Определение № 1605 от 12.06.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1605 гр. С., 12.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500451 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 4547 от 27.04.2026 г. от Р. А. А., чрез адв. К.

К. с искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 90 от 25.02.2026 г. в частта за разноските.

Молителят счита, че по отношение на адвокатско възнаграждение в първата инстанция, противно на приетото от съда са представени доказателства за плащането му, а именно пълномощно, в което е отразено, че възнаграждението е платено в брой, в която част последното представлява разписка. По отношение на адвокатското възнаграждение във въззивната инстанция, счита че в действителност в протокола от проведеното съдебно заседание по настоящото дело, не е отразено че е представено пълномощно. В тази връзка счита, че следва да бъде изслушан аудиозапис от проведеното заседание, с оглед доказване, че пълномощното е представено. В случай, че в действителност по настоящото дело не са представени доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение, претендира последното по реда на чл.

38 ЗАдв. На последно място намира, че на ищеца не се дължат никакви разноски, противно на приетото от съда.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Б. Н. Б., в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на депозираната молба. Счита, че молбата е недопустима, доколкото по делото не е представен списък с разноските по чл. 80 ГПК. На следващо място намира молбата е изцяло неоснователна, като са изложени подробни аргументи в тази насока.

Софийски окръжен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

Молбата е процесуално допустима - подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК /подадена на 24.04.2026 г. през ЕПЕП/ от легитимирана 1 страна.

Доводите за недопустимост на молбата съдът намира за неоснователни, доколкото по делото е представен списък по чл. 80 ГПК /л. 83 от настоящото дело/, което обуславя допустимост на молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, по арг. на т.2 от ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Разгледана по същество молбата е частично основателна, по следните съображения:

В действителност в мотивите на постановеното по настоящото дело решение, е прието че с оглед изхода на спора по главния иск право на разноски има ответникът, включително и за заплатеното адвокатско възнаграждение, но доколкото не са представени доказателства за реалното му заплащане, такива разноски не се следват на страната. Съдът, обаче не е съобразил, че по отношение на претендираното за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение, в действителност е представено пълномощно /л.

46 от първоинстанционното дело/, в което е отразено, че сумата в размер на 1 500 лв. е заплатена в брой при подписване на пълномощното. В тази част последното има характер на разписка и доказва сторените от страната разноски, което не е било съобразено от въззивния съд. Възнаграждението обаче е било уговорено общо по главния и по насрещния иск, като с оглед изхода на спора по двата иска, разноски се дължат на ответника само по отношение на главния иск, съответно такива в размер на половината от заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото последното е уговорено общо, или сума в размер на 750 лв. /383.47 евро/, които следва да бъдат присъдени допълнително на страната и в която част, решението следва да бъде изменено.

Както е посочено в т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път.

Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. За претендираното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция от страна на въззивника Р. А. А., не са представени никакви доказателства за реалното му заплащане. В нито едно от проведените две на брой открити съдебни заседания по делото пред настоящата инстанция, не е представяно пълномощно, с отразяване за заплащане на възнаграждение.

Такова изявление не отразено в нито един от протоколите, съответно пълномощно не е налично по делото.

2

Искането на жалбоподателят да бъде изслушан протокола от съдебното заседание /без да се посочва от кое конкретно заседание/, за установяване на това обстоятелство, не може да бъде удовлетворено. В разпоредбата на чл.

150, ал. 1 ГПК е предвидено, че протоколът от съдебното заседание се предоставя на страните на разположение в тридневен срок от заседанието. В чл. 151, ал. 1 ГПК пък е предвидено, че в едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне. В настоящият случай, в предвидения в закона срок от всяко едно от проведените две съдебни заседания по делото, съответно на 29.10.2025 г. и на 21.01.2026 г., не е поискано от страната допълване или поправяне. С оглед на което и доколкото сроковете за това са изтекли, съответно на 11.11.2025 г. /доколкото протоколът от това заседание е бил на разположение на страната на 04.11.2025 г./ и на 03.02.2026 г. / доколкото протоколът от това заседание е бил на разположение на страната на 27.01.2026 г./, в съответствие с разпоредбата на чл. 151, ал. 5 ГПК звукозаписите от проведените съдебни заседания, не са запазени.

Стореното от страната алтернативно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ, в случай на липса на доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, е неоснователно.

Пропускът на адвоката да представи доказателства за реално заплатеното адвокатско възнаграждение, не може да бъде компенсиран с присъждане на адвокатско възнаграждение по посочения ред, доколкото в действителност безплатна правна защита не е предоставяна на страната.

Предвид изложеното молбата се явява неоснователна в частта, с която се иска да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като бъде присъдено на страната адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Неоснователни са и доводите на страната за липса на предпоставките за присъждане на разноски на ищеца. С оглед изхода на спора и предвид неоснователността на предявения от ответника по главния иск, насрещен такъв, право на разноски по см. на чл. 78, ал. 3 ГПК има ответника по него, които са му били присъдени и съдът не намира основание да ревизира. С оглед на което молбата е неоснователна и в тази й част.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 90 от 25.02.2026 г. по в.гр.д. № 451/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, в частта за разноските КАТО:

ОСЪЖДА Б. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н. IV”, бл.

441, вх. Б, ет. 4, ап 15 да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на Р. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.Т.”, бл. 67, ет. 6, ап. 37 сумата в размер на 383.47 евро, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство по главния иск.

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4547 от 27.04.2026 г. от Р. А.

А., чрез адв. К. К., в останалата й част.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4