Определение № 2630 от 14.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2630 гр. София, 14.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20248002900721 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от ищеца А. Т. А., подадена чрез адв.П. К. от АК - Ст.Загора, срещу решение № 262 от 03.07.2023г. по възз.т.д.

№ 696/2022г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение № 145/09.06.2022г. по т.д.№ 1212/2020г. на ОС - Ст.Загора за отхвърляне на предявения от него против ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София, частичен иск за обезщетение, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за репариране на неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Т. А. А. при ПТП, настъпило на 29.01.2020г., за размера над 75 000лв. до предявения размер от 150 000лв., ведно със законната лихва. Обжалваното решение е постА.ено с участието на М. В. К., като трето лице-помагач на ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София.

В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по т.3 на чл.281, предл.1 и 2 ГПК – процесуална и материална незаконосъобразност. Касаторът поддържа, че не е обсъдено оплакването във въззивната му жалба, че възражението за съпричиняване, поради управление на велосипеда от баща му след употреба на алкохол, не е направено в предвидените за това преклузивни срокове и, че то е неоснователно. Според 1 него е неправилно извършено препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК, без да е изпълнено задължението по чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на решението чрез подлагане на самостоятелна преценка на доказателствата и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Касаторът намира, че е неправилно приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като не само е обсъдено преклудирано възражение за съпричиняване, поради управление на велосипеда от баща му след употреба на алкохол, но и разпоредбата е приложена при недоказана причинна връзка между състоянието на алкохолно опиване на пострадалия и настъпване на произшествието и при неизвършване на съпоставка между тежестта на нарушението на застрА.ания водач и на пострадалия, за да се устА.и действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за произшествието. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на иска в пълния предявен размер. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени едновременно основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички направени във въззивната жалба доводи и възражения. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа, обсъди и да се произнесе по същество по всички поддържани във въззивната жалба и в отговора доводи и възражения, които имат значение за правилността на обжалваното първоинстанционно решение и за правилното решаване на спора, доколкото същите са били въведени в производството в преклузивните за това срокове? По него общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е обоснована с поддържаните и в касационната жалба доводи за немотивираност на въззивното решение, а именно за необсъждане и неизлагане на мотиви на всички възражения във въззивната жалба на ищеца. В подкрепа на заявеното основание по т.1 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът се позовава на следната съдебна практика на ВКС: решение № 91/05.11.2020г. по т.д.№ 1040/2019г., II т.о., решение № 142/30.03.2020г. по т.д.№ 2970/2018г., I т.о., решение № 151/30.07.2019г. по гр.д.№ 3044/2018г., III г.о., решение № 63/28.06.2019г. по гр.д.№ 2296/2018г., II г.о., решение № 548/06.12.2010г. по гр.д.№ 1119/2009г. на ВКС, решение № 37/29.03.20120г. по гр.д.№ 241/2011г. на ВКС и др.

2

2. При преценка на основателността на възражението за съпричиняване може ли изводът за наличие на принос на увреденото лице по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД към настъпване на вредите да почива на действия или бездействия на пострадалия, които не са обсъдени в детайли и не са доказани по несъмнен и безспорен начин?

3. Наличието на принос следва ли да бъде доказано по несъмнен начин от страната, която се позовава на него, чрез устА.яване на конкретни действия или бездействия на увредения, намиращи се в причинна връзка с настъпване на вредоносното събитие и/или на вредите от него, или може да бъде устА.ено чрез възпроизвеждането на принципни положения?

Въззивният съд следва ли да прецени дали конкретното проявление на действие или бездействие на пострадалото лице обективно съставлява пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите?

4. Във всички случаи ли, в които пострадалото при ПТП лице е употребило алкохол, съдът следва да приложи института на чл.51, ал.2 ЗЗД, или само в тези, в които са налице доказателства, че концентрацията на алкохол в кръвта на урвреденото лице е повлияла на поведението му и се е превърнала в предпоставка за настъпване на ПТП и произтичане на вредите от него?

По въпроси № 2, № 3 и № 4 общата предпоставка за допускане на обжалване е обоснована с поддържаните и в касационната жалба доводи за основаване на извода за съпричиняване с устА.ените от СМЕ принципни характеристики на тежкото алкохолно опиване, без да да е доказано как и дали употребата на алкохол конкретно е провлияла върху поведението на пострадалия преди произшествието, и изводите на съда за съпричиняване се базират на предположения, че произшествието не би настъпило, ако пострадалият не бе управлявал велосипеда „мъртво пиян“. Касаторът намира, че по тези въпроси даденото от въззивния съд разрешение противоречи на следната съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК : ППВС № 17/63, решение № 1/12.03.2021г. по т. д.№ 888/2020г., II т.о., решение № 108/17.11.2020г. по т.д.№ 2309/2019г., I т.о., решение № 15/19.02.2020г. по т.д.

№ 146/2019г., I I т.о., решение № 94/23.10.2019г. по т.д.№ 2711/2018г., I т.о., решение № 64/16.05.2019г. по т.д.№ 18781/2018г., II т.о., решение № 354/23.01.2019г. по т.д.№ 840/2018г., II т.о., решение № 224/22.11.2018г. по т.д.

3

№ 94/2018г., II т.о. и др.

