Определение № 128 от 28.05.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. 1000 София , 28.05.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Андрей А. Ангелов

Емил И. Дечев

Кристина Е. Гюрова като разгледа докладваното от Кристина Е. Гюрова Въззивно частно наказателно дело № 20211100601986 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХII НПК, вр. с чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по жалба, с вх. № 21025487/20.04.2021 г., подадена от адв. Й.С. упълномощен защитник на подсъдимата М. А. Л., срещу определение от 12.04.2021 г., постановено в открито съдебно заседание по НОХД № 3505/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135 състав, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянието, е правилна. Поддържа се, че с оглед поведението на обвиняемата и действията, които е предприела за оказване помощ на пострадалата, правилно деянието е било квалифицирано като такова по чл. 343а, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 343, ал. 3, пр. “последно“, б.“а“, пр. 2 вр. ал. 1, б.“б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Оспорва се възприетия от първостепенния съд извод, че разпоредбите на чл. 343а, ал. 1, б."в" и б."г" НК обхващат единствено случаите на причинена средна или тежка телесна повреда, или смърт на повече от едно лице. Сочи се, че доколкото в разпоредбата на чл. 343а НК е уреден привилигирован състав на престъплението, то за предвиденото по-тежко такова, извършено от обвиняемата Л., чл. 343а НК би следвало да се приложи и спрямо по-леко наказуем резултат, в случаите когато поведението на обвиняемия е такова, каквото е визирано в правната норма. Излага се, че препращането в букви „в“ и „г“ на чл. 343а, ал. 1 НК е към ал. 2 на чл. 343 преди преномерирането й в ал. 3. Предвид това, се моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите в частния протест и доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:

Обвиняемата М. А. Л. е била привлечена като обвиняем с постановление от 24.11.2020 г. на СРП, връчено й на 08.12.2020 г., за това че на 20.02.2020 г., около 18:50 ч., в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № *********, като се движела по ул. „Димитър Петков“, с посока на движение от ул. „Цар Симеон“ към ул. „Враня“, в района на кръстовището с бул.

„Сливница“, при извършване на маневра „ляв завой“ към бул. „Константин Величков“, на пешеходна пътека, нарушила правилата за движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“, като по непредпазливост причинила на пешеходката М.Б.М.-С., пресичаща пътното платно в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, по пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М 8.2 от ППЗДвП, средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяваща се в счупване на горния край на голямопищялната кост на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни, като след деянието Л. е направила всичко зависещо от нея за оказване на помощ на пострадалата М.-С., откарвайки пострадалата до лечебно заведение УМБАЛСМ „Пирогов“ - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 343, ал. 3, пр. последно, б.“а“, пр. 2 вр. ал. 1, б.„б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

Производството по НОХД № 3505/2021 г. по описа на Софийски районен съд , НО, 135 състав, е образувано по внесен в Софийски районен съд обвинителен акт против М. А.

Л. за това, че на 20.02.2020 г., около 18:50 ч., в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № *********, като се движела по ул. „Димитър Петков“, с посока на движение от ул. „Цар Симеон“ към ул.

„Враня“, в района на кръстовището с бул. „Сливница“, при извършване на маневра „ляв завой“ към бул. „Константин Величков“, на пешеходна пътека, нарушила правилата за движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“, като по непредпазливост причинила на пешеходката М.Б.М.-С., пресичаща пътното платно в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила по пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М 8.2 от ППЗДвП, средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяваща се в счупване на горния край на голямопищялната кост на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни, като след деянието Л. е направила всичко зависещо от нея за оказване на помощ на пострадалата М.С., откарвайки пострадалата до лечебно заведение УМБАЛСМ „Пирогов“ - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.“в“ вр. 343, ал. 3, пр. “последно“, б.“а“, пр. 2 вр. ал. 1, б.“б“, пр. 2 вр. чл.

2

342, ал. 1, пр. 3 НК.

С определение от 12.04.2021 г. първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка не съответства на дадената цифрова правна квалификация. За да достигне до този извод, СРС е мотивирал, че обвинението е за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.“в“, вр. чл. 343, ал. 3, пр. “последно“, б.“а“, пр. 2, вр. ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, но разпоредбата на чл. 343а, ал. 1, б.“в“ НК не препраща към ал. 3 на чл. 343 НК. В атакуваното определение е посочено, че препращането в букви „в“ и „г“ на чл. 343а, ал. 1 е към ал. 2 на чл. 343 преди преномерирането й в ал. 3 с ДВ бр.92/2002 г. Районният съд е счел, че в процесния случай е неприложима привилигированата норма на чл. 343а, ал. 1, б. „б“ НК, като е обосновал, че от съдържанието на разпоредбите на чл.343а, ал. 1, б."в" и б."г" НК, е видно че са изрично възпроизведени само съставомерните последици по чл. 343, ал. 3 пр. 2, б."а" и б."б", и те обхващат единствено случаите на средна или тежка телесна повреда, или смърт на повече от едно лице, като се е позовал и на задължителните указания, дадени с ППВС №1/83г., т.5.

Настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от процесуално-легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 249, ал. 3 НПК, поради което въззивният състав я намира за допустима.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Аргументите на съда в тази насока са следните:

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ВКС, ОСНК, чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган.

Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като непосочването им съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство.

Настоящата съдебна инстанция намира за правилна, обоснована и законосъобразна констатацията на съдията-докладчик от първостепенния съд, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на обвиняемата, а също и на пострадалото лице. Настоящият съдебен състав се солидаризира със становището, залегнало в атакуваното определение, че внесеният от СРП обвинителен акт не е годен да очертае фактическите и правни рамки на едно евентуално съдебно производство.

В конкретния случай, правилно съдията-докладчик е приел, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка не съответства на дадената цифрова правна 3 квалификация. В обвинителния акт е посочено, че на 20.02.2020 г., около 18:50 ч., в гр.

София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № *********, като се движела по ул. „Димитър Петков“, с посока на движение от ул. „Цар Симеон“ към ул. „Враня“, в района на кръстовището с бул.

„Сливница“, при извършване на маневра „ляв завой“ към бул. „Константин Величков“, на пешеходна пътека, нарушила правилата за движение по пътищата по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като по непредпразливост причинила на пешеходката М.Б.М.-С., пресичаща пътното платно в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила по пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М 8.2 от ППЗДвП, средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, изразяваща се в счупване на горния край на голямопищялната кост на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни, като след деянието Л. е направила всичко зависещо от нея за оказване на помощ на пострадалата М.-С., откарвайки пострадалата до лечебно заведение УМБАЛСМ „Пирогов“. При така изложената в обвинението фактическа обстановка, погрешно е изписана цифровата квалификация на деянието – чл.

343а, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 343, ал. 3, пр. “последно“, б.“а“, пр. 2 вр. ал. 1,б.“б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 НК. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 343а, ал. 1, б.”в” НК касае хипотези, когато за дадено деяние не е налице квалифициращо обстоятелство по чл. 343, ал. 3 НК, каквото се сочи, че е налице в настоящия случай, а именно деянието да е осъществено на пешеходна пътека. Въззивният съдебен състав намира, че е недопустимо приложението на чл. 343а НК при ПТП, причинено на пешеходна пътека. Верен е в този смисъл изводът на СРС, че разпоредбите на чл. 343а, ал.1, б."в" и б."г" НК обхващат единствено случаите на средна или тежка телесна повреда, или смърт на повече от едно лице, и следователно намалената отговорност по чл. 343а НК е неприложима. Ако законодателят беше преценил че привилигированата норма на чл. 343а НК следва да намери приложение за квалифициращите обстоятелства по чл. 343, ал. 3 НК, сред които е и извършване на деянието на пешеходна пътека, то последните щяха да бъдат включени в разпоредбата на чл. 343а НК като изрично изброяване наред с причинените средни или тежки телесни повреди или смърт на повече от едно лице. Правилно са били съобразени от първоинстанционния съд постановките на Постановление № 1 от 17.1.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС. Според това постановление, оказването на помощ не е намаляващо отговорността обстоятелство, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието. В цитираното Постановление е отразено, че изричното посочване в разпоредбите на чл. 343а, ал. 1, б. "в" и "г" НК на съставомерните последици е използвано с цел да се изключат другите случаи, когато са налице и квалифициращите обстоятелства "пияно състояние" и "избягал от местопроизшествието". В противен случай законодателят би се задоволил само с посочване на текста, до който се отнася намаляващото отговорността обстоятелство, както това е направил по отношение на ал. 1 на чл. 343 НК. Настоящият съдебен състав намира, че това се отнася и за квалифициращите случаи - ако деянието е извършено след употреба на наркотични вещества или техни аналози, деецът е управлявал, без да има необходимата правоспособност или на пешеходна пътека, като те не са посочени в ПП на ВС, тъй като са включени в разпоредбата на закона след Постановлението, поради и което приложението на чл. 343а НК е изключено и за квалифициращото обстоятелство „на пешеходна пътека“. Следователно макар изрично да не е предвидено в нормата на 343а, ал.