Решение № 3229 от 13.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3229 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100509233 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 7585/29.04.2025г., постановено по гр.д.№ 36980/2024г. по описа на Софийски районен съд, „Фасад системс“ ООД, ЕИК 203695961, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Лозенец, ул. „Ведрина“ № 1, ап. офис 1, представлявано от К.Х.Г. е осъдено да заплати на В. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Божурище, кв. ****, чрез процесуалния представител адв. В.С.Х., на основание чл.93, ал. 2 ЗЗД, сумата от 2 000 евро, представляваща двойния размер на платен от ищцата задатък по депозитна разпискаспоразумение от 25.07.2023г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 19.06.2024г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 912,93 лева – разноски в производството.

Срещу решението е постъпила в срок въззивна жалба от „Фасад системс“ ООД. Във въззивната жалба се посочва, че дружеството е извършило случайна проверка в системата на съда и е установило, че срещу него е постановено съдебно решение. Обжалва го, като посочва, че не е бил редовно уведомено за воденото срещу него съдебно производство – дружеството не е било уведомено на обявените в ТР електронен адрес и телефон. Твърди, че залепяне на съобщение по чл.47 ал.1 от ГПК не е извършвано. Ответникът е бил лишен от възможността да участва в съдебното производство и да се защити. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение.

1

В депозирания в срок писмен отговор на въззивната жалба, ищцата, сега въззиваема страна В. П. А. оспорва същата. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Намира възраженията на въззивника досежно редовното му уведомяване и призоваване по делото за неоснователни.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание процесуален представител на въззивника не се яви. От същия е постъпила молба, в която излага съображенията, посочени във въззивната жалба. Отделно от това, за първи път заявява становище по същността на спора, излага фактически твърдения за неоснователност на предявения срещу него иск. Представя и писмено доказателство, което въззивния съд прие, след изричното съгласие на въззиваемата страна. Последната се представлява от своя процесуален представител, който пред въззивния съд поддържа депозирания отговор, оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 269 ГПК доразвито в ТР №1/2013 по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК, ВКС, т.1 въззивният съд служебно следи дали е налице нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение, а по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол е отречен, като проверката е ограничена от посоченото във въззивната жалба.

Във въззивната жалба са направени възражения единствено досежно нередовното уведомяване и призоваване на ответника в производството пред районния съд. Във въззивната жалба не са направени възражения във връзка с правилността на обжалваното решение, поради което, и съгласно указанията в ТР №1/2013г. въззивният съд ще се занимае единствено с повдигнатия процесуален въпрос. Направените в депозираната писмена молба при приключване на делото пред въззивния съд възражения по съществото на спора са закъснели, възможността на ответника да направи такива е преклудирана след подаване на въззивната жалба, в която същите е следвало да бъдат релевирани. Съгласно разпоредбата на чл.64 ал.1 от ГПК, процесуалните действия извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.

Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на В. П. А., ЕГН ********** против „Фасад системс“ ООД, ЕИК 203695961 за заплащане на сумата 2000 евро ведно със законната лихва , на основание чл.55 от ЗЗД. В исковата молба ищцата е направила , наред с друго, и искане – в случай че са налице законовите предпоставки, съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Изпратеното до ответника „Фасад системс“ ООД съобщение от съда на адрес съвпадащ със седалището и адреса на управление на ответното дружество, съобразно регистрацията в Търговския регистър, с приложени към него искова молба и приложения, се е върнало от длъжностното лице връчващо призовките при съда с отбелязване, че адресът е бил посетен на 13.07.2024г., на 23.07.2024г. и на 13.08.2024г., никой не е намерен на адреса, няма фирмени табели или други знаци. С разпореждане от 10.09.2024г. съдът е разпоредил на адреса на ответника по чл.50 ал.1 от ГПК да се залепи съобщение. Връчителят на призовки е посетил адреса на ответника на ул.**** в кв.Лозенец, гр.София на 19.09.2024г., на 2

28.09.2024г., на 28.10.2024г. и на 5.11.2024г., не открил лице, което да получи съдебните книжа. Отбелязал е, че на адреса няма разположени фирмени табели или други знаци, че на 5.11.2024г. е залепил уведомлението на входната врата на сградата, както и че е пуснал екземпляр от него и в пощенската кутия. В уведомлението е указано на страната да се яви в двуседмичен срок в канцеларията на съда за получаване на съобщението и книжата. В указания срок представител на ответника не се е явил. Съдът е приел, че е налице редовно връчване на съдебните книжа, изготвил е проект за доклад по делото и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание. До ответника „Фасад системс“ ООД е била изпратена призовка за съдебното заседание ведно с определението на съда, съдържащо проекта за доклад по делото. Същата е върната в цялост с отбелязване от връчителя, че адреса /съвпадащ с обявения в Търговския регистър/ е посетен на 17.01.2025г., на 26.01.2025г. и на 25.02.2025г., никой не е намерен при посещенията, на адреса няма фирмени табели или други знаци. В проведеното на 2.04.2025г. съдебно заседание се е явил процесуалния представител на ищцата, не се е явил процесуален представител на ответника.

Съдът е приел, че ответникът е редовно призован по реда на чл.50 ал.2 от ГПК и е дал е ход на делото. В съдебното заседание ищецът не е заявил искане съдът да постанови неприсъствено решение. Съдът се е произнесъл по спора с обжалваното решение по общия ред.

