Решение № 331 от 24.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Варна, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20253100502462 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по подадени две въззивни жалби.

Първата въззивна жалба с вх.№ 77671/15.09.2025г. по вх. р-р на РС-Варна е депозирана от Х. П. К., ЕГН ********** и В. Д. К., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.

Варна, ул. „П.Е.“ ***, чрез проц. представител адв. В. Т., срещу Решение № 3100/18.08.2025г. по гр. дело № 9760/2024 г. по описа на ВРС, 25- ти състав, в частите, с които жалбоподателите са осъдени да заплатят солидарно на Я. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П.Е.“ ***, сумата от 1000 лева - неимуществени вреди за понесените от нея в резултат на извършените от Х. П. К. и В. Д. К. действия, а именно - на 10.05.2024г. малко след 00:00ч. В. Д. К. спрял електрозахранването на жилището й; на 22.05.2023г. в асансьора на блока Х. К. я обидила с думите „осемнадесет годишна пикла ще ми се прави тука“, на основание чл. 45 във връзка с чл. 52 и чл. 53 ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 02.08.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният от Х. П. К. и В. Д. К. насрещен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Я. В. М., ЕГН **********, адрес: гр.

Варна, ул. „ П.Е.“ ***, да заплати на Х. П. К. и В. Д. К. сума в размер на по 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, стрес, притеснение, психически и емоционален тормоз, довел до постоянно психическо и емоционално напрежение и тревожност и безсъние, претърпени в резултат от извършвани от Я. В. М. действия - пускане на висок звук на музика и различни предавания по телевизията, водене на шумни разговори в жилището й почти през вечер и провеждане на битови мероприятия, от които се чуват крясъци, разговори на висок тон, кикотене, пищене на висок тон, и др., в периода от м. септември 2022г. до датата на завеждане на насрещната искова молба в съда – 04.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване 1 на насрещната искова молба в съда – 04.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно поради своята неправилност, немотивираност и необоснованост, както и че е постановено в нарушение на приложения материален и процесуален закон. Жалбоподателите считат, че съда неправилно е приел за установено, че на 22.05.2023г. в асансьора на блока Х. К. е казала на Я. М. „осемнадесет годишна пикла ще ми се прави тука“, „съобразявай се нощем, няма да има музика“, „ясно ли е казах“, „тука има деца, които спят“, „какво си позволяваш“, тъй като същите са се противопоставили да бъдат приети и изслушани СД с направени записи, с които именно съда счита, че се доказва действителността на случката, подкрепени и от изявленията отправени в жалбата до Първо РПУ – Варна, че когато К. предупредила М., същата започнала да снима с телефон.

Излагат се твърдения, че първоинстанционния съд неправилно и в противоречие с доказателствения материал по делото, частично е кредитирал свидетелските показания на свидетелите на К.и, като в огромната си част свидетелски показания са напълно игнорирани от съда. Превратно са изтълкувани и възприети показанията на свидетеля Р.И. като същата не е твърдяла, че в нейният апартамент се чували всякакви звуци, а само такива идващи от апартамента на Я. М.. В този смисъл съда не е възприел свидетелските показания на И. в тяхното истинско, логично съдържание и в тяхната последователност, а прави лаконичен извод, че шумовете в сградата всъщност идват отвсякъде. Съдът е пропуснал да обсъди и да анализира в пълнота и свидетелските показания на Ц. П., че същата имала лични впечатления и непосредствени наблюдения, формирани в периода от края на 2022г. до септември 2024г., за силните шумове, идващи от апартамента на Я. М..

Твърди се още, че неправилно и в противоречие със събраните и приобщените по делото доказателства съда е приел за доказано, че на 10.05.2024г. В. К. е спрял електрозахранването към апартамента на Я. М.. Навеждат се твърдения и за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила поради незадълбочен анализ на събрания доказателствен материал. Неправилно съда е приложил като ориентир и правилата за нивото на шум, предвидени в Наредба № 6 от 26.06.2006г., тъй като същите са неотносими към шум, предизвикан от съседи.

Молят решението да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново с което да бъде уважена претенция на въззивници и отхвърлена претенцията на въззиваемата.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата Я. В. М., с който моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Приема, че ВРС правилно е установил фактическата обстановка и обсъдил приетите по делото доказателства.

Излага подробни доводи относно законосъобразното приложение на Наредба № 6 от 26.06.2006г. за показателите на шум в околната среда. Счита че в обжалваните части първоинстанционното решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Насрещната въззивна жалба с вх. №89399/24.10.2025г. по вх. р-р на РС-Варна е депозирана от Я. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П.Е.“ ***, чрез адв. А. П., срещу Решение № 3100/18.08.2025г. по гр. дело № 9760/2024 г. по описа на ВРС, 25- ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата от 1000 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв., представляващ обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, притеснение, психически тормоз, довел до паник атаки, придружени със стягане в гърлото, сърцебиене, задушаване и стягане в гърдите, претърпени в резултат от извършени от Х. П. К. и В. Д. К. действия по подаване на сигнали и оплаквания до органите на полицията за вдигане на шум и нарушаване на нощната тишина, както и злепоставяне пред трети лица, присъстващи в дома й, нанасяне на обиди и отправяне на заплахи в асансьора на жилищната кооперация, спиране на ел. захранването в жилището и прекъсване на оптичния кабел на интернета в периода от м. септември 2022 г. до 01.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване 2 на исковата молба в съда – 02.08.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Счита че решението на ВРС в обжалваните части е неправилно, необосновано, постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. ВРС неправилно приема, че липсват доказателства по делото ответниците съзнателно да са посочвали несъществуващи факти при подаването на жалби и сигнали до органите на реда.

