Определение № 18296 от 30.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18296 гр. София, 30.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509105 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. с чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частнa жалбa от „Профи кредит България“ ЕООД – ответник по гр.д. №32143/24 г. на СРС, 39 с-в срещу Определение № 26509 от 18.06.2025 г, с което е оставено без уважение искането на страната за изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно. Навежда доводи, че размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за производството са прекомерни. Спорът е приключил в рамките на едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцата дори не се е явил. Определеното от съда възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер на 700 лв. не кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на делото, нито с вида и количеството на осъществената защита. Ето защо, моли същият да бъде намален.

Ответникът по частната жалба М.Б., чрез Еднолично адвокатско дружество „М.“ взема становище за нейната неоснователност.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

От фактическа страна, установява се, че производството пред СРС е образувано по предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от М.Й.Б. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт” № 40018899675 от 27.07.2023 г., сключен между М.Й.Б. в качеството й на кредитополучател и „Профи Кредит България“ ЕООД в качеството на кредитодател, поради противоречието му със закона.

В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. VI от договор за 1 потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40018899675 от 27.07.2023 г., сключен между страните, съгласно който се дължи възнаградителна лихва в размер от 41%, както и прогласяване нищожността на чл. VI от Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №40018899675 от 27.07.2023 г., сключен между страните, съгласно който се дължи възнаграждение да допълнително отпусната услуга „Фаст“ в размер на 1200 лева и възнаграждение за отпусната допълнителна услуга „Флекси“ , в размер на 2250 лева.

С решението по делото е уважен предявеният като главен иск и договорът е прогласен за нищожен.

С оглед основателността на исковата претенция на основание чл. 78, ал.

1 ГПК в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 179.90 лв. -платена държавна такса и 300 лв. депозит за вещо лице, а на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца са присъдени 700 лв. – адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ.

Постъпила е молба по чл.248 от ГПК от ответника за изменение на решението в частта за разноските, която е оставена без уважение.

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното:

С Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.

След постановяване на посоченото решение, съдебната практика трайно възприе, че минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /сега - Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.)/, не следва да обвързват съда, произнасящ се по възражение за прекомерност на заплатено от страната адвокатско възнаграждение. В този случай, както и когато определя адвокатско възнаграждение при предоставена от адвоката безплатна правна помощ, съдът следва да съобразява единствено вида на спора, материалния интерес, обема на предоставената защита и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

2

Като съобразява всички изложени фактори, съдът намира, че действително определеното от СРС адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. не е адекватно на фактическата и правна сложност на конкретното дело, цената на разгледания иск и обема на свършената работа. На съда е служебно известно, че спорът, предмет на делото, е доста често срещан /ответникът е търговско дружество, сключващо договори за потребителски кредити при общи условия, известни като т.нар. „бързи кредити“/ и по конкретния решаващ за делото въпрос отдавна е формирана константна и непротиворечива съдебна практика. Делото е разгледано в рамките на две съдебни заседания, в първото от които ищцата не се е явила и не е изпратила процесуален представител. Съдебното дирене се е изчерпало с приемането на писмени доказателства и изслушването на заключение на ССчЕ. Ето защо, съдът приема, че конкретният спор не се отличава с фактическа или правна сложност. Правната помощ на упълномощения представител се е изчерпала с подготвянето и подаването на исковата молба и преупълномощаването на друг адвокат за явяването в о.с.з, проведено на 27.01.2025г. Справедливо и адекватно на свършената работа в случая е адвокатско възнаграждение от 500 лв.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 26509 от 18.06.2025 г, с което е оставено без уважение искането на „Профи кредит България“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските.

ИЗМЕНЯ Решение №2582/17.02.2025г. в частта за разноските, с която ответникът е осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „М.“, БУЛСТАТ 177492004, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 700 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на М.Й.Б. пред СРС, като НАМАЛЯВА присъденото адвокатското възнаграждение до сумата от 500 лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3