Определение № 345 от 09.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. София, 09.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван И.

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20241000500241 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.2 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Л. С., чрез процесуалния представител адв. Х. П. срещу Определение № 15318 от 15.12.2023год. на Софийски градски съд, ГО, 29с-в, по гр.дело № 13857/2023г., в частта му, с която е оставено без уважение искането й за освобождаване от внасяне на държавна такса от 2000 лева по производството.

Жалбоподателката счита, че неоснователно първоинстанционният съд е отказал освобождаване от заплащане на такси в пълен размер, тъй като от една страна не е взел предвид обстоятелството, че тя и съпругът й се грижат за три ненавършили пълнолетие деца, а от друга страна според жалбоподателя са налице и новонастъпили при подаване на жалбата обстоятелства- налагане на запор на трудовото й възнаграждение, което се явява неимоверно затруднение от нейна страна да внесе дължимата държавна такса дори и до размера от 2000 лева, за който съдът е отказал да я освободи.

По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде освободена от заплащане на държавна такса в пълен размер, а при условията на евентуалност да се намали сумата от 2000 лева съобразно възможностите на ищцата.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Е.

Л. С., с която срещу Б. Х. И. е предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК да се признае за установено, че Е. Л. С. не дължи по отношение на Б. Х. И. сумите по 1 изпълнително дело № 20138580401635 при ЧСИ № *** У. Д. по издадения изпълнителен лист по търг.дело № 2023/2013г. на САС, ТО, 5с-в в размер на сумата от 80 000 лева, поради това, че вземането е погасено по давност, която е настъпила на основание чл. 117, ал.2 ЗЗД.

В исковата молба ищецът е направил особено искане на основание чл.83, ал.2 ГК да бъде освободен от заплащането на такси и разноски по производството предвид факта, че е майка на три непълнолетни деца за които се грижи, както и че предвид получаваните от нея и съпруга й доходи е налице невъзможност да заплати дължимите по производството държавни такси и разноски.

С обжалваното определение съдът е приел, че от представените документи се установявало, че понастоящем ищцата съвместно със съпруга й реализират постоянни месечни доходи от 5500 лева, които са около седем пъти над минималната работна заплата за страната. При тези данни за доход и дължимата от молителката и нейния съпруг като работоспособни родители издръжка за трите им деца, представляващи правнозначимите обстоятелства за преценката за искането по чл.83, ал.2 ГПК, може да се направи извод, че молителят не разполага със средства за заплащане на цялата дължима държавна такса по предявения иск, но не и за горницата до 2000 лева, поради което е приел, че направеното искане е основателно само над този размер, а за останалата част до 2000 лева е оставил без уважение искането за освобождаване от държавна такса като неоснователно.

Обжалваното определение като краен резултат е неправилно.

Както е прието в практиката на касационната инстанция при произнасяне по искане за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски по делото, съдът следва да извърши преценка с оглед на всички обстоятелства по делото, изброени в чл.83, ал.2 ГПК и които са отразени в декларацията за имуществено състояние на молителя. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска- исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на тях да прецени дали страната в действителност разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.

В настоящия случай в декларацията си по чл.83, ал.2 ГПК по повод искането си за освобождаване от дължимите разноски, ищцата под страх от наказателна отговорност е декларирала обстоятелството, че не притежава недвижими имоти и МПС, както и че реализираните от нея и съпругът й месечни доходи възлизат общо на сумата от 5500 лева, част от които се използват и за издръжка на трите си деца и за погасяване на заемни средства по кредити. Настоящият състав на съда като съобрази така декларираните обстоятелства, а също така и новонастъпилите такива- че е наложен запор на трудовото възнаграждение на Е. Л. С., намира че само с получаваните от съпруга й доходи от заплата в размер на сумата от 2900 лева, би било непосилно за ищцата или поне значително би я затруднило да внесе сумата от 2000 лева, за какъвто размер първоинстанционният съд е 2 отказал да я освободи, предвид необходимостта наред с това да обезпечи и да осигури посрещането и на други необходими за нея и семейството й финансови разходи, вкл. и такива от екзистенциално естество, като напр. пари за храна и отопление.

При това положение настоящият съдебен състав счита , че от представените доказателства може да се направи извода, че действително страната е материално затруднена и не разполага с достатъчно парични средства, за да се натовари с плащането на дължимата по производството държавна такса в размер на 2000 лева, за която първоинстанционният съд е отказал да я освободи, поради което и са налице основанията за освобождаване от заплащането им, съгл. чл. 83, ал.2 ГПК.

По изложените съображения определението на Софийски градски съд, в обжалваната му част, следва да бъде отменено и да се уважи искането на частния жалбоподател за освобождаване от заплащането на държавна такса в пълен размер.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 15318 от 15.12.2023год. на Софийски градски съд, ГО, 29с-в, по гр.дело № 13857/2023г., в частта му, с която е оставено без уважение искането на Е. Л. С. за освобождаване от внасяне на държавна такса от 2000 лева по производството, като вместо него постановява :

Освобождава Е. Л. С. , ЕГН ********** от заплащане на държавна такса по производството в размер на 2 000 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3