Решение № 1656 от 04.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1656 гр. София, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Малчев

К.а В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20221100501537 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение №20187501 от 17.09.2021 г., постановено по гр. д. № 29853/2020 г. на Софийски районен съд, 171 състав, е признато за установено по предявения по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. установителен иск от К. П. Б., ЕГН:**********, срещу „Д. Л.“ АД, регистрирано съгласно законодателството на Федерална Република Германия, чрез търговското си представителство в България, вписано в ТР при БТТП, с ЕИК:*******, че ответникът дължи на ищеца на правно основание чл. 7, пар. I, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, сума в размер на 400 евро, представляваща обезщетение за вреди, поради отмяна на полет LH 1707 по направление София - Мюнхен и полет LH 1800 по направление по направление Мюнхен - Мадрид от дата 08.12.2019 г, ведно със законната лихва от 14.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение от 11.03.2020 г. по ч. гр. д. № 8175/ 2020 г. по описа на СРС, 171 с-в.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - „Д. Л.“ АД, действащ чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението. Поддържа се, че районният съд необосновано е приел, че в разглеждания случай не е налице предложен алтернативен полет на ищеца, който е упражнил правото си на отказ от полета и възстановяване на стойността на билета съгласно чл. 8, пар. I, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Оспорват се като неправилни и изводите на районния съд, че липсват представени доказателства за цедиране на процесното вземане от ищеца в полза на Air Help Ltd. Излагат се подробни съображения за неправилност на решението. Моли се решението да бъде отменено, като предявеният иск бъде изцяло отхвърлен. Претендира се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

Ответникът по въззивната жалба - К. П. Б., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. В него се 1 излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд.

Иска се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски в полза на въззиваемия, за което се представя списък по чл. 80 ГПК.

Предмет на въззивното производство е и частна жалба, подадена от „Д. Л.“ АД, действащо чрез процесуалния си представител, срещу определение №20223485 от 16.12.2021 г., постановено по гр. д. № 29853/2020 г. на Софийски районен съд, 171 състав, с което е оставена без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба са изложените твърдения за недължимост на присъдените в полза на К. П. Б. разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като липсвали надлежни доказателства за изплащането на процесния размер от страна на клиента в полза на адвоката. Иска се отмяна на определението и да не бъдат присъждане разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца К. П. Б..

Ответникът по частната жалба - К. П. Б., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на частната жалба. В него се излагат съображения за реалното плащане на адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца и надлежното му доказване в съдебното производство пред районния съд. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с въззивната жалба е направено оплакване единствено относно приетата от районния съд за установена фактическа обстановка и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

За да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд правилно е съобразил релевантната фактическа обосновка. Безспорно се установява наличието на облигационно отношение между страните по договор за въздушен превоз за полет LH 1707 по направление София -Мюнхен и полет LH 1800 по направление по направление Мюнхен Мадрид за дата 08.12.2019 г. По делото е безспорно, че полет LH 1707 е бил отменен, като ответникът признава причина - организирана стачка. Безспорно е също така, че разстоянието от София до Мадрид надхвърля 1500 км. Ответникът е извършил плащане в полза на ищеца, като му е възстановил сумата от 138,06 лв., представляваща стойността на неползвания самолетен билет. Районният съд е обосновал доводи за неоснователност на оправените от ищеца възражения за недължимост на процесното обезщетение съответно за наличие на извънредно обстоятелство, довело до отмяна на полета, за предложен алтернативен полет и 2 за прехвърляне на вземането за обезщетение в полза на трето лице. В резултат на приетите за доказани обстоятелства, районният е уважил предявеният иск като доказан и е присъдил 400 евро - обезщетение за вреди на основание чл. 7, пар. I, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.

Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил предявения иск, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415 и чл. 422 ГПК вр. чл. 7, пap. I, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване за установено дължимостта на сумата по издадена заповед за изпълнение от 11.03.2020 г. по ч. гр. д. № 8175/ 2020 г. по описа на СРС, 171 с-в. Страните не спорят и по делото се установява от приетите писмени доказателства, че полет № LH 1707 е отменен, поради предприети стачни действия от синдиката на екипажа. С оглед това в полза на К. П. Б. е възникнало правото на парично обезщетение съгласно чл. 7, § 1, б. „б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети в размер на 400 евро, тъй като разстоянието от София до Мадрид надхвърля 1500 км. В цитирания източник на вторичното право на Европейския съюз, който съгласно член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз има пълен директен ефект, задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки, са изрично предвидени парични обезщетения по чл. 7 в хипотезите на отменен и/или закъснял полет.

Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба. На първо място липсват писмени доказателства, съгласно които на К. П. Б. е предложен алтернативен полет, който да замести отменения такъв. В тази насока следва се изтъкне, че липсва признание за подобно обстоятелство от страна на пътника както в първоинстанционното производство, така и във въззивното. Освен това възстановяването на стойността на билета не освобождава превозвача от отговорността му по чл. 7, пар. I от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., поради което е неприложи хипотезата на чл. 8, пар. I, б. „а“ от Регламента. Напълно несъстоятелно е и твърдението на въззивника, че процесното вземане за обезщетение е цедирано в полза на Air Help Ltd. Последното дружество е специализирано в защита правата на пътниците по Регламент (ЕС) 261/2004 г. Липсва сключван договор за цесия. В разглеждания случай Air Help Ltd е инициирало събирането на паричното обезщетение в полза на пътниците за закъснението на полета по извънсъдебен ред.

Представител на Air Help Ltd е изпратил искане за обезщетение по повод закъснението на процесния полет, което се явява покана за плащане по извънсъдебен ред в на пътниците.

Доброволно плащане обаче не е последвало, което е станала причина за предявяване на процесния иск. Предвид бланкетния характер на възраженията на въззивника и липсата в тях на конкретност, относима към предмета на спора, въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда по - детайлно.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди.

По определение №20223485 от 16.12.2021 г.:

Правилно районният съд е оставил без уважение искането по реда на чл. 248 ГПК за изменение на процесното решение в частта за разноските. В разглеждания случай договореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното и първоинстанционното производство е заплатено от К. П. Б.. Представените в тази насока издадена фактура и разписка от страна на адв. И. са напълно достатъчни да покажат реално заплащане на дължимото му адвокатско възнаграждение. Ето защо обосновано районният съд е заключил основателността на претенцията за разноски в тази част и е осъдил основателно длъжника „Д. Л.“ АД да заплати на К. П. Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 325 лева - разноски за исковото производство, и сума в размер на 325 лева разноски за заповедното производство.

По разноските за въззивната инстанция:

3

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. В случая от въззиваемия са представени доказателства за заплащане в брой на сумата от 400 лева за адвокатско възнаграждение и списък по реда на чл. 80 ГПК.

Липсва възражение на прекомерност на заплатения размер по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20187501 от 17.09.2021 г., постановено по гр. д. № 29853/2020 г. на Софийски районен съд, 171 състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение №20223485 от 16.12.2021 г., постановено по гр. д. № 29853/2020 г. на Софийски районен съд, 171 състав.

ОСЪЖДА „Д. Л.“ АД, регистрирано съгласно законодателството на Федерална Република Германия, чрез търговското си представителство в България, вписано в ТР при БТТП, с ЕИК:*******, да заплати на К. П. Б. с ЕГН:********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________