Решение № 16595 от 07.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16595 гр. С., 07.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110156468 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС от Р. И. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж. к. „Г. Д.“, бл. 69, ет. 7, ап. 32 срещу Е. Т. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „С. Т.“ № 148В, ет. 7, ап 54 и А. Е. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „М.“ № 7, за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот – апартамент № 31, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************, находящ се в гр. С., район „Т.“, ж. к. „Г. Д.“, бл. 69, ет. 7, заедно с мазе от 3 кв. м при съседи: коридор, Е. Ц., двор и Ц. Ц., и 1,81% ид.ч. от общите части на сградата, на основание недобросъвестно давностно владение за периода от 22.05.2011 г. до настоящия момент.

Ищецът Р. Т. твърди, че съгласно нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ № 155, том IX, дело № 1854/24.04.1968 г. на I нотариус при СНС, К. Л. П. е придобила от СГНС апартамент № 31, находящ се в гр. С., ж. к. „К. С.“, ул. „Б. Г.“, бл. 69, ет. 7, заедно с 1,81% ид.ч.от общите части на сградата. Понастоящем имотът бил заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************, находящ се в гр. С., район „Т.“, ж. к.

„Г. Д.“, бл. 69, ет. 7, ап. 31, с площ 56,81 кв.м., заедно с мазе и 1,81% ид.ч. от общите части на сградата, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18108/13.12.2016 г. на ИД на АГКК. Твърди, че от 22.08.2011 г. ( съгласно уточнителна молба от 01.03.2023 г. (л. 75)) единствено той владее и стопанисва имота, полагайки трайни грижи за него и извършва подобрения с намерение да го свои. Поддържа, че през целия този период, вкл. и към момента, е владял имота явно, непрекъснато и необезпокоявано като недвусмислено е заявил, че е собственик на същия. С оглед тези съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответниците – наследници по закон на К. Л. П., че е собственик на процесния имот на основание придобивна давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. М. оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва ищецът да е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение да го свои, както и да е демонстрирал пред собственика или пред трети лица намерението си за своене. Твърди, че в периода от 1993 г. до 2001 г. в имота са живели тя и съпругът Е. Д. М., а след фактическата им раздяла през 2001 г. в имота останал да живее единствено съпругът . Сочи, че тя и нейни близки са посещавали жилището многократно по различни поводи.

Твърди, че в нито един момент в периода от 2011 г. до 2017 г. в имота не е живял никой друг освен покойния съпруг. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. А. оспорва предявения иск.

Твърди, че имотът е придобит от баба по бащина линия – К. Л. П., която след смъртта си е оставила единствен наследник по закон – Е. Д. М., а след неговата смърт негови наследници се явявали ответниците. Оспорва твърдението, че ищецът е владял имота с намерение да го свои достатъчно дълго, за да го придобие по давност.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК А. Е. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул.

„М.“ № 7, е предявила срещу Р. И. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж. к. „Г.

Д.“, бл. 69, ет. 7, ап. 32 следните искове: 1) по чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо ответника по насрещния иск, че А. Е. А. е собственик на основание наследствено правоприемство на ¾ ид.ч. от имота – апартамент № 31, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************, находящ се в гр. С., район „Т.“, ж.к. „Г. Д.“, бл. 69, ет. 7, заедно с мазе от 3 кв. м при съседи: коридор, Е. Ц., двор и Ц. Ц., и 1,81% ид.ч. от общите части на сградата, и за осъждане на Р. Т. да предаде на А. А. владението върху ¾ ид. ч. от имота, и 2) по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Р.

И. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж. к. „Г. Д.“, бл. 69, ет. 7, ап. 32 да заплати на А. Е. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „М.“ № 7 сумата от 16 500,00 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствените ¾ ид. ч. от имота за периода от 01.03.2018 г. до 01.10.2022 г., ведно със законната лихва от 07.10.2022 г. до изплащане на вземането.

В срока за отговор Р. Т. оспорва предявените от А. А. насрещни искове като неоснователни. Оспорва А. А. да е собственик на ид.ч. от процесния имот. Твърди, че обезщетение за лишаване от правото на ползване на притежаваните от А. А. ид.ч. от имота се дължи от датата на покана, каквато той не бил получил. Твърди, че в периода от м.02.2017 г. до м.01.2018 г. е извършил редица подобрения в имота със знанието и без противопоставянето на тогавашните собственици на обща стойност 49 996,00 лв. В резултат на извършените от него подобрения стойността на имота се е увеличила със 2 сумата от 80 000,00 лв. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. В случай, че съдът уважи иска по чл. 108 ЗС релевира възражение за право на задържане на основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС до заплащане на сумата от 80 000,00 лв., представляваща сумата, с която стойността на имота се е увеличила вследствие на извършените от него подобрения. В случай че съдът уважи иска по чл. 59 ЗЗД, релевира възражение за прихващане със същата сума. Претендира разноски.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК Е. Т. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „С. Т.“ № 148В, ет. 7, ап 54 е предявила срещу Р. И. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж. к. „Г. Д.“, бл. 69, ет. 7, ап. 32, следните искове: 1) по чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо ответника по насрещния иск, че Е. Т. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „С. Т.“ № 148В, ет. 7, ап 54 е собственик на основание наследствено правоприемство на ½ ид.ч. от имот – апартамент № 31, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************, находящ се в гр. С., район „Т.“, ж.к. „Г. Д.“, бл. 69, ет. 7, заедно с мазе от 3 кв. м при съседи: коридор, Е. Ц., двор и Ц. Ц. и 1,81% ид.ч. от общите части на сградата и осъждане на Р. И. Т. да предаде на Е. Т. М. владението върху ½ ид. ч. от имота, и 2) по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Р.

И. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж. к. „Г. Д.“, бл. 69, ет. 7, ап. 32 да заплати на Е. Т. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „С. Т.“ № 148В, ет. 7, ап. 54, сумата от 13 542,20 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствените ½ ид. ч. от имота за периода от 18.02.2018 г. до 18.09.2022 г., ведно със законната лихва от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането.

В срока за отговор Р. Т. оспорва предявените от Е. М. насрещни искове като неоснователни. Не оспорва, че владее процесното жилище от м. август 2011 г., че Е. М. наследил от майка си К. П. процесния имот, както и че Е. М. е сключил брак с Е. М. през 1993 г. и от 2001 г. същите са във фактическа раздяла. Твърди, че обезщетение за лишаване от правото на ползване на притежаваните от Е. М. ид.ч. от имота се дължи от датата на покана, каквато той не бил получил. Твърди, че в периода от м.02.2017 г. до м.01.2018 г. е извършил редица подобрения в имота със знанието и без противопоставянето на тогавашните собственици на обща стойност 49 996,00 лв. В резултат на извършените от него подобрения стойността на имота се е увеличила със сумата от 80 000,00 лв. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. В случай, че съдът уважи иска по чл. 108 ЗС релевира възражение за право на задържане на основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС до заплащане на сумата от 80 000,00 лв., представляваща сумата, с която стойността на имота се е увеличила вследствие на извършените от него подобрения.В случай, че съдът уважи иска по чл. 59 ЗЗД релевира възражение за прихващане със същата сума. Претендира разноски.

С влязло в сила като необжалвано Определение от 21.12.2023 г. е върната искова молба, обективирана в насрещна искова молба от 07.10.2022 г., на А. А., с която е предявен установителен иск за собственост при условията 3 на главно встъпване срещу Е. М. за признаване на установено, че А. А. е собственик на ¾ ид.ч. от процесния апартамент.

С Определение от 21.12.2023 г. са приети за съвместно разглеждане:

- насрещни искове на А. Е. А., ЕГН: ********** срещу Р. И. Т., ЕГН:

********** по насрещна искова молба с вх. № 211539/07.10.2022 г.;

- насрещни искове на Е. Т. М., ЕГН: **********, срещу Р. И. Т., ЕГН:

**********, по насрещна искова молба с вх. № 199944/27.09.2022 г.;

- следните възражения на Р. Т. срещу Е. М.:

1. Възражение за право на задържане по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 3 ЗС на процесния апартамент до заплащане от насрещния ищец Е. М. на увеличената стойност на имота в резултат на извършените от Р. Т. подобрения в качеството му на добросъвестен подобрител (недобросъвестен владелец, приравнен по права с добросъвестен владелец) през периода м. 02.2017 г. - м.

01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на отговора по насрещния иск на 17.05.2023 г. до изплащане на вземането, съобразно притежаваните от Е. М. идеални части от имота, намалени с присъденото й обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД в случаи на съответно уважаване на исковете по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД на Е. М.;

2. Възражение за съдебно прихващане на признатите с решението насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, при кумулативното наличие на уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД на Е. М. и неуважаване на възражението за право на задържане на Р. Т. като добросъвестен подобрител;

- следните възражения на Р. Т. срещу А. А.:

1. Възражение за право на задържане по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 3 ЗС на процесния апартамент до заплащане от насрещния ищец А. А. на увеличената стойност на имота в резултат на извършените от Р. Т. подобрения в качеството му на добросъвестен подобрител (недобросъвестен владелец, приравнен по права с добросъвестен владелец) през периода м. 02.2017 г. - м.

01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на отговора по насрещния иск на 17.05.2023 г. до изплащане на вземането, съобразно притежаваните от А. А. идеални части от имота, намалени с присъденото й обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД в случай на уважаване на исковете по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД на А. А.;

2. Възражение за съдебно прихващане на признатите с решението насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, при кумулативното наличие на уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД на А. А. и неуважаване на възражението за право на задържане на Р. Т. като добросъвестен подобрител.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1. По исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС на Р. Т. срещу Е.

М. и А. А. в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно доказване, че е упражнявал фактическа власт върху имота явно, 4 необезпокоявано, непрекъснато в продължение на десет години, съответно през твърдения от него период с намерение да свои вещта, както и че е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си. В тежест на ответниците е да докажат обстоятелствата, на които основават своите искания и възражения.

2. По насрещните искове на А. А. срещу Р. Т.:

1. По иска по чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно доказване, че е собственик на 3/4 ид.ч. от процесния имот на соченото от него основание, както и че имотът се владее или държи от ответника. В тежест на ответника е да докаже, че упражнява фактическа власт върху имота на основание, противопоставимо на ищеца.

2. По иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно доказване следните обстоятелства: обогатяване на ответника, своето обедняване, размера на обогатяването и обедняването, както и наличие на връзка между обогатяването и обедняването. В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.