В тази връзка са ангажирани писмени доказателства и свидетелски показания, които съда не е преценил в съвкупност при определяне на справедлив размер на обезщетението, съгласно чл. 52 ЗЗД. Моли предявеният иск да бъде уважен в пълен размер.

В срок е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба от Х. П. К. и В. Д. К..

Същите оспорват твърденията, като неверни и недоказани, че Я. М. е получила дискомфорт, притеснение, психически тормоз, довел до паник атаки, оспорват същите да са последица от извършените от тях действия по подаване на сигнали до органите на реда за вдигане на шум и нарушаване на нощната тишина, както и злепоставяне пред трети лица, нанасяне на обиди и отправяне на заплахи, спиране на ел. захранването в ап. № 8 и прекъсване на оптичния кабел на интернета е периода от м. септември 2022г. до 01.08.2024г. Твърдят, че по делото са представени доказателства и изслушани свидетелски показания в обратния смисъл. Оспорва се и твърдението, че действията им представлявали злоупотреба с право, което цели Я. М. да бъде отстранена от обитаване на апартамент № 8, като отбелязват, че това обстоятелство за пръв път се навежда с насрещната въззивна жалба. Молят съда да остави без уважение насрещната въззивна жалба.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищцата Я. В. М. излага, че от 26.09.2022 г. живеела в апартамент №8, находящ се на втория етаж в сграда с административен адрес: гр. Варна ул. „П.Е." ***, а Х. П. К. и В. Д. К. живеели в апартамент №13, който се намирал на третия етаж в същата сграда над обитавания от нея. Още след като се нанесла да живее в апартамента, К. позвънила на вратата и попитала ищцата дали прави ремонт през нощта, защото те чували шумове, наподобяващи шкурене, стържене и шпакловане. С течение на времето К. започнала да се оплаква, че чува силен говор и силен звук от телевизор в спалнята на ищцата, какъвто въобще нямало. Стигнало се дотам да се договорят с родителите на ищцата, че следва да бъде настроена силата на звука на телевизора, за да не се чува при тях. Това не помогнало, тъй като всеки път, когато ищцата имала гости, в 22 ч. започвало блъскане по тавана на жилището, звънене на входната врата на жилището от К.и, които искали да се спре вдигането на шум, и изпращане през нощта на съобщения на майка й, в които съседите твърдели, че дъщеря й вдигала аларма, викала и се чувал телевизорът й. Поддържа, че винаги, когато имала гости, К. ходел да й крещи пред приятелите й, за да я притесни, тормози и злепостави. Ищцата отрича някога да е вдигала шум, да е пускала силно телевизор или музика. Излага, че на 30.12.2022 г. след 3 часа през нощта се събудила от блъскане по тавана от К.и. Притеснила се и светнала осветлението, но малко след това токът в жилището спрял. С фенерчето на телефона започнала да си свети и да търси причината за липса на електричество в жилището. Не разбрала какво се случва и я било страх да излезе по това време на нощта сама от апартамента. Сутринта установила, че в цялата кооперация има ток и проблемът бил само в нейния дом. Няколко часа търсила в почивния ден оторизирана техническа служба, а когато служителите посетили адреса, й обяснили, че само на нейния апартамент бил свален бушонът в главното табло. Счита, че К., бидейки ел. инженер, умишлено спрял електрозахранването в нейното жилище. Твърди, че много се уплашила от действията на К.и и следващите три месеца живяла при родителите си, за да се възстанови от изживения шок. Ответниците били агресивни към нея, затова изпитвала страх през нощта да слиза сама до ел. таблото, което било на улицата. В началото на м. април 2023 г. се 3 прибрала в жилището. Излага, че на 18.05.2023 г. с три нейни приятелки гледали телевизионно предаване, когато около 23 ч. К. позвънил на вратата и след като му отворила, започнал да крещи, че вдигат шум и не можел да спи. Изключително агресивно и със заплашителен тон пред приятелите й той я предупредил, че ще има голям проблем. Малко след като си тръгнал, дошъл патрул от служители на Първо РПУ, които обяснили, че идват по подаден сигнал за нарушаване на нощната тишина. След като видели, че работи само телевизорът и няма никакъв купон, вдигащ обезпокоителен шум, си тръгнали. Малко след това, същите полицаи се върнали заради подаден нов сигнал срещу нея. К. изпратила на майка й съобщения с текст: „До колко часа трябва да слушаме телевизора ви, разговори и викове на компанията? В момента крещят“. На 22.05.2023 г. в късния следобед, била в асансьора с К.и, когато ответницата започнала да й крещи, да я обижда и да я обвинява, че нарушава нощната тишина и й пречи да спи. Заканила се, че повече няма да има музики и телевизия в жилището и я обидила, като й казала, че „повече няма да се разправям с теб, осемнадесетгодишна пикла". Поведението на ответницата било унизително за ищцата и накърнило достойнството й. Почувствала се нападната, защото К. преднамерено се възползвала от това, че били в асансьора със семейството й. На 23.05.2023 г. родителите й подали жалба срещу К.и до Първо РПУ, но тормозът не бил преустановен. На 19.07.2023 г. след 23 ч. К.и подали сигнал на тел. 112 за вдигане на обезпокоителен шум от жилището й.