Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 134 от 25.08.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Наказателно от частен характер дело 1273/2024
Вид
Присъда № 134
Подписан
25.08.2026
В сила
10.09.2026
Състав
Христина Янева Костадинова - Чолакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 128 · Наказателен кодекс
  • чл. 129 · Наказателен кодекс
  • чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към Присъда № 134 от 25.08.2026г. по НЧХД № 1273/2024г. по описа на РС-С.

Тъжителката М. Р. К. е предявила против подсъдимия П. Г. Я. обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Съдът не прие за съвместно разглеждане в настоящото съдебното производство предявеният от тъжителката К. против подсъдимия Я. граждански иск в размер на 3000 лв. (1533.88 евро), представляващ обезщетение за причинените от деянието с правно основание чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на увреждането – 27.04.2024г., до окончателно й изплащане, като не конституира същата в качеството й на граждански ищец.

В съдебно заседание частният тъжител, редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител - повереникът адв. К. от АК – С., като поддържат повдигнатото спрямо подс. Я. обвинение и молят същият да бъде признат за виновен. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание подс. Я., редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен защитник – адв. С. от АК-С.. Същият дава обяснения. При предоставеното му право на лична защита и последна дума заявява, че не се признава за виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение.

Защитникът на подсъдимия счита обвинението за недоказано и пледира подзащитният му да бъде признат за невиновен и излага аргументи за това, като прави алтернативно искане за приложена разпоредбата на чл. 78а от НК, предвид наличието на предпоставките за това, като на същия бъде наложено административно наказание глоба в определен от съда размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Я. е български гражданин, с висше образование, неженен, не работи, неосъждан.

Тъжителката К. и подс. Я. са живели на семейни начала, като по време на съвместното им съжителство се е родило детето Р. П.ова Я.а. През 2023 г. двамата се разделили, като със съдебно решение родителските права по 1 отношение на малолетното дете били предоставени на майката – частната тъжителка, а на бащата – подсъдимия бил определен режим на лични контакти с него. Частната тъжителка и малолетното дете се установили да живеят в дома на родителите на тъжителката в с. С., Община С..

На 27.04.2024г. П. Я. отишъл с автомобил до с. С., община С., пред дома на М. К., за да вземе детето си, съгласно постановения режим на виждане.

След като взел детето го сложил да седне на столчето в автомобила си и го обезопасил. Детето започнало да плаче, при което тъжителката отишла да види защо детето плаче и казала, че това столче е за големи деца.

Подсъдимият изблъскал тъжителката от колата. В това време свид. М. К. – баба на детето, отишла до колата да види какво се случва и защо детето пищи.

Установила, че коланът минавал през вратлето на детето и явно това му е причинявало неудобства. Тя се опитала да постави колана както трябва, но в това време подсъдимият я видял, издърпал я, при което тя залитнала и паднала. Тъжителката казала, че ще звънне на ЕЕН 112. По време на спора била тръшната и счупена дръжката на задната дясна врата на превозното средство. Подсъдимият тръгнал да се качва в колата на шофьорското място, а свид. М. К. през предната дясна врата влязла в автомобила, като през предната седалка отишла на задната седалка на автомобила и седнала при детето, което пищяло. Подсъдимият се качил в превозното средство и потеглил. В същото време тъжителката К. стояла пред автомобила на подсъдимия и се опитвала да подаде сигнал на ЕЕН 112. Потегляйки от мястото, подс. Я. ударил с предния калник на автомобила си М. К. по левия крак, но въпреки това не спрял, а продължил в посока сградата на ОД на МВР С., където потърсил съдействие от органите на реда. Тъжителката К. била заведена от екип на ЦСМП и прегледана от д-р Жени Колева.

На 29.04.2024г. тя била прегледана от д-р Стоянов – началник отделение по Обща и клинична патология при МБАЛ „Х. Димитър“ ООД, гр. С.. Видно от заключението на издаденото СМУ № 34/2024г. от прегледа и от запознаването с медицинските документи се установили следните телесни увреждания: контузия/натъртване в областта на лявата подбедрица – долна третина, външна повърхност с едва набелязана оточност на тъканите и бледосинкаво кръвонасядане на кожата на площ 5х8 см. и болка в лявото бедро – горна третина към таза, външната повърхност, с едва забележима оточност на тъканите. В СМУ било посочено, че така описаните увреждания имали травматичен характер, механична генеза, като същите добре отговаряли да са причинени по време и начин, съобщаван от 2 освидетелстваната. Така описаните увреждания съвкупно причинили на освидетелстваната М. К. „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т. е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира показанията на свид. М. К., дадени в хода на съдебното следствие. От показанията й се установяват датата, мястото и механизма на извършване на процесното деяние – същата описва как се е стигнало до процесния инцидент и причиненото на пострадалата уврежда и механизма на причиняването му. Макар и същата да е майка на тъжителката, съдът не намира основания да се съмнява в показанията й, т.к. същата е бил очевидец на случилото се. Показанията й са безпротиворечиви, последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото - кореспондират с показанията на свид. К., както и с приложените по делото медицински документи.

