Решение № 89 от 08.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Бургас, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20242100600314 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл.341, ал.1 и чл.306, ал.1, т.1 и ал.3 предл. първо от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от адв.Лина Кирова от БАК, служебен защитник на осъденото лице И. И. Б. с EГH: **********, срещу определение № 12 от 31.01.2024 г. на Районен съд – Малко Търново, постановено по ЧНД № 3/2024 г.

С обжалваното определение съдът на основание чл. 25, ал.1 вр. чл.

23, ал.1 от НК определил на осъдения две общи най-тежки наказания „лишаване от свобода“ за деяния, по отношение на които има постановени 6 влезли в сила съдебни акта, които е групирал 2 две групи. Определеното общо най-тежко и наложено наказание „лишаване от свобода” в размер от 11 месеца по втората група деяния, които са били предмет по НОХД № 64/2023 г. по описа на Районен съд-Малко Търново, НОХД № 2195/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, НОХД № 62/2023 г. по описа на Районен съд - Малко Търново и НОХД № 63/2023 г. по описа на Районен съд - Малко Търново, на 1 основание чл.24 от НК, е увеличил със 7 месеца до общ размер от 1 година и 7 месеца. Постановил е наложеното общо наказание в размер на 4 месеца по първата група деяния, които са били предмет по НОХД № 5580/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас и НОХД № 129/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Малко Търново да бъде търпяно при първоначален общ режим, а по втората - увеличеното наказание, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 25 ал.2 от НК съдът е приспаднал от общите наказания времето, през което Б. е търпял наказание „лишаване от свобода“ по присъдите, включени в някоя от съвкупностите, а на основание чл.59, ал. 1 и ал. 2 НК времето, през което е бил с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“. Районен съд-Малко Търново е постановил и наложеното по НОХД № 1677/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) месеца да се изтърпи отделно при първоначално определен „строг" режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

Недоволен от определението останал осъденият Б., който го оспорил в срок по реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд-Бургас.

На първо място, съдебният акт е обжалван като неправилен в частта му, с която е приложен чл.24 от НК. Сочи се, че неправилно общото наказание по едната група е увеличено със седем месеца, доколкото наложените му наказания по влезлите в сила съдебни актове, попадащи в тази група, са значително по-ниски. Твърди се, че така увеличеното общо найтежко наказание не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца. На следващо място се посочва, че съдът е определил неправилно общото наказание в размер на 1 година и 7 месеца, доколкото общото наказание от 11 месеца е увеличил със 7 месеца, което реално било 1 година и 6 месеца.

Моли за изменение на атакувания първоинстанционен акт в насока неприложение на чл.24 от НК, както и за корекцията му в частта касателно определения режим за изтърпяване на общото наказание, който следвало да бъде общ.

В проведено съдебно заседание, въззивният прокурор излага доводи за правилно приложение на института по чл. 24 от НК в случая, предлага атакуваното определение да бъде потвърдено.

2

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения Б. поддържа жалбата.

Осъденият Б. участва лично в производството, в последната си дума не взема становище.

Бургаският окръжен съд, след собствена въззивна проверка на определението в предмета и пределите, установени в чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, като подадена в установения в чл.319, ал.1 от НПК преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

В първоинстанционното съдебно производство са събрани достатъчни по обем и съдържание доказателства, от които се установява следното:

И. И. Б. с EГH: **********, е осъждан многократно, като последните му 7 престъпления, спрямо които не му е налагано общо наказание и са налице основанията на чл.25, вр. с чл.23 от НК за част от тях, са както следва:

1. С Определение, с което е одобрено Споразумение по НОХД № 5580/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, Б. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от 3 (три) месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначално определен „общ" режим“.

Деянието е извършено за времето от 08.04.2021 г. до 09.04.2021 г. Присъдата е влязла в сила на 18.02.2022 г.;

2. С Присъда №º 1/12.01.2023 г., постановена по НОХД № 129/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Малко Търново, е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.10, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал.

