Акт от 16.05.2022, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 72 гр. Перник, 16.05.2022г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

КИРИЛ ЧАКЪРОВ при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 47 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И.Б.И., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. К.С. ***, съдебен адрес:***, офис 12 срещу Решение № 56/14.01.2022г., постановено по АНД № 20211720201168/2021 г. по описа на Районен съд – Перник. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-1158-002114 от 06.07.2021г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, с което на И.Б.И. ЕГН ********** е наложено наказание „глоба“ в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение. Счита

, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Иска от касационния съд да отмени решението на районния съд и да постанови съдебен акт, с който да отмени НП № 21-1158-002114 от 06.07.2021г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“. Касационната жалба е връчена на ответника – ОД на МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба вх. на Административен съд – Перник рег. № 1283 от 20.04.2022г. на адв. К.С., с която поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена. Изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, свеждащо се до неизясненост на фактическата обстановка, отсъствие на задължителни реквизити по чл.

40, ал. 3 от ЗАНН, липса на преценка на АНО съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, както и нарушение на чл. 116 НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноски по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, се представлява от гл. юрисконсулт В.. Оспорва касационната жалба. Иска съда да остави в сила решението на първата съдебна инстанция. Счита, че решението на Районен съд – Перник е добре мотивирано относно доказването на нарушението и неговото авторство. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА № 446191 от 10.06.2021г. /типов номер/ , съставен от Р.С.Е.– командир на отделение при с-р ПП при ОД на МВР – Перник, в присъствието на свидетеля С.В.Г.– служител на МВР е установено, че И.Б.И. на 15.05.2021г. в 11.30 часа в община Перник, на път втори клас № II-63, с посока на движение от кв. „Стара чешма“ към магазин „Билла“, управлява собствен мотоциклет – „Сузуки ГСР 600“, рег. ****, като над жилищните блокове в кв. „Проучване“ – км 2+400 се движи със скорост 109 км/ч., след приспаднат толеранс в полза на водача – наказуема скорост от 106 км/ч., при максимално разрешена за населеното място скорост от 50 км/ч. Нарушението е установено и заснето със система за трафик-видеоконтрол “TFR1-M” № 632, с фиксирана дата, час и регистрационен номер на МПС. В законоустановения срок по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН пред административнонаказващия орган не е постъпило възражение по акта. Въз основа на АУАН е издадено НП № 21-1158-002114 от 06.07.2021г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, с което на И.Б.И.

ЕГН ********** е наложено наказание „глоба“ в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото свидетелски показания и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност е извел правни изводи с мотиви за доказаност на вмененото нарушение, компетентност на административнонаказващия орган (АНО), процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, включително и относно размер на наложената санкция .

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови доказателства.

При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, от АПК, се установи наличие на основания за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока са и доводите в касационната жалба.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящият състав споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. Не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при събиране, проверка и анализ на доказателствата по делото. Районният съд е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил правни изводи.

Настоящият касационен състав не споделя направените от районния съд правни изводи, относно безспорното установяване на процесното МПС и в частност, чия е скоростта на придвижване на изобразените, в Клип № 11445, две разминаващи се МПС.

Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд Перник за неправилно.

По доводите в касационната жалба:

На първо място, не са налице сочените в касационната жалба допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН.

Съставянето на акта в присъствието на един свидетел в случая съдът намира за несъществен порок. Видно от данните по делото, актът е изготвен от компетентен служител, но като единствен свидетел при съставянето му е посочена С.В.Г.– служител на МВР. Противно на въведеното изискване за посочване на двама свидетели при съставяне на акта, в него е вписан само един. Изготвянето на АУАН в присъствието само на един свидетел в хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН безспорно съставлява нарушение на цитираната разпоредба от ЗАНН, но същото в случая не е съществено, тъй като допускането му по никакъв начин не е попречило на нарушителя да разбере, в какво нарушение е обвинен и да организира защитата си. Нарушенията на административнопроизводствените правила са съществени и се явяват основание за отмяна на правораздавателния акт само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, каквото безспорно в случая не е налице.

Съдът не споделя и наведените от касатора твърдения, че решението на районния съд почива само на „самопризнание“, изразено от нарушителя под формата на декларация по реда на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно визираното в чл. 188, ал. 1 от ЗдвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Видно от цитираната разпоредба установяването на собственика или ползвателя на МПС не е самопризнание в смисъла на чл. 166, ал. 1 от НПК, тъй като самият законодател в случая е обвързал факта на собствеността/управлението на МПС с презумцията за извършено нарушение. Още повече, че самото нарушение , като такова не е част от фактическия състав на цитираната разпоредба, а предмет на отделно доказване.

Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай решението на районан съд – Перник е неправилно, тъй като отговорността на касационния жалбоподател е недоказана, доколкото липсват безспорни доказателства за това, че заснетата от техническото средство скорост е именно на МПС управлявано от И.Б.И..

От приложените по делото доказателства и конкретно

Клип № 11445 (л. 7 от АНД) е видно, че в момента на заснемане се разминават две МПС, приближаващ бял лек автомобил и отдалечаващ се мотоциклет. В посочения клип е отбелязано, че заснемането е извършено със система за трафик-видеоконтрол “TFR1-M” № 632, отбелязано е още: датата и часа, измерената скорост, факта че патрула е бил стационарен, ограничението на скоростта, превишената скорост, посока, трафик и режим, координати, наказуема скорост и превишаване. От приложения по делото Протокол № 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), съдържащ всички необходими реквизити, се установява, че системата за трафик-видеоконтрол “TFR1-M” № 632 е била настроена в режим задействане в двете посоки. Отразеното в Протокол № 10 от Наредбата – заснемане в двете посоки и посочената стрелка отдалечаване в Клип № 11445, създават двусмислие, как би била отчетена скоростта, ако и приближаващото се МПС се движи със скорост над разрешената, съответно може ли въобще техническото средство да отчете едновременно две нарушения, при наличие на две МПС в кадър. Техническата възможност на съответното устройството да извършва засичане на скоростта и в двете посоки, не изисква от съда, да базира вътрешното си убеждение въз основа на предположения, още повече, че за АНО не е представлявало затруднение, дори задължение да аргументира в НП решението си, защо в хипотеза на заснети две МПС в кадър, всяко едно от които движещо се в различна посока на движение, счита, че засечената скорост е на процесното МПС. Настоящата инстанция приема, че в случая и двете ленти са обект на заснемане, но наличието на две разминаващи се МПС в кадър, неминуемо изисква допълнителен анализ и преценка по отношение на това, чия е скоростта отчетена от системата за заснемане. Наличието на посока „стрелка отдалечаване“ в Клип № 11445, би била достатъчен аргумент да се приеме, че установената скорост е на мотоциклета управляван от И.Б.И., при положение, че в обсега на заснемане на контролната система , нямаше и друго МПС. В конкретния случай в зоната на обработка на данните безспорно са заснети две МПС, поради което и настоящият състав приема, че липсват безспорни и недвусмислени доказателства, от които да се установява, че наказуемата скорост от 106 км/ч., заснета от техническото средство, се отнася именно до мотоциклета на касационния жалбоподател, респективно че именно той е извършил твърдяното нарушение.