5. При приложение на института на чл.51, ал.2 ЗЗД и определяне на процент на съпричиняване следва ли съдът да извърши преценка за тежестта на нарушенията на делинквента и пострадалото лице и да ги съпостави с оглед обективно определяне на размера на приноса за настъпване на вредите? По него касаторът обосновава общата предпоставка за допускане на обжалването с доводи, че при определяне на степента на съпричиняване са изложени само общи мотиви, без да бъдат обсъдени всички факти и обстоятелства по спора и без да се обвържат нарушенията с механизма на произшествието. Счита, че въззивният съд се отклонил от следните решения по чл.290 ГПК: решение № 15/19.02.2020г. по т.д.№ 146/2019г., I I т.о., решение № 118/27.06.2014г. по т.д.№ 387/2013г., I т.о. и решение № 97/06.07.2009г. по т.д.№ 745/2008г. II т.о.

6. Допустимо ли е въззивният съд да разглежда възражение за съпричиняване на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, което е въведено като общо възражение и не е конкретизирано от ответника в устА.ените в ГПК срокове? Общата предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК е обоснована с доводи, че въззивният съд не е взел предвид, че възражение за съпричиняване, поради управлението на велосипеда от пострадалия след употреба на алкохол не е направено в предвидените за това преклузивни срокове, като с ОИМ е въведено само общо възражение за съпричиняване и в случая не намира приложение разпоредбата на чл.147, т.1 ГПК, тъй като от момента на подаване на застрА.ателната претенция на 05.02.2020г. до изтичане на срока за ОИМ застрА.ателят е имал възможност да се запознае с материалите по ДП по реда на чл.107 КЗ, съответно да узнае за наличието на алкохол в кръвта на пострадалия и да структурира и конкретизира възраженията си в ОИМ.

Според касатора този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 134/18.11.2020г. по т.д.№ 1422/2019г., II т.о.

Не са постъпили в срок отговори на касационната жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София, и от неговата подпомагаща страна М. В. К..

Постъпила е и насрещна касационна жалба от ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение от № 145/ 09.06.2022г. по т.д.№ 1212/2020г. на ОС Ст.Загора за осъждането му да заплати застрА.ателно обезщетение, на осн.

4 чл.432, ал.1 КЗ, в размер на 75 000лв., ведно със законната лихва.

В насрещната касационна жалба са релевирани доводи за постА.яване на решението в обжалваната от ответника част в нарушение на материалния и процесуалния закон. По същество ответникът оспорва изводите за наличие на виновно противоправно поведение на водача на товарния автомобил, което намира за недоказано. Съответно поддържа, че при конкретната пътна обстА.ка водачът на товарния автомобил е имал правомерно поведение и не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на вредоносния резултат, като за него деянието е случайно по см. на чл. 15 НК, а процесното ПТП е настъпило единствено поради субективните действия на пострадалия велосипедист, който се е намирал на 1.3 м от дясната граница на платното за движение, бил е под влияние на изключително голяма концентрация на алкохол в кръвта – 2.55 промила и който, като е могъл и е бил длъжен, не се е съобразил с приближаващите се МПС и скоростта им на движение.

Ответникът намира, че въззивният съд не е извършил преценка на правнорелевантните факти: механизма на ПТП и поведението на участниците в него и тяхното дължимо поведение с оглед на конкретните обстоятелства – конкретната пътна и атмосферна обстА.ка. Оспорени са и изводите, свързани с приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, с доводи за неправилно определяне на конкретния принос на всеки от участниците чрез съпоставяне на поведението и действията им и отчитане на тежестта на допуснатите от тях нарушения, довели до вредоносния резултат. Релевирано е оплакване, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен задълженията на пострадалия велосипедист, предвид разпоредбите на чл.80, т.2 и чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

Според ответника въззивният съд не е обсъдил, че нарушението на велосипедиста, изразяващо се в управление на велосипеда под влияние на алкохол в кръвта с голяма концентрация, е проява на груба небрежност, и не го е взел при определяне на приноса. Поддържа, че нарушенията на пострадалия на правилата за движение са причинили в значително по-голяма степен злополуката, поради което и приносът му следва да се определи на 90%, а за водача на товарния автомобил – 10%. Оспорени са и изводите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, чийто справедлив размер според ответника е 20 000лв. при съобразяване на съдебната практика на ВКС по аналогични случаи и предвид принципа за недопускане на неоснователното обогатяване. Релевирани са доводи за 5 немотивираност на решението в обжалваната част, конкретно за немотивиране на извода за равен принос на участниците в ПТП, съответно за излагане на декларативни мотиви, без посочване на релевантните обстоятелства, без обсъждане на конкретните обстоятелства и излагане на правни изводи.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска или за частична отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска за размера над 20 000лв. до 75 000лв., евентуално - за връщане на делото за ново разглеждане. Претендира за присъждане на разноски.

В инкорпорираното в насрещната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следния въпрос:

1. При заявено възражение за съпричиняване на пострадалия за възникване на вредите, следва ли решаващият съд да посочи въз основа на кои обстоятелства и в какво тяхно значение, при конкретно устА.ените по делото факти, обосновава извода относно наличие или липса на съпричиняване и относно степента на съпричиняване? По него общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е обоснована с доводи са немотивираност на изводите за наличие на равен принос на двамата участници за вредоносния резултат. Не е специално обоснована въведената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК Въведено е и основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на ТР № 88/1962г. на ОСГК на ВС, ППВС № 17/18.11.1963г., ТР № 1/2014г. на ОСТК и ТР № 2/2016г. на ОСНК, решение № 350/17.10.2011г. по гр.д.№ 1382/2010г., IV г.о. и решение № 106/2012г. по т.д.№ 618/2011г. по следните въпроси: