Решение № 356 от 27.09.2019, Административен съд - Добрич
- Съд
- Административен съд - Добрич
- Дело
- Административно дело 316/2019
- Вид
- Решение № 356
- Подписан
- 27.09.2019
- В сила
- 05.05.2020
- Състав
- НЕЛИ ИВАНОВА КАМЕНСКА
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 166, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 166, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.137, ал.6 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
- чл. 11, ал. 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 2 и 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 5 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 27, ал. 3 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 27, ал. 5 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 44 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 9б · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 9б, т. 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
Р Е Ш Е Н И Е
№356 гр. Добрич, 27.09.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на десети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 316 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК вр. чл. 27, ал. 3 и, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделдсите производители (ЗПЗП) във вр. с чл.45, т.6 от Наредба № 14/28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 - 2020 г., наричана за краткост Наредба № 14/2015 г.
Образувано е по жалба на А.А.А. *** срещу Акт за установяване на публично вземане (АУПДВ) № 08/06/1/0/02693/3/01/04/01 от 03.04.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Варна, с който на жалбоподателя е:
1/ отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева - второ плащане по Договор № 08/06/1/0/02693 от 15.06.2016 г.;
2/ прекратен е Договор № 08/06/1/0/02693 от 15.06.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 г., на основание чл.24, ал.2, т.4 от същия;
3/ определено е подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лева, представляващи първо плащане по горепосочения договор;
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ като се твърди, че жалбоподателят, ползувател на помощта, е изпълнил и изпълнява своевременно, в пълен обем и добросъвестно задълженията си, произтичащи от договора, бизнес-плана и действащата нормативна уредба към датата на сключване на договора. Навеждат се доводи и за нищожност на оспорения акт, поради некомпетентност на неговия издател. В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, участва чрез упълномощения от него процесуален представител, адв.Ю.М., който поддържа изцяло жалбата и иска съдът да обяви нищожността на акта, респ. - да го отмени като незаконосъобразно издаден. Претендират се сторените в производството разноски.
Ответникът по жалбата, директорът на Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие“
– Варна, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Десислава Бонева-А. оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Изразява подробно мотивирано становище за законосъобразност на оспорения АУПДВ в писмени бележи по делото. Моли в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Добрич, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени доказателства, намира следното:
От фактическа страна се установява, че на 15.06.2016 г. Жалбоподателят А. А.
А. е сключил с Държавен фонд „Земеделие“ - София Договор № 08/06/1/0/02693 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (л.247 и сл.) Съгласно предмета на договора по чл.1 и чл.3 ДФ “Земеделие“ (ДФЗ) е предоставил на жалбоподателя, А.А., безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 895 лева за изпълнение на инвестициите и дейностите в представения от него и одобрен Бизнес-план (л.236 и сл.)
Според заложеното в Бизнес-плана А.А. на 19 години, стопанисва животновъден обект взет за ползване с дългосрочен договор за наем, находящ се в гр.Шабла, област Добрич като през стопанската 2014/2015 г. кандидатът за помощта отглежда 300 бр. патици от порода „Пекински“.
Видно от Удостоверение № 011/07.06.2016 г. на Областна дирекция по безопасност на храните-Добрич, валидно за 6 месеца от датата на издаването му, животновъдният обект на жалбоподателя е вписан и регистриран съобразно Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Първото плащане по Договора е извършено на 27.06.2016 г. като е изплатена сума в размер на 24 447,50 лева, видно от УП за одобрение от 30.08.2016 г.
(л.327).
Заявката за второто плащане е подадена на 20.09.2018 г. (л.58) Към нея ползувателят на помощта е представил удостоверението, издадено от ОДБХ-Добрич на 07.06.2016 г., с изтекъл срок на валидност към 20.09.2018 г., което обстоятелство е станало причина да се откаже второто плащане по Договора. Преди това, на 16.10.2018 г. на жалбоподателя е изпратено Уведомително писмо за нередовности с изх. № 01-033-6500/334 (л.179), с което ДФЗ-РА, чрез ОД на ДФЗ-Варна, е изискала актуално удостоверение за регистрация на животновъдния обект, издадено по реда на чл.137, ал.6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. На 19.11.2018 г. е дадена втора възможност за представяне на удостоверение за регистрация, но в предоставения срок жалбоподателят не се е снабдил и не е представил същото. В хода на съдебното производство се установи, че удостоверение за регистрация на животновъдния обект на жалбоподателя не е издавано.
С писмо от 08.02.2019 г. А.А. е уведомен, че срещу него се открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, поради неизпълнение на условията, залегнали в Договора и в Наредба № 14/2015 г. за получаване на второто плащане. На 06.03.2019 г. жалбоподателят е подал възражение, в което оспорил наличието на материално-правните предпоставки за откриване на производство по издаване на АУПДВ и е поискал получаване на второто плащане на помощта по Договора, но не е представил валидно удостоверение за регистрация на животновъдния обект, издадено от ОБДХ-Добрич.
