Решение № 4714 от 29.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4714 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110210650 по описа за 2024 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх.№ УРИ 115800-6824 от 08.07.2024г. от Х. К. Х. с ЕГН ********** и адрес в гр. П., ул."Т." № *, ет. *, ап. * срещу Наказателно постановление N 24-4332-014511 от 28.06.2024г. , издадено от началник сектор ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят Х. Х. , редовно призован се явява лично.

В хода на съдебните прения иска отмяна на Наказателното постановление. Позовава се на Решение № 190 от 17.10.2022г. на АС Перник.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на АНО, в което се изразява мнение за неоснователност на жалбата. Иска се потвърждаване на НП и се претендират разноски.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на Х. К. Х. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 24-4332- 1

014511 от 28.06.2024г. , издадено от началник сектор ОПП към СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 19.05.2024г. Д. И. в присъствието на Б. Г. (двамата, служители на ОПП СДВР), съставил Акт за установяване на административно нарушение GA № 1296206/19.05.2024г. срещу Х. К. Х. с ЕГН ********** за това, че: '' на 19.05.2024г. около 22:48ч. в гр.С. по бул.''Ц. Б. *‘‘с посока на движение от кв.‘‘К.“ към с. В., управлява личния си лек автомобил „О. В.“ с рег. № ***, като при извършена проверка на КПП В. се установ , че водачът (бългаески гражданин) управлява МПС на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство (*** Великобритания ) повече от три месеца от пребиваването си в Република България .Водачът е сам в автомобила.Справка ОДЧ-99, Граничен контрол .''

Нарушението е квалифицирано от контролния орган , като такова по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на Х., бил му предявен и му бил връчен препис.

Възражения срещу акта постъпили в законоустановения срок.

Въз основа на посочения АУАН и без да обсъди , постъпилото възражение , на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 24-4332-014511 от 28.06.2024г.

, издадено от началник сектор ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция .

Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.

2

Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

Съдът констатира спазване на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, като изложените в АУАН и НП факти се установиха в хода на съдебното следствие.

Установено е , че жалбоподателят на процесната дата и час е управлявал процесното МПС и при извършена проверка е представил на контролния орган свидетелство за управление на МПС, издадено от компетентните органи на Обединено Кралство Великобритания.

Съдът обаче счита, че при правилно установена фактическа обстановка, контролният и наказващият органи са изградили неправилни изводи от правна страна и в тази насока, възраженията на жалбоподателя са основателни.

Свидетелство за правоспособен водач на МПС № *** е издадено на 15.12.215. със срок на валидност до 28.01.2034г.

До 31.12.2020г. посоченото свидетелство се е ползвало с признание на територията на РБългария до влизане в сила на Споразумението между Обединено Кралство Великобритания и ЕС за оттегляне на първото от Съюза.

След тази дата са приложими и задължителни за органите на Република България, разпоредбите на Конвенция за движението по пътищата от 08.11.1968г., приложение 6 към нея и приложение № 1 на Директива 2006/126/ЕО на ЕП и ЕС .

По силата на относимото право преценката за валидност на свидетелствата, изддени от Обединено Кралство Великобритания преди 31.12.2020г., но със срок на валиднест след тази дата е дадена на всяка държава-членка на ЕС.

В случая българската държава не е въвела допълнителни изисквания, като е обявила, че след изтичане на преходния период в РБ, СУМПС, издадени в Обединено Кралство Великобритания ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движение по пътищата от 1968г. и приложение № 6 към нея.

Предвид това и с оглед липсата на допълнително въведени изисквания, следва да се приеме, че СУМПС, издадени от властите на Обединено Кралство Великобритания преди 31.12.2020г. до изтичане на техния срок на валидност , са валидни за управление на МПС на територията на РБългария без допълнителни ограничения или изисквания.

При така установеното , процесното НП , следва да бъде отменено.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1 от ЗАНН съдът, 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 24-4332-014511 от 28.06.2024г. , издадено от началник сектор ОПП към СДВР, с което на Х. К. Х. с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4