Решение № 1453 от 08.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1453 гр. Плевен, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20264430101295 по описа за 2026 година

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК :

Производството по делото е образувано по повод на предявени от „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, със седалище и адрес на управление: **** с ЕИК ***, представлявано от **** срещу М. С. Г. ЕГН ********** с адрес: **** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на 761,13 евро (седемстотин шестдесет и едно евро и 13 евроцента, равняващи се на 1488,64 лева, представляващи дължима главница по вноски с настъпил падеж за периода 01.09.2024г. до 01.11.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 690,01 евро (равняващи се на 1349,54 лева), представляваща договорна лихва, дължима за периода на вноски с настъпил падеж 01.09.2024г. - 01.04.2025г.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като същата е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявил настоящия иск. Излага се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 04.07.2024г. е подписан Договор за потребителски паричен 1 кредит № **** между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, в качеството на кредитор и М. С. Г., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, съгласно който Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 20 001,00 лева - представляваща чиста стойност на кредита. Сочи, че била сключена и застраховка, за която се дължало месечна застрахователна премия в размер на 10,27 лева, която се издължавала чрез ежемесечни вноски съгласно погасителния план към кредитния договор. Твърди се, че кредитополучателят се задължил да възстанови получения кредит чрез 120 месечни погасителни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 284,97 лева., с първа погасителна вноска с падежна дата на 01.08.2024г. и последна на 01.07.2034 г. Излага се, че кредитът се издължавал чрез погасителни вноски, дължими на съответната падежна дата от съответния месец съгласно Погасителен план, като всяка месечна вноска се състояла от част от задължението за главница, част от задължението за възнаградителна лихва и част от задължението за застрахователна премия, всяко от които подробно описани в приложения погасителен план. Сочи се, че кредитът бил отпуснат при годишен лихвен процент в размер на 10,79 % и при годишен процент на разходите в размер на 12,75 %. Твърди се, че ответникът не е изпълнил поетите задължения по Договора за кредит, като не е изплатил задълженията си по последния. Излага се, че непогасени са останали следните суми по цитирания по-горе Договор за кредит както следва: 19894,15 лева - главница и 1349,54 лева - възнаградителна лихва. Сочи се, че с исковата молба претендират следните суми: 761,13 евро (седемстотин шестдесет и едно евро и 13 евроцента, равняващи се на 1488,64 лева (хиляда четиристотин осемдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки) - дължима главница, представляваща вноски с настъпил падеж за периода 01.09.2024г. до 01.11.2025г. и 690,1 евро (шестстотин и деветдесет евро и 1 евроцент), равняващи се на 1349,54 лева (хиляда триста четиридесет и девет лева и 54 ст.) - представляваща договорна лихва, дължима за периода на вноски с настъпил падеж 01.09.2024г. - 01.04.2025г. Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.03.2025г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „ЕОС Матрикс” ЕАД, със седалище и адрес на управление ****, с ЕИК *** /правоприменик след преобразуване на ЕОС МАТРИКС ЕООД/, задължението, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит с номер **** от 04.07.2024г., е било 2 прехвърлено на „ЕОС Матрикс” ЕООД. Излага се, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 и сл. от ЗЗД на 03.10.2025г. от пълномощник на цедента, на длъжника с пощенска пратка с известие за доставяне *** е изпратено уведомление за цесия и покана за доброволно изпълнение, като на длъжника е предоставен срок за доброволно изпълнение.

Сочи се, че пратката била адресирана до известния на цесионера и посочен в договора за кредит адрес, а именно ****, като същата била останала непотърсена и върната в цялост на подателя с отбелязване за “непотърсена“, като била посочена дата 17.11.2025г. на стикера. Счита, че ответника е надлежно уведомен за цесията, макар и да не е получил реално адресираната до нея пратка, за което развива пространни съображения. Счита, че ищецът е придобил от Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД едно ликвидно и изискуемо парично вземане. Твърди, че поради липса на пълно и точно доброволно изпълнение нито към стария, нито към новия кредитор и поради факта, че към настоящия момент задължението на ответника, предмет на настоящата искова молба било изцяло падежирало, както и липсата на обстоятелство, което да погасява процесното задължение е мотивирало новия кредитор „ЕОС МАТРИКС” ЕООД да пристъпи към принудително събиране на вземането си по договора чрез подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по повод на което бе образувано ч.гр.д. № 1087/2025г. по описа на Районен съд гр. Каварна. Излага, че не му е известно и основание, въз основа на което задължението за погасяване да е отпаднало, а дори такова да е налице е в тежест на ответника да го докаже.

Сочи, че претендираните с исковата молба задължения са изцяло и окончателно падежирали, което пораждало правния му интерес да предяви иск за установяване на вземането си по Договор за потребителски паричен кредит с номер **** от 04.07.2024г. за процесните суми. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.

В нарочна писмена молба, депозирана преди датата на о.с.з. проц. представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, да постанови неприсъствено решение и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на ИМ.

3

В първото по делото редовно заседание ответникът не се явява и не е направил искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Вземанията на ищеца произтичат от сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника Договор за кредит №****/04.07.2024 г., по който е налице неизпълнение и, по който се претендират вноски с настъпил падеж до 01.11.2025 г. Позовава се на сключен между него и кредитора Договор за цесия, въз основа на който е придобил процесното вземане. За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.

Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда указания в разпореждане № 5390/17.04.2026 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 2879/02.07.2026г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото редовно проведено по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски. С депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите 4 суми изцяло или частично, ответниците са станали повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответниците.

На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от 147,38 евро /288.25 лв./

За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 239,67 евро, от които 33,37 евро. заплатени държавни такси и 206,30 лв. за ССЕ.

По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.

С. Г. ЕГН ********** с адрес: **** дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, със седалище и адрес на управление: **** с ЕИК ***, представлявано от ****, следните суми: сума в размер на 761,13 евро (седемстотин шестдесет и едно евро и 13 евроцента, равняващи се на 1488,64 лева, представляващи дължима главница по вноски с настъпил падеж за периода 01.09.2024г. до 01.11.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по ч.г.д. №1087/2025 г. по описа на Рс Каварна -26.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 690,01 евро (равняващи се на 1349,54 лева), представляваща договорна лихва, дължима за периода на вноски с настъпил падеж 01.09.2024г. - 01.04.2025г., на основание чл. 415, ал.

1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА М. С. Г. ЕГН ********** с адрес: **** да заплати на “„ЕОС МАТРИКС” ЕАД, със седалище и адрес на управление: **** с ЕИК ***, представлявано от ****, сумата от 147.38 евро, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1087 по описа за 2025 г. на РС Каварна, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА М. С. Г. ЕГН ********** с адрес: **** да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, със седалище и адрес на управление: **** с ЕИК ***, представлявано от ****, сумата от 239,67 евро, представляваща сторени в 5 исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6