Решение № 126 от 09.01.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 126 гр.Варна,09.01.2020год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ състав, в публично съдебно заседание проведено на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА при секретаря

Галя Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №8402 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

Ищецът Ф.М.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, представлявана от адв. Х.Д.Г., вписан във Варненска адвокатска колегия, със служебен адрес: *, с адрес за призоваване: * - адв. Х.Г., претендира от съда да постанови решение с което да признае по отношение на ответника „К.И.И.Б.“ ЕАД,

ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, че ищецът не дължи на ответника, сумата от 419,41лв., представляваща неиздължена главница по Договор за потребителски кредит № PLUS - *, сключен с „Б. П. П. Ф. ЕАД, ЕИК *; сумата от 58,07лв. представляваща възнаградителна лихва за периода 30.11.2009г. -28.05.2010г.; 51.13лв. мораторна лихва за периода 30.12.2009г. - 01.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 15.03.2011г. до окончателно изплащане на задължението и сумата 125,00лв., представляваща разноски по делото, в т.ч. и юристконсултско възнаграждение, тъй като е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден Изпълнителен лист от 18.04.2011г. издаден въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение № 2608/16.03.2011г. по ЧГД № 3958/2011 по описа на Районен съд гр. Варна.

Моли да му бъдат присъдени и сторените в настоящото производство съдено-деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата.

Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

На основание чл. 439 от ГПК, оспорва изпълнението на задължения по Изпълнителен лист от 18.04.2011г., издаден въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение № 2608/16.03.2011г. по ЧГД № 3958/2011 по описа на Районен съд гр. Варна.

Моли съда да признае за установено, че между Ф.М.С. от една страна и „К.И.И.Б.“ ЕАД от друга, е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на следните вземания, за които е издаден Изпълнителен лист по ЧГД № 3958/2011г. по описа PC - Варна, а именно:сумата от 419,41лв., представляваща неиздължена главница по Договор за потребителски кредит № PLUS - *, сключен с „Б. П. П. Ф." ЕАД, ЕИК *; сумата от 58,07лв. представляваща възнаградителна лихва за периода 30.11.2009г. -28.05.2010г.; 51.13лв. мораторна лихва за периода 30.12.2009г. - 01.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 15.03.2011г. до окончателно изплащане на задължението и сумата 125,00лв. представляваща разноски по делото, в т.ч. и юристконсултско възнаграждение, като съображенията й за това са следните:

Въз основа на гореописаната Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и издадения от Районен съд гр. Варна по ЧГД № 3958/2011г.

Изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № * по описа на ЧСИ З. Д. peг. № *, което на 23.11.2017г. е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В хода на изпълнителното производство на 15.05.2015г. е сключен договор за цесия между „Б. П. П.Ф.“ ЕАД, ЕИК * и „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК *.

На 17.01.2018г. е образувано изп. дело № * по описа на ЧСИ И. – Л. К. Е., peг. № * с взискател „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК * и длъжник ищецът по горецитирания изпълнителен лист.

Счита, че задълженията описани по-горе са се погасили по давност още в хода на изпълнителното производство пред ЧСИ З. Д. /изп. дело № */, преди изготвяне на постановлението за прекратяването му, както и преди образуването на ново изпълнително производство пред ЧСИ И. – Л. К. Е. peг. № *.

Съгласно т. 10 на TP № 2/26.06.2015 г. по т.д. №

2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Давността, съгласно чл. 116, б. „в" ЗЗД се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар. „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Последното валидно изпълнително действие по изп. дело № * по описа на ЧСИ З. Д. е налагане на възбрана на 03.04.2012г. на недвижим имот, находящ се в **. От този момент е започнала да тече 5-годишната погасителна давност и възможността за принудително изпълнение се е погасила на 03.04.2017г.

Според мотивите на същото тълкувателно решение давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото тълкувателно решение е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др.действия по чл. 116, б. "б" от ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" от ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.

116, б. "в" от ЗЗД, относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б.

"в" от ЗЗД, не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Счита, че са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /Заповед за изпълнение № 2608/16.03.2011г. по ЧГД № 3958/2011 по описа на Районен съд Варна/, а именно изтекла е предвидената в закона петгодишна погасителна давност.

Към момента на образуване на второто по ред изпълнително дело, а именно изп. дело № *, по описа на ЧСИ И. – Л. К. Е. peг. № * задълженията по

Изпълнителен лист от 18.04.2011г. издаден въз основа на влязла в законна сила Заповед за изпълнение № 2608/16.03.2011г. по ЧГД № 3958/2011 по описа на Районен съд Варна са били погасени по давност и е била изгубена възможността същите да бъдат обект на принудително изпълнение.

Ответникът „К.И.И.Б."

ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, чрез пълномощника З. Н.

Д. - Прокурист, упълномощена от Я. Й. О. и П. Я. П. - в качеството им на представляващи Дружеството, чрез пълномощника си юрисконсулт К. К. Т., преупълномощена от З. Н. Д., съгласно нотариално заверено пълномощно с регистрационен № 12571/2017 г. от 01.12.2017 г. на нотариус И. И. с peг. № * на НК, с район на действие Софийски

Районен Съд, съдебен адрес за кореспонденция* в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба.

Счита, че депозираният иск е процесуално допустим и изцяло неоснователен.

По възражението за неоснователност на иска, излага следните съображения: Намира за неправилни твърденията на ищеца за погасяване на вземанията, описани в исковата молба, по давност. В случая, относно оспореното задължение, счита, че предвидената в чл. 110 ЗЗД обща петгодишна давност, НЕ е изтекла.

На 26.08.2008г. между "Б. П. П. Ф. С.А.", клон България в качеството му на универсален правоприемник на „Б. П. П. Ф." ЕАД (предишно наименование „Д.Ф. И." АД), в качеството му на Кредитор от една страна и Ф.М.С., в качеството й на Кредитополучател от друга, е подписан Договор за кредит № PLUS-01251238, по силата на който в полза на Ф.М.С. е отпусната сума в размер на 1357,63 лв. /хиляда триста петдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/, която да послужи за потребителски нужди. Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения заем чрез 19 погасителни месечни вноски, всяка от които в размер 71,45 лв., освен последната, която е в размер на 71,53 лв., като първата падежна дата е 30.09.2008 г., а последната - 30.03.2010 г.

Кредитополучателят е направил дванадесет вноски за погасяване на кредита, като първата пропусната вноска е на 30.09.2009г.

Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в чл.1 от горепосочения договор за кредит, кредиторът "Б. П. П. Ф." С.А., клон България е финансирал кредитополучателя, а за Ф.М.С. е възникнало задължение да издължи кредита си съгласно условията по сключения договор, описани в погасителният план от същия договор.

Поради неизпълнение на възникналите договорни задължения от страна на Ф.М.С., кредиторът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение № 2608/16.03.2011 г., по ЧГД№ 3958/2011 г., по описа на PC - гр. Варна, като впоследствие е издаден изпълнителен лист от 20.04.2011 г. по ЧГД № 3958/2011г. По изпълнителен лист длъжника е осъден да заплати на "Б. П. П. Ф." С.А., клон България, сума, в размер на 419,41 лв., представляваща неплатени вноски по сключен договор за потребителски кредит № PLUS-01251238 /26.08.2008г., сумата 58,07 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 30.11.2009г. до 28.05.2010г., сумата 51,13 лв. мораторна лихва за периода 30.12.2009г. -01.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -15.03.2011г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 125,00 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 410, ал.1, т. 1 от ГПК.