Решение № 137 от 02.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Пловдив, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20265000500191 по описа за 2026 година

Делото е образувано по въззивни жалби на двете страни, против Решение №12/12.01.2026г., постановено по гр.дело № 322/2025 г. по описа на Смолянския окръжен съд, постановено по предявен от Д. Д. С. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетения за претърпени вреди във връзка с образуваното срещу ищеца досъдебно производство №**/**** год. по описа на РУ на МВР- З., по което на 19.03.2021г. му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.311, ал.1 НК във връзка с чл.26, ал.1 НК, което наказателно производство е било прекратено с влязло в сила Постановление от 30.03.2022 година, връчено на ищеца на 01.04.2022 г. Предявени са претенции за присъждане на сумата от 30 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателното производство, за присъждане на сумата от 12 222,20 лв. за обезщетение за претърпените имуществени вреди от наказателното производство, представляващи направени разходи за адвокатска защита в размер на 12 000 лв. и 222,20 лв. разноски за размножаване на доказателствата, приложени към настоящото дело, както и претенция за присъждане на сумата от 4 038,54 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 12 000 лв. за периода от 23.03.2021 г. до 23.03.2024 г. С обжалваното Решение №12/12.01.2026 г. първостепенният съд е уважил изцяло иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 15 338,76 евро, представляваща равностойността на претендираните 30 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата на обезщетението, за периода от датата на предявяване на иска – 1

07.07.2025 г. до окончателното плащане. Искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен частично – до размера от 1022,58 евро, представляващи равностойността на 2000 лв., за направени разноски за адвокатска защита в наказателното производство, ведно със законната лихва върху главницата на обезщетението, за периода от 07.07.2025 г. до окончателното плащане. За разликата над размера от 2000 лв. до претендирания размер от 12 000 лв. на разноските за адвокатска защита, както и за направените разноски за размножаване на доказателствата, приложени към настоящото дело, претенциите са отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Като неоснователна е отхвърлена и претенцията за присъждане на сумата от 4038,54 лв. за мораторна лихва върху сумата от 12 000 лв., за периода от 23.03.2021 г. до 23.03.2024 г. На ищеца са присъдени разноски в размер на 467,06 евро, представляващи равностойността на 913,49 лева за изготвена по делото КСППЕ - по съразмерност съобразно уважената част от исковите претенции. С Определение №49/23.01.2026 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, постановеното Решение №12/12.01.2026г. по гр.дело № 322/2025 г. на ОС-Смолян е допълнено в частта за разноските, като на ищеца са присъдени допълнително и разноски за процесуално представителство в размер на 968,76 евро, като е уважено възражението на ответника за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, и намаленият размер е редуциран съразмерно на уважената част от иска. Недоволни от така постановеното решение останали и двете страни.

С Въззивна жалба вх.№396/22.01.2026 г. ответникът Прокуратурата на Република България, чрез А. И. – зам. Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Смолян, обжалва решението изцяло в осъдителната му част, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази част, поради нарушение н чл.52 от ЗЗД чрез определяне на несправедливо завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, което не съответства на действително претърпените от ищеца вреди, не е отчетен разумният срок на провеждане на наказателното производство срещу ищеца, взетата по отношение на него най-лека мярка за неотклонение /“подписка“/, и предвиденото наказание за престъплението, в което е бил обвинен. Не е установена причинната връзка между повдигнатото на ищеца обвинение и тревожно-депресивното му състояние, като приетата КСППЕ установява, че ищецът не страда от психични заболявания и психични разстройства, и са налице паралелни житейски събития, свързани със здравословното състояние на неговите близки и настъпилата смърт на неговия баща, които също са могли да предизвикат ситуативно обусловено тревожно-депресивно състояние. Настоява се решението в тази част да бъде отменено, като бъде значително намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Също така, се иска да се отмени решението и в частта му относно определеното обезщетение за имуществени вреди в размер на 1022.58 евро, и този иск да се отхвърли изцяло, като недоказан, а при условията на еветнуалност - да се намали размера на така присъденото обезщетение за имуществени вреди за дължимо адвокатско възнаграждение, като бъде редуциран до реално доказаните вреди.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока по чл.263, ал.1 от 2

ГПК е Писмен отговор вх.№765/10.02.2026 г., подаден от Д. Д. С., чрез адв. А. А., в който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба на ответника.

Поддържа се неоснователност на оплакванията за необоснованост и прекомерност на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се излагат доводи в подкрепа на определения от съда размер на обезщетението. По отношение на оплакванията срещу решението в частта му по иска за обезщетение за имуществени вреди, се поддържа становище за неоснователност на оплакванията срещу решението в осъдителната му част по този иск. Препраща се към доводите, изложени от ищеца в депозираната от него въззивна жалба срещу решението по този иск в отхвърлителната му част, като се настоява те да бъдат взети предвид при постановяването на въззивния акт по този иск. Настоява се за оставяне без уважение на въззивната жалба на ответника.

