Решение № 17 от 15.02.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Димитрова при участието на секретаря Е. М. Д. като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно наказателно дело № 20241450200021 по описа за 2024 година ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 5471098/24.11.2021 год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя Н. Л. Н. от гр.С., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ / ЛЕВА , за нарушение на чл.21 ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5, вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

1

МОТИВИ:

Н. Л. Н. от гр.С., е обжалвала в срок Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 5471098/24.11.2021год. на ОД на МВР гр.В.

Жалбоподателката редовно призована, не се явява, нито пък се представлява. В Писмени бележки по делото се поддържа жалбата, като се моли Електронния фиш да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като жалбоподателката не е извършила нарушението, за което й е наложена глоба.

Акцентува се, че Електронния фиш е издаден извън сроковете по чл.34 ал.1 и чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.11.2021 год. в 14:54 часа в област В., община М., главен път I-1 /Е-79/, км.156+000 – извън населено място, с посока на движение към гр. В. при разрешена стойност на скоростта от 90 км, служителят на ОД на МВР гр.

В., свидетелят А. А., с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол „ТFR1-M-611” заснел МПС „Волво С40”, вид лек автомобил, с рег.№ .... със скорост от 108 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч. Същата не е спряна, като автомобила е заснет, след което в сектор “Пътна полиция” гр. В. в отсъствие на свидетеля и в отсъствие на жалбоподателката, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е жалбоподателката. Свидетелят уточнява, че работи по предварително утвърден график със системата за видеоконтрол, като мобилната камера е монтирана в служебния автомобил и последната автоматично засича нарушението. Функциите на свидетеля се изчерпват с това да закара 2 автомобила на мястото, да въведе настройките за контрол на скоростта, като посока на движение, допуск на надвишение на скоростта и ограничението, което е за мястото, след което системата започва да работи автоматично.

Горната фактическа обстановка се установява от гласните доказателства по делото, в лицето на разпитания свидетел А. А., както и от събрания писмен доказателствен материал, а именно: Пощенски плик в оригинал с Клеймо от 28.12.2023г. с Ел. фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия

К

№5471098/24.11.2021г., Разписка от 16.12.2023г., 1 бр. снимки на нарушението, Протокол №3-12-21 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1М“ от 05.05.2021г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 на Председателя на Българския институт по метрология гр. С., Техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „TFR-1М“,Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи ведно с Приложение, Справка за собствеността на МПС с рег. № ..., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 24.11.2021г., Справка от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. В. под вх. №443/30.01.2024г. ведно с карта на мястото на нарушението – клип №13253, радар №611, Разпечатка на заснетите нарушения „TFR-1М“ – 611 за 24.11.2021г., Справка за нарушител/водач на лицето Н. Л. Н. и ясна снимка на заснетото нарушение.

Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима, като видно от приложената по делото Разписка от връчен Електронен фиш, се установява, че последният е връчен на 16.12.2023 г., а жалбата срещу Електронния фиш е депозирана пред ответника на 02.01.2024 г., респективно изпратена на 28.12.2023г. като в тази насока е приложения в оригинал Пощенски плик с клеймо от посочената дата.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Жалбоподателката не се е възползвала от правото си на възражения по ЕФ по чл.189 ал.6 от ЗДвП, а е обжалвала същия в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд.

Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от 3 представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 13253 с техническо средство радар № 611. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административН.казателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието за превишаване на разрешената скорост извън населено място за превишаване от 11 км/ч до 20 км/, водачът се наказва с глоба 50 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателката административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи образец.

В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила 4 наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага найнапред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразила жалбоподателя основание, се явяват неоснователни.

Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателката и застъпената теза относно приложението на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така или иначе ел.фиш, както и наказателното постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189 ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател на електронния фиш 5

– от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателката тълкуване на закона.

От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 24.11.2021 год. в 14:54 часа, с техническо средство радар № 611, било заснето движение на МПС „Волво С40“, вид лек автомобил, с рег.№ .... със скорост от 108 км/ч над разрешената за движение в извън населено място от 90 км/ч., и е посочено отклонение от 18 км/ч.

Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване на мястото на извършване нарушението. Действително в Електронния фиш е отразено, че същото е извършено в област В., Община М. на път I-1/ Е-79/ , км.156+000 – извън населено място, с посока на движение към гр.В., но следва да се отбележи, че Електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност, относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението.