Решение № 84 от 08.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Пловдив, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20235001000047 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 345/1.11.2022 г. по т.д. № 599/2021 г. на ОС-П., поправено относно ЯФГ с решение № 384/23.11.2022 г., в частите му, с които фондът е осъден да заплати на Г. Я. Г. сумата 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, нанесени при ПТП, настъпило на 10.03.2020г. по път ***-*** гр. П. - гр.П. на километър 30, след отбивката за с. З., причинено от Х. Г. Г. при управление на МПС л.а. „А.“ с рег. №**********, с концентрация на алкохол в кръвта 2.17 промила, без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва върху нея от 14.07.2021г. до изплащане на сумата, както и да заплати на М. С. Г. сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, нанесени при ПТП, настъпило на 10.03.2020г. по път ***-*** гр. П. - гр.П. на километър 30, след отбивката за с. З., причинено от Х. Г. Г. при управление на МПС л.а. „А.“ с рег. №**********, с концентрация на алкохол в кръвта 2.17 промила, без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва върху нея от 14.07.2021г. до изплащане на сумата, 1 а също и в частта му за разноските.

Жалбоподателят „Г.ф.“-гр.С. моли решението да бъде отменено като неправилно в обжалваните негови части по съображения, изложени във въззивната жалба, подадена на 22.11.2022 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция.

Претендира за присъждане на разноски.

Ответниците по жалбата Г. Я. Г. и М. С. Г. молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Като ищци в производството пред окръжния съд предявяват с искова молба от 9.08.2021 г. субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 558,ал.5 във вр. с чл.

557,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Г.ф.“гр.С. да заплати на ищеца Г. Я. Г. сумата 9 000 лв. и на ищцата М. С. Г. сумата 30 000 лв., които суми представляват обезщетение за претърпени от всеки от тях двамата неимуществени вреди за понесени душевни болки и страдания вследствие на телесни увреждания, които неимуществени вреди са настъпили при и в резултат на ПТП на 10.03.2020 г., причинено по вина на водача Х. Г.

Г. при управлението на МПС, за което е нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които обезщетения се претендират от ищците като пострадали лица от ответника „Г.ф.“-гр.С. над вече платените от фонда обезщетения в размер на 3000 лв. на Г. и на 45 000 лв. за Г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на ПТП 10.03.2020 г. Не заявяват искане за събиране на нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция. Претендират за присъждане на разноски.

Третото лице-помагач на „Г.ф.“-гр.С. Г. Х. Г. моли жалбата да бъде уважена.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Няма спор между страните, че ищците Г. Г. и М. Г. са лицата, които са пострадали на 10.03.2020 г. при настъпило ПТП по вина на водача Х. Г. Г., който е управлявал лекия автомобил без да е имало сключена застраховка 2

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Безспорно е, че те са отправили искане за заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди до Г.ф. и че преди подаването на исковата молба в съда на 9.08.2021 г. фондът им е изплатил обезщетения, съответно, в размер на 3 000 лв. на Г. и на 45 000 лв. за Г.. С исковата молба ищците твърдят, че при ПТП на 10.03.2020 г. всеки от тях е получил посочени в нея телесни повреди, провел е лечение, преживял е болки и неудобства, променен е начинът му на живот. Твърдят, че определеното и изплатено от фонда обезщетение в размер на 3 000 лв. за Г. и на 45 000 лв. за Г. е в занижен размер, и считат, че справедлив размер на обезщетението е 12 000 лв. за Г. и 75 000 лв. за Г., поради което претендират за присъждане в полза на Г. още на сумата 9 000 лв. и в полза на Г. още на сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането 10.03.2020 г.

Ответникът с отговора на исковата молба, подаден на 10.11.2021 г., оспорва исковете изцяло, по основание и размер. Заявява, че по искане на ищците вече им е изплатил преди подаването на исковата молба обезщетения, които са достатъчни за обезвреда на претърпените от тях неимуществени вреди, и няма основания за присъждане на исковите суми. Оспорва и претенцията за заплащане на законна лихва от датата 10.03.2020 г.

С отговора на исковата молба, подаден на 21.03.2022 г., от третото лице-помагач на ответника Г. Х. Г., единствен наследник на починалия при ПТП виновен водач Х. Г. Г., исковете се оспорват като неоснователни, тъй като и вече изплатените обезщетения са в завишен размер. Заявява, че ищцата Г. е нарушила изискването като пътник на предна лява седалка да пътува с поставен предпазен колан, което нарушение води до приложението на чл.

51,ал.2 от ЗЗД.

С обжалваното решение окръжният съд приема за доказано, че на ищеца Г. от ПТП са причинени признатите от ответника травматични увреждания контузия на коремни стени, с охлузвания, без увреда на подлежащите коремни органи, контузия на гръдния кош с охлузвания и контузия на дясна лакътна става, за които са платени 3 000 лв., обобщени от вещото лице д-р М. като травми и охлузвания в областта на гръден кош и корем, чието възстановяване е настъпило след 30-я ден съгласно показанията на разпитаните свидетели. Съдът приема, че от заключението на вещото лице 3 д-р К. се установява, че в резултат на ПТП и причинените от това увреждания Г. е преживял реакция на остър стрес, разстройство на адаптацията и състояние на посттравматично стресово разстройство, продължаващо и към момента. Съдът преценява, че към датата на ПТП Г. е бил на 69 години, с придружаващи заболявания, но активен както физически, така и социално, като в резултат на ПТП и нанесените от него увреждания се влошава качеството му на живот, той преживява психически болки и страдания, които не са отминали, все още изживява вина за състоянието на съпругата си и липсва преодоляване и излизане от състоянието на ПТСР. Съдът, съобразявайки се с вида и характера на доказания вредоносен резултат за Г., настъпилите по вид, характер и продължителност от това неимуществени вреди, неговата възраст към датата на деликта – пенсионер, на 69 години, семеен, периода на възстановяване на физическите увреждания, липса на психическо възстановяване, изживения спектър от физически и психически болки и страдания, промените чрез влошаване качеството на живот, указанията на ВКС за съобразяване на социалните и икономическите условия в страната към 10.03.2020 г. (МРЗ към датата на деликта е 610 лв.), приема за справедлив размер на обезвреда за неимуществените вреди сумата от 10 000 лв., от която вече ответникът е изплатил част в размер на 3 000 лв. и затова следва да се присъди сумата 7 000 лв. Съдът приема, че за ищцата М. Г. са доказани получени увреждания фрактура на лява раменна кост и фрактура на гръбначен прешлен Л2, за които извънсъдебно е платено обезщетение в размер на 45 000 лв. Съдът приема въз основа на заключението и обясненията на в.л. д-р М., че Г. може да сяда и да става, поради което има възстановяване на фрактурата на тялото на втори лумбален прешлен, която фрактура е довело до 45 дена пълно обездвижване в легнало положение върху твърда дъска, след което е започнало изправяне, раздвижване и рехабилитация по специална технология, като възстановителният процес е около 5-6 месеца.

Съдът приема, че фрактурата на лява раменна кост е с приключила втора оперативна интервенция към 1.03.2021 г. и указания за рехабилитация, като към датата на прегледа от в.л.д-р М. фрактурата е зараснала, но са останали болки по предна и странична част на лява раменна става, ирадиращи към лакът, и без приключване на възстановителния период на лява раменна става, няма възстановяване на двигателната активност на лявата ръка, ръката остава с неестествено движение и положение, с ограничаване на отвеждането във 4 всички направления, което води до затруднено самообслужване, прогнозата е за трайни последици на това състояние. Съдът приема за доказано и наличието на травми на коремни органи и на гръдния кош с охлузвания на ищцата Г., като преценява, че настъпването на по-тежки травматични увреждания не води до поглъщане на по-леките травматични увреждания, които са причинени, тъй като в гражданския процес по правилото на чл.

51,ал.1 от ЗЗД на обезвреда подлежат всички преки и непосредствени вреди.

Съдът приема въз основа на заключението на в.л. д-р К., че в резултат на ПТП и причинените от това увреждания Г. е преживяла реакция на остър стрес, разстройство на адаптацията и състояние на посттравматично стресово разстройство, продължаващо и в момента. Съдът приема за установено, че към датата на ПТП Г. е била на 57 години, без придружаващи заболявания, активна както физически, така и социално, спортист с множество национални, международни и олимпийски титли и медали, пенсионер, като в резултат на ПТП и нанесените от него увреждания има рязко влошаване на качеството на живот, което и към момента не е подобрено, преживява психически болки и страдания, които не са отминали, липсва преодоляване и излизане от състоянието на ПТСР. Съдът, съобразявайки се с вида и характера на доказания вредоносен резултат на ищцата Г., настъпилите по вид, характер и продължителност от това неимуществени вреди, нейната възраст към датата на деликта – на 57 години, семейна, живееща в едно домакинство и полагаща грижи за възрастната си над 80 години майка, дългият, мъчителен, болезнен и тежък период на зарастване и възстановяване от травма на гръбначния прешлен Л2, свързан с изключителна зависимост от полагане на грижи от други лица, дългият, болезнен, мъчителен период на лекуване на травмата на лявата раменна кост, свързан с три оперативни интервенции, рехабилитация, която травма към момента е зараснала, но няма възстановяване при много лоша прогноза за това, липса на психическо възстановяване, изживеният спектър от физически и психически болки и страдания, промените чрез влошаване качество на живот, указанията на ВКС за съобразяване на социалните и икономически условия в страната към 10.03.2020 г. (МРЗ към датата на деликта е 610 лв.), приема за справедлив размер на обезвреда на неимуществените вреди сумата 90 000 лв., от която сума ответникът вече е изплатил 45 000 лв., а от остатъка от 45 000 лв. с оглед претенцията на ищцата следва да се присъди исковата сума 30 000 лв. Съдът приема за 5 недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата Г. чрез непоставяне на предпазен колан, поради което намира, че няма правно основание за редуциране на сумата.

С подадената от ответника „Г.ф.“-гр.С. въззивна жалба се твърди, че решението е неправилно в обжалваните негови части, с които претенциите на ищците са уважени, съответно, за сумата 7 000 лв. за ищеца Г. и за сумата 30 000 лв. за ищцата Г., тъй като размерите на обезщетенията са определени от съда в нарушение на установения с чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че съдът не е извършил изискуемия анализ на фактите, не е посочил и оценил обективно съществуващите и установени по делото от обстоятелства и значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и съответно не е мотивирал изводите си относно определения размер на обезщетението от 90 000 лв. за ищцата Г. и 10 000 лв. за ищеца Г.. Твърди се, че окръжният съд не е приложил общите и индивидуални критерии при определяне на обезщетението, като от мотивите на решението не става ясно как прилагането на съответните критерии се е отразило върху формирането на вътрешното убеждение на съда да определи точно такъв размер на обезщетението. Твърди се, че окръжният съд е определил неправилно размера на обезщетенията на двамата ищци, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Моли решението в обжалваните негови части да бъде изцяло отменено с отхвърляне на исковете, евентуално, да бъде определен значително по-справедлив по-нисък размер на обезщетенията със съответно отхвърляне на претенциите за разликата до присъдените от окръжния съд обезщетения.