Решение № 60 от 13.03.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. С., 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИЛ. БОНЕВА като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20252230201490 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. З. И., ЕГН **********, живущ в с. Ж.Б. ул. „.ти С.“ № 1, чрез процесуален представител –адв. М. К. от АК С. против Наказателно постановление № 25-0804-005010 от 06.06.2025 г. на Началник група в ОДМВР С., Сектор „Пътна полиция“ С. с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 200, 00 лева.

В жалбата се релевират доводи, че процесното наказателно постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва се, че жалбоподателят разполага с доказателства, от които може да бъде направен обоснован извод, че същият не е извършил административно нарушение и които ще бъдат представени в съдебно заседание. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Претендират се разноски по представен договор за правна защита и съдействие.

За административнонаказващия орган – Началник група в ОДМВР С., Сектор „Пътна полиция“ С. , редовно призован, не се явява представител. В писмото, с което е изпратена административната преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и потвърждаването му. Обективирано е и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като размерът на последното не съответства 1 на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Районна прокуратура – С., не изпраща представител и не взема становище по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по настоящото дело е ангажирана за това, че като собственик на МПС, на 26.04.2025 г. около 04, 40 часа, в с. Б., на *** предоставя собствения си лек автомобил "М." с рег. № .......... на неправоспособният водач Д. Т. Д. с ЕГН ********** от с. Б., който е участник в ПТП.

За така извършеното деяние, актосъставителят П. Д. В., възприел, че Д. З.

И., като водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач, и в присъствието на свидетеля М. М. М., на 26.04.2025 г. съставил срещу жалбоподателя А. С. GA № 3507909 за нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП. А. е предявен на жалбоподателя на същата дата, като последният го разписал без възражения.

Въз основа на така съставения на 26.04.2025 г. А. С. GA № 3507909, на 06.06.2025 г. Началник група в ОДМВР С., Сектор „Пътна полиция“ С., възприел идентична на изложената в акта фактическа обстановка и издал обжалваното НП № 25-0804-005010 срещу жалбоподателя, като за извършено нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП му наложил глоба в размер на 200, 00 лева.

НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя Д. З. И. на 19.11.2025 г., в законоустановения срок – 01.12.2025 г., е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят П. Д. В. и свидетелят при съставяне на акта М. М. М..

Свид. П. Д. В. установява, че на процесната дата е бил нощна смяна, заедно със св. М.. Били изпратени в с. Б. по повод на възникнало ПТП. При пристигането си на място установили, че лек автомобил „М.“ се бил блъснал в гараж. Автомобилът бил оставен без водач. На място имало съсед, който посочил на полицаите, лицето което е управлявало автомобилът. След извършени справки по регистрационният номер на автомобила бил установен и неговият собственик. Малко след това на място пристигнал и жалбоподателят, който потвърдил, че това е неговият автомобил и съответно му бил съставен А.

Свид. М. М. М. сочи, че на въпросната дата е бил изпратен заедно с колегата си В. на сигнал за възникнало ПТП в с. Б.. При пристигане на място установили, че лек автомобил „М.“ се бил блъснал в ограда. Малко по-късно се появило и лицето, което било собственик на въпросният автомобил. Няма 2 спомен дали собственикът на автомобилът е съобщил, че е бил преотстъпил ключовете на автомобила на някой друг. В заключение сочи, че лицето което е управлявали МПС е неправоспособен водач.

Свид. М. Т.а Д.а, твърди, че живее на семейни начала с Д. И., имат едно дете. На 25- ти април 2025 година са се били събрали в дома на родителите им с Д. и двамата й братя. Около 02 - 02.30 часа празненството им приключило и тя и Д. си легнали, като спалнята им се намирала на вторият етаж на къщата.

Около 04.00ч. сутринта брат й Д. отишъл в спалнята им и й донесъл ключа за автомобила на Д., който ключ бил почти разглобен. Тогава тя го попитала какво се е случило с автомобилът, а той й отвърнал, че „леко го бил одраскал“.

Тя веднага събудила Д., а той станал и тръгнал към центъра на селото. Мъжът й след като пристигнал на мястото, където брат й бил катастрофирал имало вече полицаи, като техен познат К., който бил там казал на полицаите, че Д. бил собственика на автомобила. В последствие разбрали, че брат й Д. взел ключовете от якето на Д., което било оставено на долния етаж. Когато катастрофирал брат й бил сам в колата. Тя не му е давала ключовете. Брат й бил неправоспособен водач.