На 03.04.2019 г. е съставен Доклад за нередност №
08/06/1/0/02693/2/01/17/01, а директорът на Областна дирекция на ДФ„Земеделие“ – Варна е издал оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане. АУПДВ е съобщен на 08.04.2019 г. (л.39), а жалбата срещу него е постъпила на 22.04.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че жалбата е допустима.
Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл.
166, ал. 2 от ДОПК от надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт, имащ право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по съображенията, изложени в нея.
При извършване на проверката за законосъобразност в пределите по чл.168, ал.1 от АПК, а именно на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че оспорения АУПДВ съответства на материалния закон относно спора между страните, налице ли е неизпълнение на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Подписвайки Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на 15.06.2016 г., ползувателят на помощта се е задължил, видно от чл.14, ал.1, т.14 от същия, да получава и поддържа за срока на договора съответните лицензи, разрешения или регистрации, когато такива се изискват във връзка с извършването на дейностите, включени в бизнес-плана. В Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1, озаглавено „Документи при подаване на заявка за второ плащане“ от Наредба № 14/2015 г. , в т.15 е посочено, че един от изискуемите документи при подаване на заявката за второ плащане е удостоверението, издадено от БАБХ, за регистрация на животновъден обект и че същото се изисква, когато ползвателят извършва животновъдна дейност.
Съгласно чл.38, ал.1, т.1 и т.14 от Наредба № 14/2015 г., ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектувана с всички изискуеми съгласно приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, или не е представил изисканите от РА документи и информация в срока по чл. 36, ал. 2; и когато Разплащателната агенция установи нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти във връзка с разпоредбите на чл. 36, ал. 1, т. 1 и 2, включително когато ползвателят на помощта не отстрани непълнотите и пропуските в срока по чл. 36, ал. 2;
По делото бе установено по категоричен начин, че жалбоподателят не се е снабдил и не разполага и до приключване на устните съзтезания с валидно удостоверение за регистрация на животновъдния обект, издадено от ОДБХ-Добрич. Причините за неиздаване удостоверение за регистрация на животновъдния обект, макар и неотносими към настоящия спор, както бе установено по делото са свързани с наличие на множество нередности в обекта, видно от Протокол № ІІІ-63 от 25.10.2018 г. на назначената със заповед на директора на ОДБХ-Добрич комисия (л.538).
Затова по спорния по делото въпрос съдът намира за законосъобразен извода на административния орган, че бенефициентът не е изпълнил всички условия, посочени в Договора и Наредба № 14/2015 г.
Възражението на нищожност на АУПДВ, поради некомпетентност на неговия издател е неоснователно.
С разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, действала към момента на издаване на процесния АУПДВ в предходната й редакция на ДВ, бр. 2 от 2018 г.), на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. С приложената по делото Заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г., основана на чл. 20а, ал. 2 и 4 от ЗПЗП, чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФЗ, ИД на ДФЗ е делегирал на директорите на ОДЗ съобразно териториалната им компетентност своите правомощия по издаване на АУПДВ, вкл и по подмерки 6.1 и 6.3 по ПРСР 2014-2020. Следователно, оспореният АУПДВ, издаден от Директора на ОД "Земеделие" -Варна, е постановен от компетентен орган, съобразно териториалната му компетентност и надлежно делегирани правомощия.
Съдът намира обаче, че в случая са налице съществени нарушения на административно-производствените правила, опорочаващи оспорения акт. Съобразно правилото на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Нормата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП задължава Разплащателната агенция ( РА ) да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Текстът на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП регламентира, че събирането на вземанията на РА, възникнали въз основа на административен акт, се извършва по реда на ДОПК. Цитираните разпоредби сочат на извод, че за да е законосъобразен АУПДВ и Разплащателната агенция да предприеме действия за събиране на вече изплатени суми, е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин по реда на специалния закон, че е налице недължимо плащане на суми по някоя от схемите и мерките, или по проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Текстът на чл. 166, ал.
2 от ДОПК е категоричен, че само в случаите, в които специалният закон не предвижда ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаден по реда на АПК.
До влизането в сила на ЗУСЕСИФ, (обн. ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г., в сила от 25.12.2015 г.), в националното законодателство не съществува друг процесуален ред за установяване на публични вземания от недължими плащания при подпомагане със средства от европейски фондове, поради което установяването на вземането по основание и по размер е извършвано от ДФЗ-РА при издаването на самия АУПДВ. С приемането на ЗУСЕСИФ обаче са въведени специални правила както за извършване на плащанията, така и за финансовите корекции, в т. ч. и след извършено плащане ( чл. 1, ал. 1, т. 4 и чл. 69 и сл. от ЗУСЕСИФ ).
Разпечатката съдържа 41 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e482f527-1fe2-4588-96a3-0b6f97c2509b