Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20863 от 17.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 70460/2024
Вид
Решение № 20863
Подписан
17.11.2025
Състав
КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20863 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. п.А като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110170460 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени конститутивни искове от Н. Н. Т. срещу „КК“ ООД с правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна; чл. 344, ал, 1, т. 1 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 9000 лв., обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 04.04.2022 г. до 04.02.2023 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на депозиране на исковата молба 26.11.2024 г., до окончателното му заплащане; чл. 224 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 700 лв, обезщетение за неизползване на платен годишен отпуск за периода от 01.01.2022 г. до 04.08.2022 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на депозиране на исковата молба 26.11.2024 г., до окончателното му заплащане.; чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 9000 лева - обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата за периода от 04.08.2022 г. до 04.02.2023 г., след като трудовото му правоотношение е било прекратено, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на депозиране на исковата молба 26.11.2024 г., до окончателното му заплащане.

Ищецът твърди, че е служител в ответното дружество, считано от 2019 г. на длъжност „специалист продажби“. Навежда твърдения, че през май месец 2022 г., неговия екип назначава нов пряк ръководител, който организира работните процеси на място и комуникира задачите със служителите относно издаването на автомобил и администрирането на дейността на дружеството в тази връзка. Сочи, че няколко месеца не е бил включван в работния графики не му е осигурявана работа, като прекия ръководител използвал психологични подходи, за да мотивира незаконосъобразно да подаде молба за напускане, като целта му е била да прекрати трудовото правоотношение. Твърди, че на 05.08.2022 г. му е издаден болничен лист, като от лекаря му е предписано домашно лечение за период от две 1 седмици, като вместо да администрира болничния лист по надлежния ред, прекия ръководител на Н. Т. го информирал чрез съобщение, че болничния лист няма как да се администрира, тъй като трудовия договор с него е прекратен от 04.08.2022 г. и той вече не работи във фирмата. Поддържа, че е предоставил трудовата си книжка с нарочна молба за оформяне от работодателя, като към днешна дата не е получил препис от Заповед за прекратяване на трудовия му договор и оформена трудовата си книжка. Твърди, че не му е изплатена работна заплата за месец юли 2022 г., както и полагащите се обезщетения при отпуск поради временна неработоспособност, нито обезщетения дължими при прекратяване на трудовото правоотношение. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ищецът да е предоставил трудовата си книжка за оформяне. Релевира възражение за погасяване на сумите по давност.

Моли за отхвърляне на исковата претенция и разноски. Претендира разноски.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен трудов договор №002/07.08.2019 г., сключен между „КК“ ООД и Н. Н. Т., с който служителят е назначен на длъжност „Специалист продажби“. Трудовият договор е безсрочен със срок за изпитване 6 (шест) месеца, при пълно работно време, възнаграждение в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. От договора се установява, че същият е влязъл в сила на 07.08.2022 г.

По делото е представен болничен лист №Е20221856740, издаден на 05.08.2022 г., от който се установява, че на Н. Н. Т. е назначено домашно лечение за 14 календарни дни и същият е в отпуск от 06.08.2022 г. до 19.08.2022 г., поради диагноза увреждания на шийните коренчета.

По делото е представена справка от НАП за данни за осигуряването за периода от 01.01.2019 до 31.12.2022 г., от която се установява, че „КК“ ООД е осигурявало Н. Н. Т. за периода от месец август 2019 г. (осигурителните вноски са внесени на 24.09.2019 г.) до месец август 2022 г. (осигурителните вноски са внесени на 25.09.2022 г.).

По делото е представена декларация за съгласие за събиране, използване и обработване на лични данни от 07.08.2019 г., от която се установява, че Н. Н. Т. е дал съгласие на „КК“ ООД да съхранява и обработва личните му данни, предоставени по повод сключването на трудов договор.

По делото е представена справка от НАП за актуално състояние на всички трудови договори на Н. Н. Т., от която се установява, че последният е бил в трудово правоотношение с „КК“ ООД по силата на трудов договор сключен на 13.05.2019 г. и прекратен на 05.08.2022 г. на основание за прекратяване „2“.

По делото е представено удостоверение за декларирани данни от НАП с Изх. № 22019240457551129/28.10.2024 г., от което се установява, че за Н. Н. Т. има сключени договори съгласно гореописаната справка.

По делото е представено заявление от Н. Н. Т. с вх. № 148/25.01.2023 г., чрез ЧСИ Ивелина Дамова № 922 до „КК“ ООД, с което Н. Н. Т. прекратява едностранно и без предизвестие сключения между него и „КК“ ООД трудов договор №002/07.08.2019 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2, поради забава в изплащане на дължимото обезщетение по обществено осигуряване, а именно – обезщетение за първите три дни от временната неработоспособност по чл. 40, ал. 5 от КСО . Посочено е още, че Н. Н. Т. приканва КК“ ООД да оформи всички книжа и документи във връзка с прекратяването, както и да му изплати полагащите му се възнаграждения за труд, ведно с полагащите му се обезщетения по КТ.