1 от НК, като е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от 4 (четири) месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б" от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначално определен „строг“ режим. Деянието е извършено за времето от 06.12.2021 г. до 07.12.2021 г. Присъдата е влязла в сила на 28.01.2023 г.;

3. С Определение, с което е одобрено Споразумение по НОХД № 3

1677/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „б“ от НК, като е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначално определен „строг“ режим. Деянието е извършено в периода от 06.01.2023 г. до 08.01.2023 г. Присъдата е влязла в сила на 05.05.2023 г.;

4. С Определение, с което е одобрено Споразумение по НОХД № 64/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Малко Търново, е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „б“ от НК, като е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 (осем) месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначално определен „строг“ режим. Деянието е извършено в периода от 09.11.2023 г. до 10.11.2023 г. Присъдата е влязла в сила на 13.12.2023 г.;

5. С Определение, с което е одобрено Споразумение по НОХД № 2195/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „б“ от НК, като е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от 11 (единадесет) месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначално определен „строг“ режим. Деянието е извършено за времето от 27.12.2022 г. до 07.01.2023 г. Присъдата е влязла в сила на 15. 12.2023 г.;

6. С Определение, с което е одобрено Споразумение по НОХД № 62/202 3г. по описа на Районен съд - гр. Малко Търново, е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „б“ от НК, като е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от 8 (осем) месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначално определен „строг” режим. Деянието е извършено на 13.03.2023 г. Присъдата е влязла в сила на 10.01.2024 г.

7 . С Определение, с което е одобрено Споразумение по НОХД № 63/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Малко Търново , е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.

4

194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „б“ от НК, като е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от 8 (осем) месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б" от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначално определен „строг” режим. Деянието е извършено на 16.02.2023 г. Присъдата е влязла в сила на 10.01.2024 г.

При така установените факти, въззивната инстанция се присъединява към извода на районния съд, че гореизброените осъждания имат за предмет престъпления, извършени от осъдения Б., както в условията на чл.25, ал.1 от НК – деянията са осъществени, преди за което и да е от тях да имало влязла в сила присъда, така и част от тях са осъществени в условията на рецидив. Съобразен от РС е най-благоприятния вариант за групиране. Приспаднати са всички изтърпени до момента наказания лишаване от свобода и задържания на осъдения Б..

Действително най-благоприятният за осъдения вариант е наказанията, наложени по НОХД № 5580/2023 г. по описа на Районен съд - гр.

Бургас и НОХД № 129/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Малко да се кумулират и осъденият да изтърпи едно общо наказание в размер на найтежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да се изтърпи при „общ“ режим. Във втората група престъпления, следва да влязат тези, за които има постановени влезли в сила съдебни актове по НОХД № 64/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Малко Търново, НОХД № 2195/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, НОХД № 62/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Малко Търново и НОХД № 63/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Малко Търново, като Б. да изтърпи едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 11 (единадесет) месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б" от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при „строг“ режим. Отговарящ на фактическата обстановка и подкрепен с доказателства е изводът, че наложеното по НОХД № 1677/2023 г. по описа на Районен съд гр. Бургас наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) месеца следва да се изтърпи отделно при първоначално определен „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б" от ЗИНЗС.

Напълно се споделят и изложените от първата инстанция съображения, мотивирали решението за увеличаване на общото наказание 5

„лишаване от свобода“ в размер на 11 месеца по реда на чл.24 от НК за втората група престъпления, за които има постановени влезли в сила съдебни актове по НОХД № 64/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Малко Търново, НОХД № 2195/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, НОХД № 62/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Малко Търново и НОХД № 63/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Малко Търново.

Към момента спрямо осъдения са постановени и влезли в сила множество присъди и определения за различни тежки умишлени престъпления. Събраните по делото доказателства мотивират еднозначен извод, че осъденият Б. е личност с утвърдени престъпни нагласи. Отчетена е неговата разнообразна престъпна дейност, като в този контекст осъденият правилно е бил възприет от районния съд като личност с висока обществена опасност. Следва да се напомни, че една от целите на наказанието, съгласно чл.36, ал.1 от НК, е именно върху осъдения да се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. В случая тази цел с положителност може да бъде постигната в пълен обем само чрез увеличаване срока на общото му наказание по сочената група осъждания.

В конкретния случай, с оглед коментираните по-горе обстоятелства, въззивният съд намира за съобразено със закона и доказателствата, и обосновано с оглед постигане целите на наказанието, определеното общо натежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 11 месеца да бъде увеличено с още 5 месеца, до общ размер от 16 месеца, а не както е извършил Районен съд-Малко Търново, увеличавайки общото наказание със 7 месеца.