Свид. Д. Т. Д. сочи, че събитието се развило в с. Б., където били на гости в къщата на родителите му. Били той, приятелката на брат му Д. - И., зет му Д., който бил с приятелката си М. и братята му. Имали повод и поради тази причина се черпили. Рано сутринта, след като всички се легнали, около 3 часа посреднощ, той отишъл при И. и й поискал ключа за колата на Д.. И. била легнала с брат му Д. в стая на втория етаж в къщата. Тогава тя не го попитала защо му е ключа, а просто го взела от шкафа и му го дала. Твърди, че през това време Д. и М. също спяли. Заявява, че не е искал разрешение от Д. да ползва автомобила му, както не му е давал и ключовете за същия. След инцидента с автомобила на Д. той занесъл ключовете на М., като й казал че леко е одраскал автомобила им. Тогава тя веднага събудила Д., а той от своя страна тръгнал към центъра на с. Б.. Сочи, че за случая не било образувано досъдебно производство.

Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

ПРАВНИ ИЗВОДИ

Имайки предвид направените фактически констатации и становищата на страните, районната инстанция намира за установено от правна страна следното:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:

3

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат.

В настоящия случай, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 102, т. 1 ЗДвП, като нито актосъставителят, нито наказващият орган са конкретизирали от коя алинея на цитирания чл. 102 от ЗДвП е посочената т. 1.

С оглед текстовото описание на нарушението в А., възпроизведено и в обжалваното НП – "водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач", се установява, че е нарушена т. 1 от ал.

1 на чл. 102 от ЗДвП.

Предвид обстоятелството, че в административният акт е посочено, че е предоставено управление на МПС на лице, което не е правоспособен водач, деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя се субсумира под състава на административно нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, който възвежда, че на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач.

В случая, във фактическата част на обжалваното наказателно постановление, която напълно преповтаря изложената в А. фактическа обстановка, е посочено, че жалбоподателят- собственик на МПС, на 26.04.2025 г. около 04, 40 часа, в с. Б., на *** предоставя собствения си лек автомобил "М." с рег. № .......... на неправоспособният водач Д. Т. Д. с ЕГН ********** от с. Б., който е участник в ПТП.

Същевременно, посредством диспозитивната част както на акта, така и на 4 процесното НП, на жалбоподателя се вменява нарушение, изразяващо се във "водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач".

След като е установено, че нарушителят е собственик на моторното превозно средство, което е предоставяно за управление от неправоспособен водач, не е ясно защо това обстоятелство не е намерило отражение и в диспозитива на обжалваното НП, в който нарушението е описано бланкетно, като са посочени всички възможни субекти на административното нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – водач, собственик или упълномощен ползвател.

По идентичен начин, като отново е налице несъответствие между изложени установени факти и констатации, във фактическата част на обжалваното наказателно постановление е описано, че собственикът на МПСто предоставя управлението на автомобила, докато в диспозитива изпълнителното деяние на вмененото административно нарушение е описано посредством две алтернативни форми – "допуска" или "предоставя" управлението, които са взаимно изключващи се. И това е така, защото наличието на едното изпълнително деяние изключва наличието на другото, тъй като деецът не може едновременно и да допусне и да предостави управлението на автомобила на неправоспособния водач.

Предвид обстоятелството, че законодателят е предвидил включването на няколко хипотези на нарушение на правилата на ЗДвП в една разпоредба, длъжностните лица, които установяват фактите и тези, които налагат санкциите, са компетентните органи да индивидуализират всяко деяние със специфичните му характеристики и в издаваните от тях актове да посочват всички индивидуализиращи белези на състава на съответното административно нарушение, ако същото е извършено. Неизпълнението на вменените им компетентности води до несъответствия и противоречия, които не могат да се санират от въззивната инстанция по реда на съдебния контрол.

В тази връзка следва да се посочи, че в санкционните производства като настоящото - по реда на ЗАНН, за да могат да породят правните си последици, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно, пълно и идентично. НП са актове на правораздаване, с които се налага административна санкция, а с А. се вменява извършване на конкретно административно нарушение, поради което тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани или мотивирани по тълкувателен път от санкционираното лице, нито от съда в хода на съдебното следствие, още повече в хода на съдебното производство да се извличат законоустановените им реквизити, в частност да се уточнява какво е качеството на субекта на нарушението и какво е било констатираното от актосъставителя изпълнително деяние на нарушението, които съставляват съществени реквизити както на А. по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, така и на НП, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Разпечатката съдържа 42 от 127 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4893778-5da1-423d-bd9c-7f9787e80237