Решение № 6218 от 05.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6218 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20221100113717 по описа за 2022 година

Ищцата Р. Г. Ч. твърди, че е единствената наследница по закон на починалия на 26.04.2018г. Г. М. К.. След смъртта му, ищцата разбрала, че починалият е направила саморъчно завещание на цялото си имущество в полза на ответницата Л. В. Х.. Последната се снабдила с акт за собственост на недвижим имот по отношение на включен в наследственото имущество в гр.

София, ж.к. „Дианабад“, след което продала същия на втория ответник Л. К.

С..

Ищцата оспорва автентичността на завещанието, като твърди, че същото не е написано и подписано от Г. К.. Сочи, че въз основа на наследствено правоприемство е придобила собствеността върху подробно описания в исковата молба апартамент в ж.к. „Дианабад“. Ето защо, моли съда да прогласи нищожността на процесното завещание и да я признае за собственик на посочения недвижим имот.

Ответницата Л. Х., чрез адв. З. оспорва изцяло исковете като неоснователни. Твърди, че с починалия К. са били близки повече от 2 години преди смъртта му. През 2018г. той й предал запечатан плик, който й указал да отвори, само ако с него се случи нещо. Ответницата не знаела, че в плика има завещание. Оспорва същото да стР. от каквито и да било пороци и моли исковете да бъдат отхвърлени.

1

Ответникът Л. С. е подал отговор на искова молба след срока по чл.131 от ГПК, поради което съдът следва да приеме това процесуално действие за неизвършено. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Ш., ответникът С. оспорва иска като неоснователен.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от правна и фактическа страна следното:

Предявени са следните обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 42, буква „б“, вр. с чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание, поради това, че не е написано ръкописно от самия завещател и не е подписано от него, кумулативно съединен с установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесния апартамент в гр. София, ж.к. Дианабад.

Установява се от доказателствата по делото, а не е и спорно между страните, че Г. М. К. с ЕГН **********, е починал на 26.04.2018 година и че ищцата Р. Г. Ч. с ЕГН **********, е негов единствен наследник по закон.

Между страните е обявено за безспорно и обстоятелството, че към момента на смъртта си, Г. М. К. с ЕГН **********, е бил собственик на следния недвижим имот: Апартамент - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГР. с идентификатор *** по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № РД-18- 95/18.12.2015 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Изгрев", ж.к.

„*******, брой нива на обекта: едно, със застроена площ: 75,31 кв.м., находящ се в сгР. 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, стар идентификатор: няма; съседни самостоятелни обекти в сгР.та: на същия етаж *** и ***, под обекта ***, над обекта ***, заедно с прилежащите му части: зимнично помещение с площ от 3,00 кв.м, заедно с 0,935% идеални части от общите части на сгР.та и от правото на строеж върху поземления имот, на който е построена сгР.та, по силата на Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №181, том 1-А, peг. № 20457, дело №153 от 14.12.2017 г. на нотариус с №273 в регистъра на Нотариалната камара.

Съгласно представеното по делото саморъчно завещание, обявено с 2 протокол от 12.09.2022г. на нотариус В.А., Г. К. е завещал на ответницата Л.

Х. „цялото си движимо, недвижимо имущество и пари“.

Предвид изложеното, съдът намира, че ищцата има правен интерес от водене на делото по предявения иск, като същият е насочен срещу легитимирания ответник, след оттеглянето на иска по отношение на ответника С. и прекратяване на производството по делото в тази му част с влязло в сила на 30.11.2023г. определение.

Спорно по делото е дали процесното завещание е написано и подписано от лицето, посочено като завещател.

За установяване на релевантните по делото обстоятелства е изслушано заключение на съдебно-почеркова експертиза на вещото лице Г. М..

Заключението е категорично, че ръкописният текст в саморъчното завещание не е написан, а подписът не е положен от лицето, посочено като завещател – Г. М. К.. За да достигне до този извод вещото лице е работило по сравнителен материал – образци от почерка и подписа на Г. К. в заявления за издаване на документи за самоличност, декларация за открадната лична карта от 2017г., разписки за получени документи и наличния по делото сравнителен материал.

Вещото лице сочи, че при разделното изследване на под писа за “Завещател” визуално, с помощта на увеличителни прибори и различен режим на осветление се установява наличие на постоянен натиск, тъпи начала и краища, необосновани спирания и дописване на елемент, вълнообразност при изписване на овални и праволинейни елементи, което свидетелства за забавен темп. Описаните признаци са характерни при полагане на подписи със стремеж за имитация на действително съществуващ подпис . При сравняване на изследвания подпис в оспореното завещание с образците от подписа на Г.

М. К. се установяват различия в общите /степен на обработеност, темп на движенията/ и такива по-характерни частни признаци като количество на движения при изписване на надредовия елемент на буква „г“ - в изследвания подпис изписан с две движения /началния елемент е дописан/, а в образците намалено, изписан с едно движение; форма на движението при изписване на вертикалния елемент на буква „К“ - в изследвания подпис вълнообразна, в образците праволинейна; наличие на тъпо спиране при изписване на втория елемент на буква „К“ в изследвания подпис, а в образците наличие на 3 рефлекторно, леко дъговидно завършващо движение и др. Установените различия са съществени, и по обем достатъчни за категоричния извод, че изследвания подпис за „Завещател“ и образците от подписа на Г. М. К. не са положени от едно и също лице.

На следващо място, вещото лице сочи, че при сравняване на изследвания ръкописен текст в завещанието с образците от почерка на Г. М.

К. се установяват различия в общите /степен на обработеност, степен на свързаност, относителния размер/ и такива по-характерни частни признаци като: сложност на движение при изписване на елементите на буква „з“ - в изследвания ръкописен текст усложнено, в образците опростено; направление на движението при изписване на първия елемент на буква „л“ - в изследвания ръкописен текст отгоре-надолу, в образците отдолу-нагоре; количество на движения при изписване на елементите на буква „ф“ - в изследвания ръкописен текст с изписване на два овални елемента, в образците с изписан един овален елемент и др. Установените различия са съществени , индивидуални и по обем достатъчни за категоричния извода, че изследвания ръкописен текст в процесното завещание и образците от почерка на Г. М. К. не са написани от едно и също лице.

Съдът намира, че заключението на вещото лице е компетентно изготвено и обосновано. Същото в пълнота отговаря на поставените задачи и не се оспорва от явилите се в о.с.з. от 06.10.2023г. страни. Ето защо съдът го кредитира изцяло и приема за доказано по делото, че процесното завещание не е написано и подписано от лицето, посочено като завещател.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН , саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Липсата на който и да е от посочените реквизити води до нищожност на завещателното разпореждане.

Предвид категоричното заключение на съдебно-почерковата експертиза и приетото по-горе от фактическа страна, съдът намира, че искът е доказан и следва да бъде уважен като изцяло основателен.

Предвид изхода на делото по обуславящия иск, основателен е и следва да бъде уважен и искът за собственост. Ищцата се легитимира като наследник 4 по закон на починалия собственик на процесния апартамент. Доколкото ответницата Л. Х. не е придобила правото на собственост въз основа на нищожното завещание, то тя не е могла и да прехвърли това право на ответника С.. Сключената между двамата ответници сделка на 25.11.2022г. с нот. акт. №67, том III, рег. №15654, дело №419 от 2022г. на нотариус А.Б. за покупко-продажба на недвижим имот, не е породила вещно-транслативен ефект, поради основния принцип в правото, че никой не може да прехвърли права, които сам не притежава. Предвид изложеното, съдът намира, че искът е доказан и следва да бъде уважен като изцяло основателен.

По разноските:

На осн. чл.78, ал.1 ответникът Л. Х. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които съгласно доказателства по делото и списъка по чл.80 от ГПК на ищеца възлизат на 8 072,62 лв. с ДДС – адвокатски хонорар по иска с пр. осн. чл.42 от ЗН, както и разноските за държавна такса по този иск в размер на 709,65 лв. Ответниците Х. и С. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по иска за собственост, които съгласно доказателства по делото и списъка по чл.80 от ГПК на ищеца възлизат на 5 728,22лв. с ДДС, както и 515,44 лв. за държавна такса. Деловодните разноски в общ размер на 410 лв. следва да бъдат разделени поравно между двата иска. Така общата сума на разноските, които отв. Х. следва да заплати на ищцата по уважения иск за прогласяване нищожността на процесното завещание възлиза на 8 987,27 лв., а общата сума на разноските, които отв. Х. дължи заедно с отв. С. по уважения установителен иск за собственост възлиза на 6 498,66 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО саморъчно завещание от 20.02.2018г. на Г. М. К., починал на 26.04.2018г. , обявено с протокол от 12.09.2022г. на нотариус В.А., рег. №789 на НК, по иск с пр. осн. чл. 42, б. „б“ от ЗН, предявен от Р. Г. Ч., ЕГН ********** от с. Момчиловци, общ. Смолян, ул.

„******* срещу Л. В. Х., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. „******* 5

ОСЪЖДА Л. В. Х., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. „******* да заплати на Р. Г. Ч., ЕГН ********** от с. Момчиловци, , общ. Смолян, ул.

„******* на осн. чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 8 987,27 лв. - разноски по делото.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с пр. осн. чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Р. Г. Ч., ЕГН ********** от с. Момчиловци, общ. Смолян, ул.

„******* срещу Л. В. Х., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. „*******и Л. К.

С., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „******* че Р. Г. Ч. е собственик на следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН

ОБЕКТ в

СГР. с идентификатор

*** по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София

(столица), одобрени със Заповед № РД-18- 95/18.12.2015 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Изгрев", ж.к. „*******, брой нива на обекта: едно, със застроена площ: 75,31 кв.м., находящ се в сгР. 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, стар идентификатор: няма; съседни самостоятелни обекти в сгР.та: на същия етаж *** и

***, под обекта

***, над обекта ***, заедно с прилежащите му части: зимнично помещение с площ от 3,00 кв.м, заедно с 0,935% идеални части от общите части на сгР.та и от правото на строеж върху поземления имот, на който е построена сгР.та, придобит по наследство от Г. М. К., ЕГН **********, починал на 26.04.2018г.

ОСЪЖДА Л. В. Х., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. „*******и Л. К.

С., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „******* да заплатят на Р. Г. Ч., ЕГН ********** от с. Момчиловци, общ. Смолян, ул. „******* на осн. чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 6 498,66 лв. - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

6

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 7