Определение № 587 от 27.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 587 гр. Бургас, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500299 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.413 ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК-175074752,подадена от пълномощника юрисконсулт Георги Антонов, против разпореждане № 1365 от 31.01.2025г. постановено по ч.гр.д.№ 633/2025г.по описа на БРС с което е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против А. Н. К. с ЕГН-********** за следните вземания,дължими по договор за потребителски кредит №*** от 03.08.2023г.: договорно възнаграждение от 1290.38 лева; 1400 лева възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 3010 лева възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; такса в размер на 30 лева по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането начислена на

04.09.2023г.;сумата от 500 лева представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни,начислени на 19.11.2023г.;сумата от 571.12 лв.законна лихва за забава за периода от 12.08.2023г.до 04.09.2024г.;сумата от 509.45 лв.законна лихва за периода от 04.09.2024г.до 29.01.2025г.,законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземанията и разноски над сумата 86.19лв.до пълния претендиран размер.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, внесена е дължимата държавна такса за обжалването.

Бургаският окръжен съд,като взе предвид исканията и твърденията на жалбоподателя,разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства,намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Заявителят „Профи Кредит България“ЕООД е подал пред БРС заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу А. Н. К. за плащане на задължения по договор за потребителски кредит при Общи условия сключен на 03.08.2023г.

БРС е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 3500 лева,представляваща главница по договора,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението- 29.01.2025г.до окончателното изплащане,както деловодни разноски по заповедното производство в размер на 86.19 лв.

1

В останалата част заявлението е отхвърлено за следните вземания: договорно възнаграждение от 1290.38 лева; 1400 лева възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“;

3010 лева възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; такса в размер на 30 лева по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането начислена на 04.09.2023г.;сумата от 500 лева представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни,начислени на 19.11.2023г.;сумата от 571.12 лв.законна лихва за забава за периода от 12.08.2023г.до 04.09.2024г.;сумата от 509.45 лв.законна лихва за периода от 04.09.2024г.до 29.01.2025г.,законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземанията.

Заявлението е отхвърлено в горепосочените му части в резултат на извършена от съда служебна проверка за недействителност на договора за потребителски кредит и извод,че същият е недействителен поради неравноправност на клаузите,с които се определя възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“,а невключването на този разход по кредита в ГПР е в противоречие с чл.10 ал.2 ЗПК и чл.33 ал.1 ЗПК, което води до недействителност на договора съгласно чл.22 и чл.23 ЗПК.

Съдът е изложил подробни мотиви,в които е обосновал извода си,като се е позовал и на съдебна практика на ВКС,на Решението на СЕС от 21.03.2024г.по дело С714/22 и на решения по други дела на СЕС.

В жалбата са релевирани оплаквания в насока,че заповедният съд е излязъл извън предмета на дължимата проверка по чл.411 ал.2 т.3 ГПК и незаконосъобразно е извършил преценка за валидност на сделката и на нейни клаузи.Жалбоподателят счита,че в рамките на дължимата проверка заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл.145 ал.2 ЗЗП,съгласно която преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет,както и съответствието между цената и възнаграждението от една страна и стоката и услугата,която ще бъде доставена или извършена в замяна,от друга страна,при условие,че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми,като неправилно е извършил именно такава преценка. В жалбата са изложени доводи за това,че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика за формиране на ГПР,тъй като подобно изискване имало само при наличието на референтен лихвен процент, като счита,че в случая е била спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК за това,че ГПР не може да бъде в размер по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,определена с ПМС.

След поотделна и съвкупна преценка на представените по делото доказателства и съобразно закона,Бургаският окръжен съд намери обжалваното разпореждане за правилно,законосъобразно и обосновано,а жалбата срещу него за неоснователна по следните съображения:

В производството по чл.410 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор,сключен с потребител,както и за съответствие със закона и добрите нрави,съгласно чл.411 ал.2 т.2 и т.3 ГПК.

Тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с небанкова финансова институция,по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, в съответствие със законовите изисквания заповедният съд е извършил служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора.Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,че при дължимата проверка заповедният съд е излязъл извън предмета и,тъй като от мотивите на обжалваното разпореждане е видно,че съдът не е извършвал тълкуване на неясни клаузи от договора,нито е формирал изводи относно предмета му,а се е ръководил изцяло от съдържанието на договора за потребителски кредит и предоставяне на пакет „допълнителни 2 услуги“ срещу възнаграждение,което е било част от погасителната вноска по кредита.

По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съгласно чл.19 ал.5 ЗПК клаузи в договор,надвишаващи определените размери в чл.19 ал.4 ЗПК,са нищожни.

В случая,видно от съдържанието на договора за потребителски кредит,ГПР е в размер на 48.93 %,а ГЛП- 41.00 %,но към посочения ГПР не е видно да са били включени разходите по сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

Разходът по кредита за "възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги“ , представлява "общ разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, но няма данни да е бил отразен като такъв в ГПР по процесния договор за кредит.

При съобразяване на размера договореното възнаграждение по споразумението за предоставен допълнителен пакет услуги,който надхвърля размера на възнаградителната лихва за целия период на договора, въззивната инстанция изцяло споделя извода на БРС, че е налице надвишение на общия размер на ГПР над максимално допустимия,който е пет пъти размера на законната лихва.

От съдържанието на договора е видно също,че в него няма ясно разписана методика на формиране на ГПР,досежно компонентите му. Съгласно чл.11 ал.1 т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа „ годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.“ Следователно,ГПР представлява величина,която се формира по методика,императивно заложена в ЗПК относно участващите при определянето му компоненти,поради което кредиторът следва да посочи в договора съставните елементи,които участват във формирането на ГПР и е без значение дали ГЛП е фиксиран или променлив.Това не е било сторено,поради което правилен и законосъобразен е изводът на БРС,че договорът не съответства на законовото императивно изискване на чл.11, ал.1,т.10 ЗПК. С непосочването на допусканията,използвани при изчисляването на ГПР по определения в закона начин, без да има яснота в договора дали възнаграждението по споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги е включено в общия разход по кредита и дали участва при определянето на ГПР, са нарушени императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Въззивният съд споделя и извода на БРС,че в случая не са необходими специални знания,за да се установи,че при тези параметри на договора размерите на уговорените възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са непропорционални на размера на получения кредит,т.к.представляват 100% от него,а така също и че те не са включени в ГПР наред с ОЛП,както и че при включването им ГПР би надхвърлил законовият максимум,който в случая е 57.10%.

По гореизложените съображения въззивният съд споделя и крайния извод на БРС, че договорът за кредит се явява недействителен на основание чл.22 ЗПК вр.с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, поради което на основание чл.23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.Неоснователни са и оплакванията в жалбата досежно отказа на съда да присъди законна лихва за забава за периода,предхождащ подаване на заявлението.Правилно е посочил заповедният съд,че съобразно чл.23 ЗПК при недействителен договор за потребителски кредит,потребителят не дължи лихви или други разходи по кредита.

3

Водим от горните мотиви и при споделяне на изложените от БРС,настоящият съдебен състав намери,че обжалваното разпореждане с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 413, ал. 2 ГПК, Окръжен съд-Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1365 от 31.01.2025г. постановено по ч.гр.д.№ 633/2025г.по описа на БРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4