Въпреки, че в исковата молба е формулирано искане за произнасяне с неприсъствено решение, такова не е поддържано в съдебно заседание пред съда, поради което и правилно съдът се е произнесъл по общия ред, въпреки че са били налице предпоставките по чл.238 от ГПК – ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да направи искане за разглеждането му в негово отсъствие. При липса на изрично поддържано искане на ищеца в проведеното пред съда открито съдебно заседание, съдът законосъобразно е постановил решение по общия ред, в което е обсъдил фактите и обстоятелствата по делото и е формирал въз основа на тях правни изводи, като е дал възможност на страните да го обжалват. В този смисъл решението е допустимо / по аргумент на противното от Решение № 157/29.11.2010г., постановено по т.д.№ 262/2010г. по описа на ВКС, 1 т.о. /. При служебната проверка въззивният съд не установи обжалваното решение да е нищожно.

Че производството не се е развило при постановяване на неприсъствено решение е важно да се отбележи от въззивния съд, той като и двете страни навеждат доводи по чл.240 от ГПК и сякаш е налице неяснота каква процедура се развива пред въззивния съд. По делото не е постановено неприсъствено решение. Съдът е длъжен да се произнесе по искането на страна да се произнесе с неприсъствено решение. Ищецът не е направил такова искане в съдебно заседание. Направеното формално искане в исковата молба, без същото да се поддържа в съдебно заседание пред съда не е достатъчно да се приеме, че е налице искане на страна. Въззивната жалба „Фасад системс“ ООД е подадена в срока за обжалване на решението по чл.259 ал.1 от ГПК и се разглежда от въззивния съд по реда на чл.258 и сл. от ГПК. За яснота следва да се напомни, че неприсъственото решене не подлежи на обжалване, 3 а средството за защита на ответника срещу неприсъствено решение е подаване на молба по чл.240 ал.1 от ГПК.

Възраженията на ответника за нарушение на процесуалните му права във връзка с връчване на съдебни книжа и призоваване за съдебно заседание са неоснователни. Справка в ТР по партидата на ответника извършена и от въззивния съд сочи, че няма промяна в седалището и адреса на управление. Призоваването на юридическо лице, каквото качество има ответника, се извършва на последния посочен в ТР адрес на управление – чл.50 ал.1 от ГПК. В случая, адреса на управление на ответника, според извършената справка в ТР, е този, посочена в исковата молба и на този адрес са изпращани съобщенията и призовките за ответното дружество. Съгласно разпоредбата на чл.50 ал.4 от ГПК, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери лице, на което да връчи книжата, съобщението се залепва по реда на чл.47 ал.1 от ГПК. Второ уведомление не се залепва.

Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК, към който препраща чл. 50, ал. 4 ГПК относно връчването на призовки и съобщения на търговци и юридически лица, уведомлението се залепва на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях няма достъп - на входната врата или на видно място около нея.

В случая при посещенията си в продължение на 1 месец връчителят е удостоверил, че представител на фирмата ответник не е открит и че на посочения адрес няма обозначение на фирмата. Съобразно разпоредбата на чл.50 ал.4 от ГПК, съдът е разпоредил на връчителя да залепи уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК. За съдебно заседание ответникът отново е бил търсен в продължение на 1 месец от връчителя на посочения в ТР адрес. Така в продължение на 8 месеца – от 13.07.2024г. до 25.02.2025г. адресът на ответника е бил посетен от връчителя на съда 10 пъти. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице допуснато нарушение на установените правила за връчване на съобщения на юридическото лице. Всички съобщения са били изпращани на посоченото в чл. 50, ал. 1 ГПК от законодателя място. Тъй като връчителят не е намерил достъп до канцеларията и не е намерил някой, който да е съгласен да получи съобщението, в съответствие с изискванията на чл. 50, ал. 4 ГПК, е било залепено уведомление. Съдът е приел процедурата за изпълнена едва след изтичане на установения срок. Изпълнени са и изискванията на чл. 47, ал. 2 ГПК относно уведомлението, доколкото в него е посочено, че книжата са оставени в канцеларията на съда и могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепване на уведомлението, както и последиците от неявяването. Законът не изисква търговските дружества да се призовават на посочения в ТР електронен адрес или телефон. Чл.50 ал.1 от ГПК ясно посочва, че мястото на връчване на търговци е последния посочен в ТР адрес. В този смисъл възражението на въззивника, че съдът е следвало да го призове на посочения в ТР електронен адрес или телефон не намира опора в закона, респ. е неоснователно.

Неоснователно е и възражението, че връчителят не е залепил уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК. Видно от приложената на л.23 от делото пред районния съд разписка, уведомлението е било залепено на входната врата на сградата на адреса на дружеството и пуснато в пощенската кутия на 5.11.2024г.

4

Решението на районния съд е валидно и допустимо. Въззивният съд не е сезиран с искане да провери дали е и правилно, тъй като, както беше вече отбелязано и по-горе, възраженията и исканията във въззивната жалба касаят редовното участие на ответника в съдебното производство, без да се правят оплаквания във връзка с неправилност на обжалваното решение.

С оглед неоснователността на въззивната жалба, право на разноски, на основание чл.78 ал.3 от ГПК има въззиваемата страна. Същата е формулирала искане за присъждане на разноски както в отговора на въззивната жалба, така и пред въззивния съд в проведеното открито съдебно заседание. Поисканите разноски в размер на 500лв. платен адвокатски хонорар следва да се присъдят в тежест на въззивника. Представени са доказателства за действително плащане на сумата. На основание Закона за въвеждане на еврото в Република България, присъдените от въззивния съд разноски следва да се превалутират и присъдят в евро.