04.2021г. М. М. К. е починал на 10.08.2021г. и с постановление от 20.10.2021г. като взискатели са конституирани наследниците му по закон - М. И. Т. – К., Р. М. К.-Б. и М. М. К..

С разпределение по протокол от 26.10.2021г., съдебният изпълнител е разпределил сумата от 5 165 лева, както следва: на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД сумата от 400 лева на М.

И. Т. – К., Р. М. К.-Б. и М. М. К., представляваща разноски по принудителното изпълнение и 773,77 лева за допълнително начислени такси и разноски; съгласно чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД, остатъкът от сумата от 3 991,23 лева е разпределена на М. И. Т. – К., Р. М. К.-Б. и М. М. К..

За да отхвърли жалбата на длъжника по изпълнението, СГС е изложил решаващи мотиви,че за определяне реда на привилегията е от значение видът на претендираното вземане, а не личността на взискателя, придобил прехвълненото вземане. Правото на принудително изпълнение ведно с редът за неговото удовлетворяване, преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното, на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД.

Според настоящия съдебен състав, релевантен за реда на правото на предпочтително удовлетворение, е видът на вземането установен със сила на пресъдено нещо и възпроизведен в изпълнителния лист. Веднъж възникнало вземането за трудово възнаграждение не променя своя вид и характер, съобразно личността на взискателя, както неправилно счита длъжникът по изпълнението. Веднъж вече възникнало вземане с основание за трудово възнаграждение, възниква и редът за неговото предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД. Това вземане може да е предмет, както на 2 универсално така и на частно правоприемство, които обстоятелства не променят реда за неговото удовлетворение.

Насрещните страни не претендират разноски за това производство и такива не следва да им бъдат присъждани.

На основание, чл. 463, ал. 2, изр. последно от ГПК, решението на апелативния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран така, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1365 от 09.06.2022г., по ч.гр.д. № 13549/2021г., по описа на СГС, II-Д въззивен състав, с което е отхвърлена жалбата на „4-СА“ ЕООД, ЕИК 175125225 срещу извършено разпределение по протокол от 26.10.2021г., по изпълнително дело № 20178470400134 по описа на ЧСИ Н. П., с район на действие СГС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3