Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3370 от 31.08.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1606/2023
Вид
Определение № 3370
Подписан
31.08.2023
В сила
31.08.2023
Състав
Светла Величкова Пенева, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Виляна Николаева Михалева

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3370 гр. Варна, 31.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100501606 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Р. Б., ЕГН **********, срещу Решение №1814/23.05.2023г. по гр. д. №12201/2022г. на ВРС , 51-ви състав, в частта с което е увеличен размерът на присъдената с Решение №233/20.01.2017г. по гр. д. №15744/2016г. на ВРС издръжка, дължима от бащата М. Р. Б., ЕГН**********, в полза на детето Д. М. Б., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Т. Д. С., ЕГН**********, само за над 250.00лв. до 400.00лв. на месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2022г. до настъпване на законова причина за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, до окончателното изплащане на задължението, както и е съответно осъден бащата за разноски и за държавна такса.

Решението не е обжалвано в частите по увеличението на издръжката за над 115.00лв. до 250.00лв. на месец и в отхвърлителните му части, както и съответните им такси и разноски пред ВРС.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е необосновано, неправилно и постановено при неточен анализ на събраните доказателства. Твърди се, че още от м.12.2022г. М. Б. е започнал да плаща издръжка в размер на 200лв. на месец, а при всяко виждане с детето в режима на лични контакти, тоест два пъти месечно, му е предоставял и джобни от не по-малко от 100лв. всеки път. Сочи се, че позоваването от ВРС на данни от НСИ е неточно, защото сегашните разходи на член от семейство възлизали на 1

516.53лв. на месец. Освен това детето (на 10 години) получавало безплатни помагала и учебници и не му били нужни средства за тях. Част от представени по делото касови бележки касаели разходи само за майката.

Отделно майката получавала достатъчно доходи от труд и от издръжка (на другото й дете от друг мъж) и имала собствен апартамент и така посрещала нуждите на Д.. За разлика от нея бащата нямал високи доходи и със сигурност не реализирал такива в размер на 1800лв. месечно, както погрешно приел ВРС. Неоправдано било и сравняването от ВРС на средните доходи в София и във Варна. Сумата над 250лв. на месец е непосилна за бащата и би го поставила в невъзможност да посреща неговите нужди, което е недопустимо.

С оглед на това се моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за отхвърляне на иска в тях, при съответно разпределение на разноските.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението за правилно и обосновано, за което излага подробни съображения. Счита за доказани нуждите на детето и поддържа, че бащата развива собствен бизнес като управител и собственик на капитала на три дружества и с доходите от тази дейност може да плаща издръжа в приетия от ВРС размер. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части, както и за разноски пред ВОС.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Доколкото документът към отговора на въззивната жалба е с дата след устните състезания пред ВРС, той следва да се допусне до приемане, като се цени с крайния съдебен акт.

Други искания по доказателствата не са отправени пред ВОС.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.10.2023г. от 09.00часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата.

* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ , като писмено доказателство по делото, представеният с отговора на въззивната жалба документ.

2

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК .При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3