2

Представена е и банкова сметка BG59UNCR70001523576650. Посочва, че не му е връчена заповед за прекратяване на трудовия договор и не му е оформена трудовата книжка.

По делото е представена справка за актуално състояние от Търговския регистър за „КК“ ООД.

По делото е представен електронен документ – кореспонденция от 20.08.2022 г., от която е видно, че е налице снимка на оставена на бюро трудова книжка и хартиен документ.

Видно е съобщение с текст: „Както говорихме си донесох молбата. И моля да ми се оформи трудовата книжка.“ Следва отговор: „Н., не намирам молбата, която обеща да оставиш /подсещам те за камерите в офиса/. Продължаваш с цирка.“.

За изясняване на спорните обстоятелства относно: 1/ Има ли неплатени възнаграждения и в какъв размер? 2/ Какъв е размерът на обезщетението по чл. 225 от КТ?

3/ Какъв е размерът на обезщетението по чл. 224 от КТ? 2/ Какъв е размерът на обезщетението по чл. 226 от КТ?, по делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза.

Вещото лице по съдебно счетоводната експертиза, след преглед на наличната документация и проверка на място, е установило следното:

Общо брутно трудово възнаграждение за м. юли 2022 г. е равно на 2024лв. и 1570,58 лв. в нетен размер.

По въпроса какъв е размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ: Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за 15 р. д. неизползван платен год. отпуск е 1 445,72 лв. брутно / 2024 : 21 р. д. = 96,381 лв. х 15 р. дни/ и 1 301,15 лв. в нетен размер.

По въпроса дали има неизплатени възнаграждения и какъв е техният размер: Общо БТВ за м. юли 2022 г. е равно на 2024 лв. и 1570,58 лв. в нетен размер / сума за получаване след приспадане на удръжки за сметка на лицето/. По счетоводни данни трудовото възнаграждение за м. юли 2022 г. и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ са платени. На фишовете за РЗ е отбелязано, че сумите се плащат в брой. Други доказателства за плащанията не се съхраняват в счетоводството на ответника и не са били предоставени.

По въпроса какъв е размерът на обезщетението по чл. 225 от КТ: Общия размер на обезщетението за оставане без работа за периода от 05.08.2022 до 03.02.2023 г., ще е:

12 144 лв. /1831,24+10120,00+192,76/ и 10 929.60 лв. нетен размер По въпроса какъв е размерът на обезщетението по чл. 226 от КТ: Относно обезщетението по чл. 226,ал.2 вр.ал.3 от КТ за заплащане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 04.08.2022 г. до 04.02.2023 г. е 12 144,00 лв.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

1. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, по силата на което е заемал сочената в исковата молба длъжност и прекратяване на същото. В тежест на ответника е да докаже законосъобразността на уволнението на основанието, на което е извършено. С оглед релевираното възражение за погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи и спиране и/или прекъсване на давността.

Страните не спорят относно възникването на трудовото правоотношение със сключването на трудов договор №002/07.08.2019 г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността на „Продавач консултант“. Същото се доказва и от представените по делото трудов договор и актуално състояние на всички трудови договори за лицето. Сключването на същия се удостоверява и от вписването в НАП на 13.05.2019 г.

Спорен между страните е въпросът за прекратяването на правоотношението.

Ответникът твърди, че същото е прекратено на 04.08.2022 г., за което твърди, че е уведомил служителя.

3

Съгласно чл. 335, ал. 1 от КТ трудовият договор се прекратява писмено. Съгласно ал. 2 трудовият договор се прекратява: при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието; при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Съгласно чл. 128а, ал.

3 при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.

В настоящия случай ищецът твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не му е била предоставяна и той не е запознат със съдържанието й, както и с основанието за прекратяване на правоотношението. В допълнение, на 25.01.2023 г. ищецът е отправил писмено заявление с ЧСИ до ответника, с което иска да бъде прекратен едностранно и без предизвестие трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.

Ответникът признава в отговора на исковата си молба, че на 25.01.2023 г. му е връчено едностранно изявление на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение. От тези установени факти, следва да се заключи, че работникът не е третирал правоотношението като прекратено на 04.08.2022 г.

Съдът не е обвързан от признанието на факта от страните, че правоотношението е прекратено на 04.08.2022 г.

Съдебната практика приема, че когато ищецът изрично и категорично заявява по делото, че процесната заповед (или друг писмен акт на работодателя) за уволнението не му е връчена по какъвто и да било начин и той не е запознат със съдържанието , без да сочи обстоятелства и доказателства за извършено връчване, то по същество той твърди, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено. Поради това и при липса на доказателства по делото, че заповед е издадена и връчена, предявените от него искове по чл.

344, ал. 1, т. 1 от КТ за защита срещу процесното уволнение (със заповед, която не му е връчена по какъвто и да било начин) са без предмет и той няма правен интерес от воденето им срещу ответника-работодател. /така: Решение № 248 от 22.10.2018 г. по гр. д. № 754/2018 г., г. к., Іv г. о. на ВКС/. Посоченото се споделя и от настоящия съдебен състав. В този случай искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и обусловените от него искове са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, като производството се прекратява в тази част.