Съдът кредитира и показанията на свид. К., т.к. от същите се установяват релевантни за делото факти и обстоятелства. Същата живее в село С. и е съседка на родителите на частната тъжителка, с които живеят на една и съща улица. От показанията й се установява, че на 27.04.2024г. докато била на двора чула препирня на висок тон и надникнала през вратата, за да види какво се случва. Видяла частната тъжителка, която говорела на висок тон с подсъдимия. Пред дома на сем. К. била паркиран малък, бал лек автомобил.

Вниманието й било привлечено от тъжителката, която била видимо притеснена и говорела по телефона. Тя се намирала пред бялата кола и малко встрани от нея. В този момент свидетелката не е видяла подсъдимия. Тя чула, че колата запалила, направила две три крачки, за да отиде там и в следващия момент видяла как колата потеглила и бутнала М. К., която изпищяла, приклекнала и се качила на тротоара. След което автомобилът минал покрай свид. К., при което тя видяла, че той се управлявал от подсъдимия като в него били свид. М. К. и детето на страните. В показанията си свид. К. посочва, че ударът е бил в левия крак, в участъка от коляното до хълбока.

Съдът се довери напълно на показанията на свид. К., разпитана по инициатива на подсъдимия, т.к. същата е свидетел очевидец на процесния инцидент и споделя преките си и непосредствени впечатления от случилото се. От показанията й се установяват датата и мястото на извършване на 3 деянието, механизма на извършването му, авторството на деянието, причинените на тъжителката увреждания. Показанията на свидетелката напълно кореспондират с показанията на другия свидетел-очевидец – свид. М.

К., както и с приложените по делото писмени доказателства.

По инициатива на подсъдимия и защитата му бе разпитан като свидетел А.Ст., чиито показания съдът кредитира само в частта, в която същият споделя, че подсъдимият му е споделил, че на 27.04.2024г. е станал някакъв инцидент, при което го повикал в полицията като свидетел. Останалите показания на свидетеля съдът не приобщи към доказателствения материал, т.к. не са релевантни за предмета на делото.

Отново по инициатива на подсъдимия и защитата му бе разпитан като свидетел по делото М.Ст, но същият с показанията си не спомогна за изясняване на факти и обстоятелства от значение за делото, т.к. на зададените въпроси, същият отговаряше, че не си спомня.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, т.к. в същите той се позовава на запис, направен с мобилния му телефон, който не бе допуснат и приобщен като доказателствено средство, т. к. е създаден по нерегламентиран ред.

Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и неоспорени от страните. Съдът кредитира приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 34/29.04.2024г. като издадено по надлежния ред, два дни след инцидента, от медицинско лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основание да се съмнява. Въз основа на същото, съдът приема за безспорно установено, че тъжителката К. е получил описаните увреждания, изразяващи се в контузия/натъртване в областта на лявата подбедрица – долна третина, външна повърхност с едва набелязана оточност на тъканите и бледосинкаво кръвонасядане на кожата на площ 5х8 см. и болка в лявото бедро – горна третина към таза, външната повърхност, с едва забележима оточност на тъканите. Въз основа на посочения медицински документ, съдът прие и това, че описаните увреждания добре отговарят да са получени по начин и време, съобщаван от освидетелстваната, както и че същите са причинили на М. К.

„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т. е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Съдът кредитира и приложения по делото Лист за преглед на пациент № 4

007514/27.04.2024г., от който се установява, че непосредствено след инцидента тъжителката е била прегледана от д-р Жени Колева, след като същата е била заведена от екип на ЦСМП, като е била поставена основна диагноза: „контузия в областта на тазобедрената става“ и назначено изследване – рентгенография на тазобедрена става (една проекция).

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 27.04.2024г., в с. С., Община С., причинил на М. Р. К. от с. С., Община С. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия/натъртване в областта на лявата подбедрица – долна третина, външна повърхност с едва набелязана оточност на тъканите и бледосинкаво кръвонасядане на кожата на площ 5х8 см. и болка в лявото бедро – горна третина към таза, външната повърхност, с едва забележима оточност на тъканите, което й е причинило „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т. е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Съдът приема за безспорно установено, че на посочените в тъжбата дата и място в резултат на деянието, извършено от подсъдимия на тъжителката била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в контузия/натъртване в областта на лявата подбедрица – долна третина, външна повърхност с едва набелязана оточност на тъканите и бледосинкаво кръвонасядане на кожата на площ 5х8 см. и болка в лявото бедро – горна третина към таза, външната повърхност, с едва забележима оточност на тъканите. Видно от приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение посочените наранявания са причинили на тъжителката „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т. е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК", поради което съдът приема, че на същата е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК .

По делото е установена и причинно-следствената връзка между извършеното от страна на подсъдимия престъпно деяние и причинения резултат, изразяващ се в полученото от пострадалото лице телесно увреждане.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Поведението на подс. Я. по време на инцидента налага извода, че същият е 5 целял с действията си да причини на пострадалата нараняване, засягащо телесната й неприкосновеност. Подс. Я. е бил наясно, че удряйки тъжителката с управлявания от него автомобил, ще я нарани и въпреки което е извършил деянието.