Решение № 392 от 10.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Бургас, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20232100500102 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение №45 от 24.11.2022 г. по гр.д. № 88/2022 г. по описа на РС- Малко Търново, са отхвърлени предявените от К. В. В., ЕГН **********, гр. Бургас, чрез пълномощника адв.

Петя Димитрова Владикова от БАК, против ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „ДЬРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО МАЛКО ТЪРНОВО“ при „Югоизточно държавно предприятие“ ДП - гр. Сливен, Министерство на земеделието, храните и горите, Булстат: 2016176540099, представлявано от Калин Михайлов Николов - директор, със седалище и адрес на управление: гр. Малко Търново, ул. „Никола Вапцаров“, №8, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, за отмяна на заповед №РД 13-06/03.05.2022 г. на директора на ТП „ДГС Малко Търново, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ за времето през което е останал без работа поради уволнението в размер на 10 139, 40 лв. /десет хиляди сто тридесет и девет лева и 40 ст./ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, както и да бъдат присъдени на ищеца и направените по делото разноски, като съдът ги е приел за неоснователни и недоказани.

Подадена е въззивна жалба с вх.№1403 от 21.12.2022 г. от К. В. В., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Петя Димитрова Владикова от БАК, против Решение №45 от 24.11.2022 г. по гр.д. №88/2022 г. по описа на РС-Малко Търново.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

Жалбоподателят счита, че уволнението му е извършено без да са налице предпоставките, разписани в разпоредбата на соченото в заповедта основание по чл.328, 1 ал.2 от КТ. В жалбата се правят разяснения относно правната същност на основанието за уволнение по чл.328, ал.2 от КТ, както и за предпоставките, необходими за да е налице фактически състав, обуславящ приложението на тази прекратителна за трудовото правоотношение норма. В тази връзка цитира и се позовава на практика на ВКС.

Изтъква се, че в представения договор за управление №РД -14-9/31.03.2022 г., сключен на основание чл.173, ал.3 от Закона за горите между „Югоизточно държавно предприятие“ ДП – гр. Сливен и инж. Калин Михайлов Николов, не се съдържа бизнес-програма и задачи.

От съдържанието на договора било видно, че в него липсвали каквито и да било конкретни икономически цели и/или технико-икономически показатели, за изпълнението на които да е възложено на директора да разработи конкретен бизнес план, бил той за целия 5-годишен период или за всяка отделна финансова година. По делото не били представени доказателства новоназначеният директор да е имал изобщо разработен бизнес – план за постигане на конкретни цели и задачи при управление на стопанството, нито към момента на сключване на договора, нито към момента на уволнение на ищеца. Такъв бизнес – план не представлявал и представения „Годишен план за ползване на дървесина през 2022 г. на ТП ДГС „Малко Търново“, като същият е изготвен и подписан от предходния директор на поделението.

Наведени са доводи, че новоназначеният директор на ТП „ДГС Малко Търново“ не е работил реално с ищеца и няма никакви впечатления относно неговите качества и ниво на изпълнение на възложените трудови задължения на ищеца, тъй като още отпреди директора да встъпи в длъжност В. бил започнал ползването на продължителен отпуск поради временна неработоспособност, а уволнението било извършено непосредствено в деня и считано от момента, в който се е завърнал на работното си място след отпуск.

Подчертава се, че уволнението на В. е незаконосъобразно, тъй като хипотезата на чл.328, ал.2 от КТ допуска възможността на това основание да бъдат уволнени само служители от ръководството на предприятието. В същото време длъжността на ищеца не попадала в обхвата на понятието „ръководство на предприятието“ по смисъла на пар.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което уволнението, извършено на това основание, се явявало незаконно.

Сочи, че видно от представения трудов договор и от заповедта за уволнение, изпълняваната от В. длъжност не била ръководна, а е класифицирана с код по НКПД 31433001, като попада в клас 3 на НКПД „Техници и приложни специалисти“, група 314 „Природонаучни техници и сродни на тях специалисти“, подгрупа 3143 – Техници в горското стопанство. В тази връзка се позовава на Методологичните бележки по клас 3 „Техници и приложни специалисти“, като прави съпоставка с Методологичните бележки по клас 1 от НКПД.

От длъжностната характеристика на ищеца се установявало, че трудовите му задължения действително били чисто технически и изпълнителски, а не ръководни. Не му били възложени функции по управление, планиране и ръководство на трудовия процес в процесното ТП. Касаело се по – скоро за отговорности по техническото изпълнение на вече планирани в поверения му участък мероприятия. В подкрепа на това било и предвиденото в чл.12, т.12 от сключения договор за управление, задължение на директора на ТП да съгласува предварително с директора на ЮИДП само назначаването и освобождаването на заместник – директора и главния счетоводител, които длъжности безспорно били ръководни.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено, като съдът постанови ново, с което да признае уволнението на ищеца за незаконно и да отмени като незаконосъобразна заповед № РД 13-06/03.05.2022 г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство Малко Търново“, да възстанови ищеца на длъжността, която е заемал преди уволнението, както и да му бъде заплатено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 10 139, 40 лв., за оставането му без работа поради 2 незаконното уволнение през 6-месечния период след датата на уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ТП „Държавно горско стопанство Малко Търново“, представлявано от директора инж. Калин Николов.

Оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна, като моли да бъде оставен в сила обжалвания съдебния акт.

Сочи, че със заповед №РД49-107/13.04.2011 г. на Министъра на земеделието и храните е създадено „Югоизточно държавно предприятие“ със статут на държавно предприятие по смисъла на чл.62 от ТЗ. Съгласно т.7 от цитираната заповед, директорите на ТП сключват договори за управление с директора на предприятието. Уредбата била развита и в Правилника за организацията и дейността на „Югоизточно държавно предприятие“.

Твърдението, че в договора за управление липсвали каквито и да било конкретни икономически цели или технико – икономически показатели не отговаряло на истината. В тази връзка твърди, че в чл.1 от договора за управление е записано, че директорът на ТП Малко Търново приема да ръководи и представлява ТП Малко Търново в съответствие с действащото законодателство.

Позовава се на разпоредбата на чл.29, ал.1 от Правилника, съгласно който функциите на директора на предприятието са да организира, ръководи и контролира цялата дейност на поделението, представлява поделението пред съдилища, местни органи и трети лица, сключва договори, като едно от правомощията му е да изготвя годишен финансов план, годишен доклад за дейността на предприятието и представя годишен финансов отчет.

Несъмнено функцията на Директора на ТП „ДГС Малко Търново“ е да планира и реализира стопанската/търговската/бизнес дейността на териториалната структура на предприятието, която му е възложена да управлява.

Оспорва твърдението, че „Годишния план за ползване на дървесина“ не може да се характеризира като бизнес план, защото се съставя и приема всяка година. Сочи, че това дали един план е бизнес или не се определя от същността му, а не от продължителността му.

Всяко държавно горско стопанство осъществява своята основна дейност по стопанисване на държавни горски територии въз основа на одобрен от съответното държавно предприятие „Годишен план за ползване на дървесина“, като всеки директор на ТП на ДГС имал за цел да постигне заложените в плана стопански резултати без значение нов ли е плана или не.

Посочва, че съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба за условията и реда за възлагане на дейности в горски територии - държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни продукти – „Ползването на дървесина се осъществява: чрез добив и продажба на добита дървесина.“, а съгласно чл. 6, ал. 5 от същата наредба „Държавните предприятия и техните ТП могат да провеждат процедури за ползване на дървесина при наличие на утвърден и публикуван годишен план за съответното ДП и ТП. Това означавало планиране на добива на дървесината с материален и съответно финансов разчет, планиране на публични процедури за добив, сключване на търговски договори с изпълнители, планиране и контрол по изпълнението на договорите, планиране на реализация на добитата дървесина, планиране на търгове, сключване и контрол на търговски договори за продажба и експедиране на дървесината. Сочи, че годишния план за ползване на дървесина е резултат на внимателно бизнес планиране от страна на директора и целта му е да доведе до навременни и положителни финансови резултати. Не на последно място своевременното изпълнение на годишния план за ползване на дървесина води до финансови добавки за работниците в териториалното поделение на всяко тримесечие. Реализацията на Годишния план за ползване на дървесина е комплексна работа от организация и контрол, осъществяван от ръководния състав на ТП „ДГС Малко Търново“.

3

От това се заключава в отговора на подадената въззивна жалба, че съществуването на бизнес – план е факт, като той е разписан като императивни норми в Правилника за организация на ЮИДП и в Наредба за условията и реда за възлагане на дейности в горски територии – държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни продукти.

В заключение се посочва, че по делото били събрани всички писмени и гласни доказателства в подкрепа на законосъобразното прилагане на чл.328, ал.2 от КТ, като за директора са били налице всички материалноправни предпоставки да издаде заповед на основание чл.328, ал.2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.

Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, подадена от К. В. В., като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от К. В. В. с ЕГН **********, адрес за връчване на книжа и съобщения по делото: гр. Бургас, ул."Шейново"116-118, ет.2, чрез пълномощника адв. Петя Димитрова Владикова – БАК, против Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Малко Търново“ при „Югоизточно държавно предприятие“ ДП - гр. Сливен, Министерство на земеделието, храните и горите, Булстат:

2016176540099, представлявано от Калин Михайлов Николов - директор, със седалище и адрес на управление: гр. Малко Търново, ул. „Никола Вапцаров“, № 8 с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, с която се иска да се признае за незаконно и да бъде отменено уволнението на К. В. В., извършено на основание чл. 328, ал.2 от КТ със Заповед № РД 1306/03.05.2022г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство Малко Търново“ ; да бъде възстановен К. В. В. на заеманата преди уволнението длъжност “Началник ГСУ” в ТП „Държавно горско стопанство Малко Търново“ при „Югоизточно държавно предприятие“ ДП - гр. Сливен, Министерство на земеделието, храните и горите; да бъде осъден ответника ТП „Държавно горско стопанство Малко Търново“ при „Югоизточно държавно предприятие“ ДП - гр. Сливен да заплати на К. В. В. обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 10 139,40 лв. /десет хиляди сто тридесет и девет лева и 40 ст./ за шестмесечния период от датата на уволнението - от 03.05.2022г. до 03.12.2022г., през който ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.