С Въззивна жалба с вх.№588/02.02.2026г., ищецът Д. Д. С., чрез адв. А. А., обжалва решението в отхвърлителната му част, с която предявеният иск за обезщетение за претърпените имуществени вреди е отхвърлен за разликата от 2 000лв., до 12 222.20лв., в това число за част от направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за размера над 2000 лв. до 12 000 лв., както и за всички имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за размножаване на приложените към исковата молба документи, както и за сумата 4 038.54лв., представляваща мораторни лихви върху сумата 12 000лв., за периода от 23.ІІІ.2021 год. до 23.ІІІ.2024 год. Решението се обжалва и в частта му, в която на ищеца не са били присъдени част от направените разноски за експертиза, в размер на сумата от 292,51 лв. Съдът не е взел предвид, че адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца за адвокатска защита за наказателното производство, е било предназначено за защита в цялото досъдебно производство, и евентуалното съдебно производство. Същото е договаряно между ищеца и неговия защитник в момент, когато все още не е било известно какво точно обвинение ще бъде повдигнато, и какво евентуално наказание би могло да бъде наложено.

Направеното от съда изчисляване на минималния размер на адвокатското възнаграждение е съобразно вече изяснената правна квалификация на деянието, докато договарянето на адвокатското възнаграждение е преди този момент. Настоява се съдът да се запознае поне с обема на материалите, събрани в досъдебното производство – 15 тома, съдържащи десетки хиляди страници, с които адвокатът се е запознавал в продължение на много часове при предявяването на материалите. Този труд на адвоката неоснователно е игнориран при определянето на фактическата и правна сложност на делото. Не е взет предвид и факта, че служебния адрес на адвоката е в друго населено място, и той е следвало да пътува от гр.Стара Загора до гр.Смолян и до гр. Неделино. Към момента на договаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение не е било ясно кога и как ще приключи наказателното производство. Неоснователно е отхвърлена и претенцията за мораторна лихва върху претендираното обезщетение. Мотивът на съда, че същата може евентуално да се претендира от датата на прекратяване на наказателното производство, е неоснователен – вредата е настъпила за ищеца в момента на заплащане на адвокатското възнаграждение, и в хипотеза на незаконосъобразност на повдигнатото обвинение, именно това е денят, от който следва да се изчислява размера на мораторната лихва. Неоснователно е отхвърлен иска за 3 имуществени вреди в размер на сумата от 222,20 лв., заплатена за размножаване на писмените доказателства, приложени към исковата молба. Този разход не би бил необходим, ако през 2021 г. срещу ищеца не е било повдигнато обвинение за несъществуващо престъпление. Поддържа се неправилност на решението и в частта му, в която направените от ищеца разноски за експертиза са били присъдени частично, като е съобразено частичното отхвърляне на иска за имуществени вреди. Направените разноски за КСППЕ са направени във връзка само с предявения иск за неимуществени вреди, който е уважен изцяло, поради което редуцирането им се явява неоснователно. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част, и уважаване на претенцията за обезщетение за имуществени вреди в пълен размер, както и уважаване в пълен размер на предявената претенция за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, като основателни и доказани. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции в пълния им размер.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, който не се е възползвал от възможността да депозира отговор.

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани и надлежно представлявани страни с правен интерес в обжалваната част, отговарят на изискванията за редовност, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.

В произвоството е съединена за разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК и Жалба с вх.

№800/12.02.2026 г., с характер на частна жалба, подадена от ищеца Д. Д. С., чрез адв. А. А., против Определение № 49/23.01.2026 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК по гр.дело № 322/2025 г. на ОС – Смолян, с което се изменя решение № 12/12.І.2026год. по гр.д.

№322/2025год. на Смолянски окръжен съд, В ЧАСТТА МУ, с която заявената в размер от 5200 лв. претенция за разноски за адвокатско възнаграждение, е отхвърлена за сумата над размера от 968,76 евро, равняващи се на 1894,74 лева. Сочи се неправилност на извода за прекомерност на направените разноски за адвокатско възнаграждение, и неправилност и необоснованост, поради противоречие в мотивите на съда. Съдът е първоначално е установил, че минималния размер на адвокатското възнаграждение без ДДС, по първия иск е 3050 лв., а за втория иск е 1480 лв., или общо в размер на 4530 лв., а договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 4 333,34 лв. без ДДС, който размер е по-нисък от минималния, съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. След обсъждане на вида на предоставената услуга, фактическата сложност на делото и активността на адвоката, и като отчита частичното отхвърляне на иска, приема, че следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв., а впоследствие е приел, че следва да се присъдят разноски в размер на 1894,74 лева с равностойност от 968,76 евро. Настоява за отмяна на определението, и постановяване на ново, с което да се приеме за неоснователно възражението за прекомерност, и се присъдят в полза на ищеца реално направените разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.