Решение № 456 от 15.12.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Смолян, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №

20235440100128 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения от ищцата А. М. К., ЕГН**********, с адрес ***, иск срещу ответника *** АД, ЕИК**,седалище и адрес на управление **, с правното основание на чл.26, ал.1 от ЗЗД с искане съдът да постанови Решение, с което да приеме, че клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит №170914 от 21.06.2022г., сключен между нея и ответника, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 218,88 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал, 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, и бъде прогласена.

Твърденията в исковата молба са, че ищцата А. М. К. е страна по Договор за потребителски кредит №170914 от 21.06.2022п, сключен с „***" АД.

Съгласно Договор за потребителски кредит №170914 от 21.06.2022г., и Приложение №1 към него ищцата трябва да върне сумата по кредита, която се явява сума от 1071,37 лева, при сума на получаване 800.00 лева, при ГПР 49.65%, годишен лихвен процент- 38.95 %.

Съгласно чл.10 ал.1 от договора за кредит, ищцата дължи неустойка с обезщетителен характер в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл.

20 от договора. Неустойката е в размер на 7,68 лева (седем лева и шестдесет и осем стотинки) плюс 0,320% от усвоения размер на креди 1 а, за първия ден на забава и 0,320% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Ищцата трябва да заплати неустойка в размер на 218,88 лева, подробно описана в Погасителния план към договора.

Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.10 от Договор за потребителски кредит №170914 от 21.06.2022г., в размер на 218,88 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал.

1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, по следните съображения:

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл,26, ал.1, предл.3- то от ЗЗД е налице именно, когато се 1 нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т,д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.

№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В допълнение, клаузата за неустойка в чл. 10 от Договор за потребителски кредит №170914 от 21.06.2022г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 218,88 лева е в размер на 1/4 от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост Именно и въз основа на това, така уговорената клауза за неустойка в чл. 10 от Договор за потребителски кредит №170914 от 21.06.2022г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г, относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит №170914 от 21.06.2022г., според които се дължи неустойка в размер на 218.88 лева при неосигуряванс на някое от обезпеченията по чл. 20 от договора, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15,06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

С процесната клауза по чл. 10 от Договор за потребителски кредит №170914 от 21.06.2022г., в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г, Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % 2 от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС Пловдив по в, гр. д. № 324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.

№ 324/2018г.

Клаузата по чл. 10 от Договор за потребителски кредит №170914 от 21.06.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузата по чл. 10 от Договор за потребителски кредит №170914 от 21.06.2022г., не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за потребителски кредит, по безспорен начин се установява, че клаузата на чл. 10 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С предвиждането на такива разходи посочени в чл. 10 от Договор за потребителски кредит №170914 от 21.06.2022г., се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чп. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката по чл. 10 от Договор за потребителски кредит №170914 от 21.06.2022г. се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. В тази насока е последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната: Решение № 353 от 31.01.2018 г. на PC- Пловдив по гр. д. № 8333/2017 г., Решение № 1445 от 07.06.2019 г. на PC- Бургас по гр. д. № 6370/2018 г., Решение № 373 от 14.11.2018 г. на PCГаброво по гр. д. № 1114/2018 г., Решение № 1081 от 24.07.2019 г. на PC- Пазарджик по гр. д. № 3618/2018 г., Решение № 1411 от 15.04..2019 г. на PC- Пловдив по гр. д. № 18339/2018 г., Решение № 425 от 04.05.2018 г. на PC- Шумен по гр. д. № 51/2018 г.. Решение № 95 от 12.03.2020 г. на ОС- Пазарджик по в.гр. д. № 88/2020 г.

Ищцата А. М. К., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуаялен представител в съдебното заседание. С писмени становища, внесени чрез процесуалния й представител адв.се поддър предявения иск и се оспорват насрещните искове.

За ответника *** АД, редовно призовано, не се явява представител в съдебното заседание.

3

С внесения в срока по ГПК отговор от ответника *** АД, подаден чрез юриск. И., предявеният иск се признава като основателен. Поддържа се становище, че тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото разноските iследва да бъдат възложени изцяло на ищеца, в случай, че последното не бъде прието се прави възражение относно размера на адвокатското възнаграждение. Излагат се и възражения относно адвокатското възнаграждение на основание чл.38 от ЗА, като ответната страна сочи, че следва в договора за правна помощ да бъде посочено конкретно основанието, както и страната да декларира и представи доказателства, че е материално затруднено лице.

С писмена молба от *** АД се поддържа становището в отговора относно предявения иск от А. К.. Поддържат се насрещните искове.